Фуджоу - красивият град с късмет

Фуджоу е столицата на провинция Фудзиен - нейното икономическо, политическо, културно и транспортно сърце. Това е стар пристанищен град на река Мин, на няколко километра от морето. В превод означава „град с късмет“. В китайски географски трактат от 9-ти век се казва, че името му идва от планината Футо, която се намира северозападно от него, в съчетание с „джоу“, което означава „селище“ или „префектура“. По време на Периода на воюващите държави, районът на Фуджоу понякога е бил наричан Йе. Названието му е променяно многократно между 3-ти и 9-ти век, преди окончателно да се установи на Фуджоу през 948 г. Регионът е привлекателен с красивите си планини и водопади и с изобилието от пясъчни плажове в крайбрежните зони. Исторически и културен център с над две хилядогодишна история, той е впечатлил и пътешественика знаменития Марко Поло. Градът просперира от периода на династия Тан (618-907) до края на династията Цин (1644-1911). През 19 век изнася повече чай от всяко друго китайско пристанище. Следите от две неолитни култури, едната известна като Хукиутоу от около 5000 г. пр. н. е., а другата - планинската култура на Танши от около 3000 г. пр. н. е., са открити и консервирани в района на града. По време на периода на воюващите държави (около 475 - 2121 г. пр. н. е.), китайците Хан наричали съвременната област Фуджиан Мин Юе, което предполага, че местните жители са клон от етноса Юе, които някога са населявали по-голямата част от Южен Китай. По време на Периода на трите царства в района на Фуджоу има корабостроителница за речния флот по река Яндзъ. През 282 г. по време на династията Джин в Юе са построени система от канали и две изкуствени езера, известни като Източното и Западното, около които се разраства ядрото на съвременния град. През 725 г. градът официално е преименуван на Фуджоу. През цялата династия на Тан икономическите и културните му институции нарастват, развиват се и просперират. Будизмът бързо е приет от гражданите, строят се много будистки храмове. През Ерата на песента (960-1279) Фуджоу претърпява драматичен скок в изтънчените си културни и образователни институции по време на династията Сун. Храмът Хуалин, основан през 964 г., е една от най-старите оцелели дървени конструкции в Китай. Нови градски стени са строени и престроявани непрекъснато, така че тук е имало повече защитни стени от китайската столица. Император Тайцзун от династията Сун нарежда унищожаването им през 978 г., но по-късно са издигнати нови, последната от които е строена през 1371 г. По време на династията Южна Сун много учени идват да живеят и работят тук. Сред тях са Чжу Си, най-известният китайски философ след Конфуций и Син Киджи - един от най-големите композитори от това време. При династия Мин е силно развито корабоплаването и императорския флот седем пъти достига до Индийския океан и три пъти до източния бряг на Африка. Две са традиционни религии, практикувани във Фуджоу - будизъм и даоизъм. Градът е дом на много будистки манастири и даоистки храмове. Освен основните религии, по улиците са разположени религиозни обекти на различни местни религии. В рамките на политиката за реформа и отваряне от края на 70-те години градът се развива бързо. През 1982 г. Фуджоу е първият в Китай, в който е въведен контрол на съхранените програми, исторически момент за телекомуникациите в страната. През 1984 г. е избран за един от първите отворени крайбрежни градове с новата политика за привличане на чуждестранни инвестиции. През 2015 г. градът е класиран от института Брукингс на 10-то място за най-бързо развиваща се столична територия. 20-ти е в общото класиране на Интегрирания индекс на града за 2016 г., проучване, проведено от Националната комисия за развитие и реформи. Център е на търговско банкиране, дизайнерски марки, дървообработващата, инженерната, хартиената, печатарската и текстилната промишленост. Занаятите остават важни в селските райони. Културата и архитектурният стил се различават от другите региони. Това е туристически град, който може да се похвали с природни, културни и исторически забележителности. Тук е най-старата дървена структура в Южен Китай, храмът Хуалин и един от най-големите исторически квартали в Китай „Три платна и седем алеи“ с над 200 резиденции от династиите Мин и Цин. Общ поглед към мореплавателната история пък дава Морският музей. Мин операта, известна още като драма Фуджоу, е една от най-големите опери в провинцията. Тя се радва на широка популярност, има над 1000 постановки, повечето от които произлизат от народни приказки, исторически романи или древни легенди. За любителите на природата е истински рай разходката в парка на острова в Западното езеро, разположен точно в средата на града. С гребни или електрически лодки най-добре може да се опознае езерото. Пешеходен мост отвежда до Музея на науката, в който има динозаври, а от пролетта на 2012 г. и кът с живи панди, които са защитен природен вид. В центъра на града се намира площад Уй, на който е огромната статуя на Мао. Рано сутрин или късно вечер преминаващите могат да наблюдават ритуала по церемониалното издигане или спускане на знамето. През уикендите има и изпълнения на бойни изкуства. На планината Гу, до която се отива за 20 минути с кабинков лифт, в даоисткия храм могат да бъдат разгледани важни архивни материали, написани с кръвта на монасите. На планината Байюн, която е в близост до Гу, ще срещнете истинско гостоприемство и ще можете да изпиете освежаващ чай в пещера. От тук се откриват прекрасни гледки към града. Пътят до Ушан е изпълнен с музиканти и певци и предлага много забавления. Бялата пагода зад статуята на Мао заслужава да бъде разгледана. На планината Кишан има горски парк с големи водопади и зашеметяваща гледка към околните планински вериги. „Три платна и седем алеи“ е исторически квартал в сърцето на града, един от най-големите исторически центрове в Китай, който се гордее с около 268 древни жилища, датиращи от династиите Мин и Цин (1368-1911). Повечето от тези резиденции се отличават с типичния архитектурен стил Фоошоу, който може да бъде открит само в източната и североизточната част на Фуджиан. Районът е възстановен значително през 2007 г., а от 2011 г. десет от най-добрите резиденции са отворени за посетители. Много от жилищата са частни домове, така че туристите се нуждаят от разрешение от жителите да влязат в тях. Храмът Хуалин в центъра на Фуджоу е будистки храм, който в момента функционира като музей. Построен през 964 г. и оцелял над 10 века, той е най-старата дървена архитектура, съществуваща в Южен Китай (южно от река Яндзъ. Отличава се с типичния стил на династия Тан, за който са характерни простотата и елегантността. Въпреки голямото си историческо и архитектурно значение, той рядко е посещаван, но е наистина скрито съкровище за сериозните любители на древната китайска архитектура. Кухнята на Фуджоу е една от четирите традиционни готварски стила на кухнята на Фудзиен, която от своя страна е една от осемте китайски регионални кухни. Ястията са леки, но ароматни, с особен акцент върху вкуса и запазването на оригиналния аромат на съставките. Красимира Иванова