I. Пекин – висините на съвремието

Пекин е уникален, модерен, необикновен и вълнуващ град. Който го е посетил веднъж, остава поразен от неговата пленителна мощ и необикновена красота.

Пекин става столица на Китай в съвременната история на страната на 1 октомври 1949 г. От трибуната, издигната на върха на Портата на Небесното спокойствие, председателят Мао Дзъдун обявява пред милионите възторжени китайци, събрали се тук, създаването на Народна република Китай и новата столица Пекин с думите: „Китайският народ надигна глава!“.

Пекин е названието на града на кантонски език, който се говори на юг, а Бейджин е името на мегаполиса на езика мандарин – официалният език в Китай. Преди 3000 години тук се е намирала столицата на едно от древните китайски царства. Пекин е бил душата и сърцето на китайското общество. Неговата дълга и славна история започва преди 50000 години.

Днес Пекин е политическата столица и нейният културен, научен и образователен център. И отново е пламтящото сърце на Поднебесната.

Разположен в Северокитайската равнина, градът е защитен от север и запад от планината Линшан, най-високата в района на столицата с надморско височина2303 м. За нас, българите, е интересен фактът, че Пекин се намира на почти същата географска ширина, на която се намира и София. Климатът му е също като нашия – умерено-континентален, с ясно изразени четири сезона – топла и влажна пролет, която е често с проливни дъждове, високи температури и жеги през лятото, приятна и мека есен и доста сурови зими с много ниски температури и обилен снеговалеж.

Площта на столицата е около 16 800 кв. км, а населението ѝ днес надхвърля 16 милиона жители. Ежедневно над 4 милиона туристи от цял свят посещават този изумителен град.

В центъра на Пекин има и „Забранен град”– така се  е наричал китайският императорски дворец от средата на династията Мин до края на династия Цин. Площадът Тянънмън, станал символ на съвременен Китай, също е разположен наблизо. В полите на града пък е Летният дворец с огромния парк и езерото Кунмин с моста със седемнадесет арки.

Първите години след обявяването на Пекин за столица в него започват мащабни градоустройствени промени. Градът преживява най-голямото си преструктуриране от времената на династия Мин през XV в., която първа разработва концепцията за планирането му. Началният строителен устрем в новата столица премахва градските стени, част от великолепните градски порти, стари храмове и други архитектурни паметници. Някои от историческите ниски сгради на стария град са разрушени и заменени с нови жилищни блокове, обществени и промишлени сгради. Тесните хутуни (старите градски улички) отстъпват място на обширни жилищни райони с широки булеварди, търговски центрове, зелени площи, предприятия. Обликът на Пекин се променя – прокарват се нови улици, строят се околовръстни пътища с надлези и магистрали, метро. Строителният размах е грандиозен. За няколко десетилетия Пекин се превръща в град на високите небостъргачи. Но управата на Пекин отчита допуснатите грешки и работи за възстановяването на историческите архитектурни забележителности на града. Напълно е възстановена великолепната порта Юндинмън, макар че сега тя не е автентична, а само модерна реконструкция. Хутуните (старите квартали) вече са обявени за защитена зона, наново се строят типичните правоъгълни композиции от постройки, обърнати с лице към вътрешен двор „съхъюен“ и др.

През 60-те години модерните акценти в архитектурата са новата централна гара и отделни големи сгради. Метрото, отворено през 1969 г., е проектирано в перспектива да стане най-голямото в света като изпревари лондонското.  Целта е дължината на линиите му до 2020 г. да достигне 561 км.

С икономическите реформи, започнати от Дън Сяопин, Пекин се променя заедно с целия Китай. Новият ред намира израз в импозантни, ултрамодерни строителни проекти, сред които се откроява изключителният Национален център за изпълнителски изкуства (или Пекинската опера) – овален балон с титаново покритие, проектиран от френския архитект Пол Андрьо и открит през 2007 г. Облицован в титан и стъкло, той изглежда като огромна капка течен живак, заобиколена от изкуствено езеро. Вътре има три основни сцени: оперна, музикална и театрална, предлагащи общо 5500 места. 

