Шъдзяджуан е млад град, столица и основен икономически център на северната провинция Хъбей. Той е най-голямата фармацевтична база в Китай и важен център на текстилната, ИТ и химическата промишленост. През 2007 г. е включен в списъка на 15-те най-големи икономически сили в страната. Има население от 2,19 милиона души, а други 7,4 милиона живеят в 20-те му области. Модерният град непрекъснато обновява своя облик. Изграждат се много нови жилищни сгради и квартали, търговски центрове, учебни и здравни заведения, промишлени райони. По население е на дванадесето място в Китай, като през последните 30 години то се е нараснало повече от четири пъти в резултат на индустриализацията и подобрената инфраструктура. От 2008 г. до 2011 г. тук е извършена планова реорганизация, свързана с бързата му урбанизация - увеличени са зелените площи, изградени са нови пътища и жилищни райони. Открити са нова железопътна гара, летище и метро. Шъдзяджуан е разположен на около 266 км югозападно от Пекин, в подножието на планината Тайхан, която има средна надморска височина от 1500 до 2000 м. Това прави града желано място за туризъм, пътувания и колоездене. Най-старото му име е Ший от времето преди династията Хан (т.е. преди 206 г. пр. Хр.). По-късно - по времената на династия Хан (206 г. пр. н. е. - н. е. 220) до династия Суи (581 - 618) града е станал център на областта. С реорганизацията на местната власт в ранния период на династията Тан (618 - 907) значението му намалява. Растежът му като един от големите съвременни градове започна през 1905 г., когато железопътната линия Пекин-Ухан достига района, стимулирайки търговията и насърчавайки местните земеделски производители. Две години по-късно ж. п. връзката го превръща в комуникационен център от национално значение на главния път Пекин-Тиендзин-Шанси. Преди Втората световна война е голям железопътен и търговски център за селскостопанска продукция на Севернокитайската равнина, особено на зърно, тютюн и памук. В края на Втората световна война, когато поема административната роля в западната част на Хъбей, се превръща в индустриален град. През 50-те години на миналия век ускорено се развива текстилната, през 60-те е създадена нова химическа промишленост и инженерна база за тракторно оборудване. Има важни находища на въглища в подножието на планината Тайхан. Постепенно се превръща в основен индустриален град в Северен Китай, основна база на фармацевтичната и текстилната промишленост. Други сектори включват машини и химикали, строителни материали, лека промишленост и електроника. Високотехнологичната индустриална зона е създадена през 1991 г. за развитие на държавно ниво. Отраслите включват фармацевтични продукти, електронна информация, механично производство, автомобилостроене, производство на химикали и логистика, създаване на нови високотехнологични предприятия. До 2009 г. тук са се установили около 2600 фирми, от които 185 са финансирани от чужбина - Япония, САЩ, Република Корея, Германия, Италия, Канада, Малайзия, Хонконг, Макао, Тайван и др. Градът е център и на търговията с млечни продукти, тук е седалището на групата „Санлу“. Има много добре развита транспортна инфраструктура. Транспортен възел е в пресечната точка на железопътните линии Пекин - Гуанджоу, Тайюан-Дежу и Шуоджоу-Хуанхуа. Новата жп гара, открита през декември 2012 г., се отличава с това, че обслужва както „конвенционалната“ жп линия Пекин-Гуанджоу, така и новата високоскоростна жп линия Пекин-Гуанджоу-Шенжен-Хонконг. Подобна договореност е необичайна за високоскоростната железопътна мрежа на Китай, тъй като обикновено тя заобикаля градските ядра, където са по-старите „конвенционални“ железопътни станции. В случая под централния град е построен дълъг 5-километров железопътен тунел. Това е първият подобен случай. Градът се обслужва от много автомагистрали. Метрото е бързо, надеждно и предпочитано ново средство за придвижване. Първите линии 1 и 3 са в експлоатация от юни 2017 г. останалите се изграждат и ще започнат работа през 2020 - 2021 г. Най-новият план включва 6 линии. Железопътната компания разработва нов план за градска железопътна транзитна система с дължина от 1 000 км, включващ метро, градски железопътен транспорт и трамвайни линии. Международното летище има 32 вътрешни маршрута, обслужва 12 международни дестинации, включително четири маршрута до Русия. С отварянето на високоскоростната железопътна линия Пекин - Гуанджоу в края на 2012 г. летището има собствена жп гара , която осигурява бърза връзка между летището и централната жп