Пекин, столицата на Китай, е древен град с хилядолетна история. Той е вторият по големина в страната. На китайски го наричат и Бейджин, което в превод означава „Северна столица“. В България като име на китайската столица се е наложило Пекин, названието, което са му дали преди повече от четиристотин години френски мисионери. Вековната история на града датира отпреди 3000 години. Още през епохата на Воюващите царства (770 - 221 г. пр. н. е.) Пекин става административен център на редица княжества. По време на династиите Цин, Хан и Трицарствието Пекин вече е един от важните градове в Северен Китай. От времето на династия Цин официално е обявен за столица. По времето на династиите Юан, Мин и Цин в по-късните векове той продължава да е столица на Поднебесната империя. За това време императорите, които управляват страната от тук, са общо 34-ма. Изграден през вековете на няколко кръга с ориентация север-юг и изток- запад, градът е бил изключително добре планиран, с прави улици и правоъгълни квартали. В центъра му, в Първия кръг от планировката на града, е разположен Забраненият град, дом на императорите от династиите Мин и Цин. Във Втория кръг днес се намира най-големият площад в света - „Тянанмън“. А по очертанията на Втория кръг под земята е изградена първата линия на китайското метро. Множеството хълмове в западната част на Пекин и до днес приютяват великолепни храмове. Пак там е един от най-известните паркове - Сяншан, или Благоухаещата планина. Основната забележителност в Пекин безспорно е Забраненият град. За почти пет века той е дом на императорите и техните семейства, както и церемониален и политически център на китайското правителство. Императорският дворец е най-голямата древна дървена конструкция в света. Броят на стаите е ограничен до 9999, защото според китайците числото 10 000 символично представлява „безкрайност“ и само боговете можели да притежават дворец с 10 000 стаи. Забраненият град е обкръжен от висока стена с четири бойни кули в ъглите и дълбок ров, който е свързан чрез канал с парка Бейхай. Там се намират прочутата Бяла пагода, копие на Бялата пагода в Янджоу, и оригиналната стена на Деветте дракона - символ на императорската власт. Веднага зад северния изход на Забранения град е паркът Дзиншан. Това е изкуствен хълм, създаден от изкопаната земя на защитния ров на Забранения град. На хълма има пет беседки, като от най-горната от тях се вижда цял Пекин. Забраненият град не може да се обходи за един ден. През Портата на Небесното спокойствие някога императорът се отправял към Храма на небето, където се молел за богата реколта и просперитет на държавата. Летният дворец в северозападната част на Пекин е един от най-впечатляващите дворцови комплекси на Китай. Изящни павилиони обграждат живописно езеро, а по брега е построена най-дългата покрита алея в света, която завива надясно към малък залив. Там се намира величествен каменен кораб с драконова глава на кърмата, който е символ на управлението на печално известната манджурска императрица Цъси. Тя използвала парите, предназначени за китайската флотилия, за да се построи този единствен каменен кораб. От вековната си история градът има богато културно-историческо наследство - Великата китайска стена, Забранения град, Летния дворец, парка Бейхай, Благоухаещата планина Сяншан, Храма на небето и много императорски паркове и градини, които удивяват със своята прелест и величественост. Сред най-впечатляващите забележителности са и13-те гробници от династия Мин, Пекинският аквариум, участъкът от Великата китайска стена Бадалин, паркът Дзиншан, Паркът на националностите в Китай, Китайският научно-технически музей, Пекинският зоопарк, Пекинската ботаническа градина и др. Страницата подготви: Красимира Иванова