Ускореното развитие и небивалият икономически растеж на Китай през последните десетилетия дава възможност за неограничения растеж на Пекин. Подготовката за Летните олимпийски игри през 2008 г. струва на китайците повече от 20 милиарда щатски долара и води до невиждани промени в града. Засилено е строителство на бизнес комплекси, хотели и олимпийски постройки.

Терминал 3 – новото летище на Пекин, най-голямото в света, е истинско архитектурно чудо, дело на Норман Фостър. Построяването му струва почти 2 милиарда евро и е завършено за почти фантастичното време от 4 години. В строителството му участват само китайски фирми. Площта му се равнява на 170 футболни стадиона и е 5 пъти по-голяма от тази на лондонското летище. Сравняват това архитектурно чудо с истински град с дължина от север на юг над 3 километра. Летището разполага с 64 ресторанти, кафенета и много магазини. При строителството са използвани иновативни методи. Покривната конструкция е изработена от стомана, в която има специални отвори, за да може през тях да прониква светлина и топлина. Стоманените листове са отдалечени един от друг и създават усещането за прозрачност и пространство. Покривът е неравен, с по-високи и по-ниски части. Така се избягва физическите напрежения в носещата конструкция, но и се създават тихи пространства, където пътниците могат да си почиват на спокойствие. В интериора сполучливо са вплетени основните цветове за Китай – червено и златно.

Каквито и думи и сравнения да се използват, не могат да опишат впечатленията, които оставя в съзнанието прекият контакт с този изумителен съвременен мегаполис. (Продължава във следващия брой)

Красимира Иванова

Още от броя
  • Ефективна борба с тероризма
    На 9 юли постоянният представител на Китай в ООН Ма Джаосю заяви, че борбата с тероризма и екстремизма в Китай ефективно контролира появата на терористични дейности, в максимална степен гарантира правото на живот, на развитие и други основни права на народа. Същия ден, Съветът за сигурност при ООН п...
  • Повече чужди инвестиции през първото полугодие
    По данни на китайското Търговско министерство, през първата половина на годината Китай е привлякъл чуждестранни инвестиции на обща стойност 478,33 милиарда юана, което представлява ръст от 7,2% спрямо същия период на 2018 г. Инвестициите за юни бележат увеличение от 8,5% в сравнение с месец май, и с...
  • Четвърта годишна среща на АБИИ в Люксембург
    Четвъртата годишна среща на създадената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) се проведе в края на миналата седмица в Люксембург. В нея участваха над 1000 нейни служители, представители на членовете ѝ и партньорски институции, както и бизнес лидери и експерти. В речта си на це...
  • Между България и Китай има поле за сътрудничество в редица области, коментира Цвета Караянчева
    Между България и Китай има поле за сътрудничество в редица области, сред които образование, инфраструктура, стратегически проекти, заяви днес председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която се срещна с члена на Политбюро на 19-ия ЦК на Китайската комунистическа партия Ли Хунджун, който е...
  • „Златно мляко“ срещу всички болести
    Ако имунитетът ви е отслабнал, ударите се, настинете или не спите спокойно, първото нещо, което ще ви препоръчат в Азия е да пиете топло мляко с куркума, напитка, която през последните години се прочу на Запад като „златно мляко“. Твърди се, че тя е отлично домашно средство за всеки, който се нуждае...
  • Китай осъди критиките на САЩ спрямо проекта на ZTE в Аржентина
    Относно обвиненията на САЩ срещу китайската корпорация „ZTE“, вчера говорителят на Външно министерство Гън Шуан призова Вашингтон обективно да се отнася към сътрудничеството на Китай с Латинска Америка и да не вреди на местното развитие. Съобщено бе, че през март „ZTE“ и аржентинската провинция Жужу...
  • Расте броят на дарителите чрез интернет
    Все повече китайци са готови да подкрепят благотворителни каузи, след като дигиталните технологии превърнаха филантропията в по-лесно и забавно занимание, сочи доклад на фондацията “Тенсент“. До месец май т. г. фондацията “Тенсент“ е получила над 230 милиона дарения на стойност около 5,4 милиарда юа...
           ©2019 Китай днес