Ланджоу - перла в северния Път на коприната

Ланджоу е бил наричан Златен град като основна спирка на древния северен Път на коприната още през първото хилядолетие преди новата ера. За да бъде осигурена защитата му е била разширена Великата китайска стена. За това свидетелстват части от нея, които и до днес съществуват в застроената зона на града. Намирал се е на ключово място за преминаване на Жълтата река и до 19-ти век това е ставало по необичаен мост, изграден чрез свързване на флотилия от лодки. От 5-ти до 11-ти век е бил център на будисткото учение. Придобил е сегашното си име по време на династията Цин през 1656 г. Принос на града към световната културна съкровищница е откритата там невероятна бронзова скулптура „Галопиращ кон“. Трите копита на изящната фигура с красиво развети грива и опашка пронизват в устремния си бяг въздуха като светкавици, а четвъртото дясно копито допира гърба на летяща лястовица. Цялата статуя е почитана като мистериозно и рядко творение на древното китайско изкуство. Тук се съхранява и световноизвестната 4-метрова изкопаема „река от мамути“, чиито останки са намерени в басейна на Жълтата река през 1973 г. Днес Ланджоу е важна връзка в един от маршрутите на Евразийската земя, основен железопътен център на Западен Китай и четвъртият най-голям жп разпределителен клон в страната с нов голям терминал за товарни превози. Център е на тежката и нефтохимическата промишленост в провинцията и седалище на Международния център за слънчева енергия (UNIDO-ISEC). Хилядолетното развитие на Ланджоу е пример за градивната сила на човешките възможности. Разположен в горното течение на Жълтата река, там където тя излиза от планините, градът е управлявал подходите към древната столична област Чанг'ан от запад и северозапад, както и района на езерото Цинхай през горното течение на Жълтата река и нейните притоци. От най-ранни времена той е бил център в южния край на маршрута, водещ през Централна Азия. Следите на времето назад през вековете разкриват, че Ланджоу става част от територията на държавата Цин през 6 -ти век пр. Хр. Бил е наричан Златен град и от първото хилядолетие преди новата ера е бил основна връзка на древния северен Път на коприната, а също и важно историческо място за преминаване на Жълтата река. В 81 пр. н. е. е управляван от династия Хан (206 г. пр. Хр. 220). След падането й става столица на племенна държава, а през 4-ти век за кратко е столица на независимата държава Лиан. От 5-ти до 11-ти век се превръща в център за будистки изследвания. По време на династия Сун (581 - 618) за първи път става седалище на префектура Ланджоу, запазвайки това име и при династия Тан (618-907). През 763 г. районът е завладян от Тибетската империя. Древните артефакти, съхранявани в Музея на провинция Гансу, който е разделен на две части - природни богатства и исторически експонати, разкриват историята на това място, свързана с Пътя на коприната. В него се намират колекции от различни цветни керамични съдове от неолита и съкровища от древни пещери, скъпоценни тъкани от лен и коприна, книги, дървени и бронзови съдове, бамбукови фишове за писане от династията Хан (206 г. пр. Хр. - 220 г.), фрески и много други предмети. Световноизвестната бронзова фигура „Галопиращ кон“, открита при разкопки през 1969 г., е едно от безценните му съкровища, почитано като мистериозно и рядко творение на древното китайско изкуство. Освен праисторическите артефакти тук има и редки експонати от животни - панди, златни маймуни и червени корони. В самия град и на километри в околностите му и в планините около него има много интересни природни, исторически и архитектурни забележителности. От древните сгради в Ланджоу са запазени няколко джамии в китайски стил, включително “Голямата джамия“. Задължително трябва да бъдат разгледани Зеленият коридор по пътя „Бинхе“, Планината на бялата пагода „Байта“, храмът на династията Юан, който гледа към Жълтата река. Първият мост през Жълтата река- стар тесен железен мост, който има важно значение заради стратегическата си позиция на връзка между двете части на страната. Градината с водните колела е малък парк по протежение на Жълтата река, в който се съхраняват впечатляващи традиционни водни колела, първоначално използвани за напояване на земеделска земя около Ланджоу. Планината Гаолан е прохладно място, избирано от местните жители и туристите за разходка и почивка особено през летните жеги. По протежението на реката се простират красиви и добре поддържани паркове и цветни градини, най-впечатляващи от които са “Планината на Бялата кула“ и “Планина от пет източника“. Пещерите с будистки скулптури по бреговете на Жълтата река не са лесно достъпни, но си струват усилията. Повече от 200 са издълбани в скалите, украсени с цветни стенописи и красиви скулптури, вариращи от малки статуи до гигантски Буди. Тържественият храм, който прилича на дворец, е построен през 617 г. от Сюе Джу, който по-късно става император. Издържал изпитанията на времето, днес Ланджоу е съвременен мегаполис с над три и половина милиона население, известен промишлен, образователен и културен център. Запазил е и приоритета си на една от основните спирки по “Пътя на коприната“. Той е пример как