Синин е столица на Цинхай провинция в Западен Китай, и най-големият град на Тибетското плато. В преброяването на населението през 2010 г. има 2 208 708 жители в четири градски области. Градът е бил търговски център по северният Път на коприната в продължение на повече от 2000 години и важна крепост при династия Хан. Синин е столица на летните курорти в Китай заради своето хладно и приятно лято. Регионът предлага и редица забележителности, които си заслужава да се посетят. Пейзажът на езерото Цинхай осигурява бягство от горещите градове и ви позволява да се насладите на красиви природни пейзажи. Самото езеро е също невероятно. Островът на птиците, разположен на северозапад от Цинхайското езерото, е обитаван от широка гама птици и е друго интересно място. На югозапад от града е родното място на основателя на сектата Гелугпа. Тук е и скъпоценен камък на тибетската култура - манастирът Кумбум. На север от Синин е Северният будистки храм, изкачването до който ще ви възнагради с величествена гледка към града. Място, което не трябва да се пропуска, е джамията Дунгуан, една от най-големите джамии в северен Китай. Дългата история на града е над 2100 години. Селището на това място е било главен търговски център по пътя на керваните по коридора Хекси - Тибет. При династията Хан (206 - 220 г. сл. н. е.) е създаден окръг, наречен Линчян, който контролира местните племена куани и по време на династиите Суи (581-618) и Тан (618 - 907), през 7-ми и началото на 8-ми век градът е бил център на постоянна война с Туюхун и Тибет, а през 763 г. попада под контрола на Тибет. Възстановен от династията Сун през 1104 г. градът получава името Синин (което означава „мир на запад“) и оттогава е седалище на провинцията. В края на 16 -ти век е основан манастирът Кумбум и така Синин се превръща и във важен религиозен център на будистите Гелуг. Дълго време градът е част от провинция Гансу, но през 1928 г. става столица на новосъздадената независима провинция Цинхай. През 1945 г. на Синин е даден общински статут. Под управлението на губернатора Ма Буфан, Синин, както и останалата част от Цинхай, влиза в етапа на индустриализация и модернизация. През 1947 г. САЩ инсталират водопроводна и канализационна система в Синин. Ма Буфан също насърчава образованието и се грижи за методичното почистване на града. От края на 50-те години Синин е бил електрифициран. В града се е развила кожарска промишленост. В края на 50-те години там са били построени средни по големина желязо и стоманодобивни предприятия. Изграждането на магистрала към богатите на минерали басейни на Кайдам и завършването през 1959 г. на връзката с китайската железопътна мрежа през Ланджоу, провинция Гансу стимулира промишленото развитие. Така се е осъществил планът на централното правителство за бързото развитие на района на Синин през 50-те години. Синин е свързан е с железопътен транспорт до Лхаса, Тибет и чрез високоскоростна железопътна линия с Ланджоу, Гансу и Урумчи, Синдзян. Хладният и сух климат е извоювал на Синин името „Столица на летните курорти в Китай“, защото тук летата са наистина прохладни и приятни. Нощта е студена през цялата година, а дневните температурни колебания често достигат 15° C. Месечните 24-часови средни температури варират от -7.4° C през януари до 17.3° C през юли. Икономиката на града е съсредоточена в основни отрасли като производство на вълна, предене и текстил, кожа, месо, мляко, сол, и леко преработваща промишленост. Тук е разположена и Сининската зона за икономическо и технологично развитие, одобрена като зона за развитие на държавно ниво през юли 2000 г. Зоната се намира в източната част на Синин, на 5 километра от центъра на града и е първата на платото Цинхай-Тибет. Тя се фокусира върху развитието на следните отрасли: химикали, основани на ресурсите на солените езера, цветни метали и преработка на нефт и природен газ; специални лекарства, храни и био-химикали, използващи местни животни и растения; нови продукти, включващи екология и екологична защита, високи технологии, нови материали, както и информационни технологии; услуги като логистика, банково дело, недвижими имоти, туризъм, хотелиерство, кетъринг и международна търговия. Демографските данни Показват, че през 2010 г. Синин на ниво провинция има население от 2,208,708 жители и демографският растеж за периода 2000-2010 г. - 1,1% годишно. Под управлението на местната власт са четири области, три окръга и национална зона за икономическо и технологично развитие. Синин е първият град в горното течение на Жълтата река, с население над милион жители. Тук живеят около 37 националности, като най-големи общности има от етноса хан, хуей, монгуор / ту и тибетци. Местните традиции и обичаи са повлияни от тибетците, монгуорите, мюсюлманите и хан. През 2010 г. китайците от етноса хан са 74,04% от общото население на Синин, като другите основни етноса в града са хуей (16,26%), тибет (5,51%) и монгуор (2,6%) В града има много интересни забележителности които трява да се видят: Манастирът Кумбум или манастирът Та'ер е разположен в югозападната част на град Синин, е един от шестте известни манастира на тибетския будизъм и има стотици монаси. Джамията Дунгуан, разположена в градската зона Синин, е с над 600 години история и е една от най-известните джамии в северозападния район на Китай, защото макар и да не е най-хубавата, тя всъщност е една от най-големите джамии в Китай. Бейшан Си или Храмът на северната планина e друга уникална религиозна структура. Даоистският храм в подножието на безплодния хълм на северната страна на Синин не е нищо особено, но по средата на стръмното изкачване до върха минавате край пещерни храмове и светилища, за които се смята, че са на възраст 1700 години. На върха се открива пагода и чудесен изглед към града. Храмът на Нанчан. Този будистки храм, разположен на върха на планината Феникс, гледа към Синин от юг. Храмът е построен по време на северната династия Сун (960-1127), въпреки че повечето от сегашните структури датират от династията Цин (1644-1912). Това е най-старият будистки храм на Чан в провинция Цинхай - тихо място с хубава гледка към града. Музей на тибетската медицина. Експонатите в този музей се фокусират върху тибетската медицина, астрономията и науката. Акцентът е 618 м. дълъг свитък на тангка - най-дългият в света - който представя по-голямата част от тибетската история. Завършен през 1997 г., той не е древна реликва, но е невероятно дълъг. С реставрацията му са се занимавали 400 художници в продължение на четири години. Красимира Иванова