гара, както и други гари в региона. В Шъдзяджуан могат да се посетят много културни, природни и исторически забележителности Музеят на провинция Хъбей съдържа експозиции от две големи открития от последните десетилетия: гробницата на царя на Джоншан от края на 4 век пр. н. е. и гробница на Toм Хан от края на 2 в. пр. Хр. Намира се в сърцето на града, преустроен през 2013 г. и 2014 г. и редовно провежда събития, показващи традиционното китайско изкуство и артефакти. Международният спортен център Ютон е домакин на футболни мачове и поп-концерти. Зоопаркът има над 3000 животни от 250 вида, включително фламинго, златни маймуни, манджурски тигри, индийски слонове, жирафи, шимпанзета, кенгуру, тюлени, бели тигри, спрингбокс и панди. Ботаническите градини предлагат разнообразие от екзотични и местни растения, както за разглеждане, така и за закупуване. Мемориалът на мъчениците в памет на загинали войници, също е в центъра на града. Големият парк Чанг'ан обединява четири парка и включва подземен търговски център, театър, музей, езеро, барове и ресторанти. Столетният парк в югоизточната част на града има езеро и увеселителен парк. Аквапаркът разполага с голямо езеро, развлекателни маршрути за кратки разходки и различни ресторанти. Освен тези три големи парка, много малки са разпръснати из града. Манастирът Пилу, известен още като манастир Вайросана е в селището Шанджин в северозападните покрайнини на Шъдзяджуан. Построен е по време на династия Тан и е реставриран от династиите Юан и Мин. Основната му зала съдържа пиедестал с отлични дърворезби Тан, както и стенописи от периода на династии Юан-Мин, някои от които са наистина великолепни. Мостът Джаожоу, окръг Джао. Голям шедьовър на китайското гражданско строителство, създаден около 600 г. след династията Суи, той оцелява при многобройни наводнения и земетресения и днес се смята за най-стария каменен едноарков мост в света. До него има малък музей с колекция от каменни резби, стели и статуи от околностите на окръг Джао. Мостът Уонгтон е друг каменен мост, макар и по-малък и не толкова известен като моста Джаожоу. Будисткият камък е каменна колона, издигната до храм, създаден по време на династията Тан. Намира се в окръг Джао. Болинският манастир е на 3 километра от моста Джаожоу, строен е от династията Тан. Планината Фенлоншан се намира на границата на окръзите Лукуан и Уанши. От исторически интерес са няколко будистки пещери от южната й страна, две от които датират от династията Северната част на Ки (550-577) и династията Тан (618-970). Планината Баодузше в окръг Лукуан е свързана с династия Хан. От исторически интерес са някои будистки пещери и каменни резби, които датират още от династията Северна Ци. Пощенският път е от времето на династия Кюин (221-206 г. пр. Хр.), защото районът е бил от стратегическо значение още в древността. Пещерата с хиляда Буди се намира в село Киши. Тук има много малки буди, издълбани в стените на пещерата. Много от главите на Будите са били преправени, но иначе дърворезбите са относително добре запазени. Храмът Лонгуо, издълбан в пещера в късната династия Тан или Сун, не е в много добро състояние, но си струва да се види. Осемметровата статуя на Буда се намира на около 40 км от окръг Пиншан, издълбана в планината по време на династията Тан. Околните планински пейзажи също са доста красиви. Пещерата Линшан - тук има четири пещери, като едната от тях е от времето на династия Сон, а другите от времето на династия Мин. Във вътрешните стени на пещерите са издълбани стотици малки Буди. Училището по будизъм в Линжи, което по-късно е повлияло на училището Ринзай в Япония. Музеят на камъните в Сиджиашуан също е много интересен. Планината Сангуан наистина е красива с храмовете по стръмните й склонове. Централният елемент тук е „Мостовата кула“, построена на мост, издигнат над 50- метров пролом. Село Шиту е каменно селище, перфектен пример за китайска каменна архитектура, с отличен местен храм, построен в края на Мин-началото на Цин (16-18 век) династии. Нианзи Гуан - прахообразният град на каменните въглища има две основни забележителности: малка, но впечатляваща част от вътрешната Голяма стена, разделяща Шанси от Хъбей, място на големи битки от шестия век, и красиво село, построено на поток, с частни мелници. Древният град Джънджин разполага с много красиви места, най-вече храмът Лонгхинг от времето на династия Тан, който се отличава с огромна 22-метрова бронзова статуя на Буда, дарена от императора през 11 век. Тук се намират и четири уникални древни пагоди. Красимира Иванова