развитието на един град може да става професионално, с мисъл и любов към хората, с памет към традициите и обич и смирение пред природата. Основният му проблем е разположението, в стръмна долина между планините до Жълтата река, което води до недостиг на площ за разрастването му. Единственият начин да се развива като регионален център и столичен град е да се промени ограничаващата го топографска рамка. Новият проект за разширение на града наречен “Нов Ланджоу“ ще увеличи площта му със 70%. Ще има промишлени паркове и работнически жилища, както и търговски и развлекателни съоръжения. Половината от площта е за паркове с изкуствени езера. Местните власти и обществеността обаче обръщат сериозно внимание на екологичните последици от бързата урбанизация, защото някои амбициозни инженерни начинания в миналото не са били много резултатни. Например през 1996 г. властите в Ланджоу се опитали да се преборят със замърсения въздух чрез отваряне на част от планинските склонове на изток, за да могат по естествен начин ветровете да прочистват въздуха. Оказало се обаче, че няма забележим ефект и проектът бил спрян. Но растежът на бързоразвиващата се столица на провинция Гансу не спира. Древният Златен град днес се е преобразил в модерен мегаполис, небостъргачи се издигат в централната му част и в новите жилищни райони. Икономическото и технологичното развитие на Китай през последните десетилетия дават възможност за бързо и качествено изграждане и развитие, както на Ланджоу, така и на десетки други китайски градове. В града има няколко големи университета, университетът Ланджоу е един от най-добрите в Китай с повече от стогодишна история, редица научни институти и колежи, клон на Китайската академия на науките. От 1949 г. Ланджоу се превръща от столицата на бедна провинция в център на голяма индустриална зона. Той е един от центровете на националната ядрена енергетика, на тежката промишленост и нефтохимическата индустрия, машиностроенето и металургията. С бързи темпове се развиват тютюневата, хранителната, текстилната, кожарската промишленост, Ланджоу е ключов регионален транспортен възел, свързващ западните и източните части на страната с железопътен транспорт. Исторически погледнато, той е бил основната връзка на северния Път на коприната и амбицията е отново да се превърне в главен център на новия мост на Евразийската земя. Това е вторият град в северозападен Китай, който е започнал строителството на метро през август 2012 г., планирано да се състои от 6 линии. Международното летище предлага директни връзки до над 70 международни и местни дестинации. Красимира Иванова

Още от броя
  • Ефективна борба с тероризма
    На 9 юли постоянният представител на Китай в ООН Ма Джаосю заяви, че борбата с тероризма и екстремизма в Китай ефективно контролира появата на терористични дейности, в максимална степен гарантира правото на живот, на развитие и други основни права на народа. Същия ден, Съветът за сигурност при ООН п...
  • Повече чужди инвестиции през първото полугодие
    По данни на китайското Търговско министерство, през първата половина на годината Китай е привлякъл чуждестранни инвестиции на обща стойност 478,33 милиарда юана, което представлява ръст от 7,2% спрямо същия период на 2018 г. Инвестициите за юни бележат увеличение от 8,5% в сравнение с месец май, и с...
  • Четвърта годишна среща на АБИИ в Люксембург
    Четвъртата годишна среща на създадената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) се проведе в края на миналата седмица в Люксембург. В нея участваха над 1000 нейни служители, представители на членовете ѝ и партньорски институции, както и бизнес лидери и експерти. В речта си на це...
  • Между България и Китай има поле за сътрудничество в редица области, коментира Цвета Караянчева
    Между България и Китай има поле за сътрудничество в редица области, сред които образование, инфраструктура, стратегически проекти, заяви днес председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която се срещна с члена на Политбюро на 19-ия ЦК на Китайската комунистическа партия Ли Хунджун, който е...
  • „Златно мляко“ срещу всички болести
    Ако имунитетът ви е отслабнал, ударите се, настинете или не спите спокойно, първото нещо, което ще ви препоръчат в Азия е да пиете топло мляко с куркума, напитка, която през последните години се прочу на Запад като „златно мляко“. Твърди се, че тя е отлично домашно средство за всеки, който се нуждае...
  • Китай осъди критиките на САЩ спрямо проекта на ZTE в Аржентина
    Относно обвиненията на САЩ срещу китайската корпорация „ZTE“, вчера говорителят на Външно министерство Гън Шуан призова Вашингтон обективно да се отнася към сътрудничеството на Китай с Латинска Америка и да не вреди на местното развитие. Съобщено бе, че през март „ZTE“ и аржентинската провинция Жужу...
  • Расте броят на дарителите чрез интернет
    Все повече китайци са готови да подкрепят благотворителни каузи, след като дигиталните технологии превърнаха филантропията в по-лесно и забавно занимание, сочи доклад на фондацията “Тенсент“. До месец май т. г. фондацията “Тенсент“ е получила над 230 милиона дарения на стойност около 5,4 милиарда юа...
           ©2019 Китай днес