Десетгодишната селска война и династията Сун

В резултат на почти десетгодишната селска война (874-883) загиват много феодали и висши чиновници. Същевременно, броят на независимите селяни отново се увеличава. По този начин краят на династия Тан е предопределен от мощното селско движение. Императорите от тази династия управляват още известно време след кървавото потушаване на въстанието. Но властта им вече не се простира над цял Китай. На север, в началото на 10-и век възниква голяма варварска държава на съюза на племената кидани, завоювали Манджурия, част от Монголия и част от Северен Китай. Столица на новата държава става град Яндзин, впоследствие известен като Пекин или Бейджин. В 907 г. епохата на управление на династия Тан завършва. Китай навлиза в период на пълна феодална раздробеност. Едва в 960 г. отново става обединението на Китай под властта на династия Сун. Династия Сун е една от най-значимите китайски династии, управлявала от 960 до 1279 г. Тя успява да обедини по-голямата част от страната, слагайки край на периода на Петте династии и десетте царства и пада под ударите на монголите, които основават династията Юен. Управлението на Сун се разделя на два периода - Северна Сун (960 - 1127) и Южна Сун (1127 - 1279), свързани със завладяването на редица северни територии от джурченската държава Дзин и преместване на столицата южно от река Яндзъ в Ханджоу. През цялото си управление сунските императори са принудени да водят борба за съществуване с варварските империи на джурчените Дзин и на киданите Ляо, а в края на династията и с монголите. Във вътрешен план историята на Сун е белязана от постоянни селски въстания, независимо от които, икономиката на страната се подобрява значително, а населението се увеличава двойно. В областта на културата и науката управлението на тази династия често се сравнява с европейското Просвещение, тъй като владетелите й покровителстват различните религии и изкуства. По това време творят едни от най-прочутите китайски философи, положили основите на неоконфуцианството. В страната са осъществени редица реформи на държавния апарат с оглед неговата ефективност, реформирана е армията, създаден е силен морски флот, въведена е за първи път в света употребата на книжни пари. През 960 г. командващият императорската гвардия на династията Късна Джоу - Джао Куанин (Тайдзу), бил изпратен от главния министър Фан Джъ срещу малката държавица Северна Хан и подкрепящите я кидани. В град Чънцяо обаче, войниците му го обявили изненадващо за император, настоявайки да поеме управлението на страната. Когато новината стигнала до столицата на Късната Джоу - Биендзин (днешен Кайфън в провинция Хънан), заместниците на Джао Куанин, Шъ Шоусин и Уан Шънци също го признали за законен император, а по-късно към тях се присъединил и главният министър Фан Джъ. Малолетният император на Късната Джоу бил принуден да се оттегли от престола, а единствената съпротива дошла от висшия сановник Хан Тун, който обаче скоро умрял и бил погребан с големи почести от новия владетел. Когато пристигнал в столицата Джао Куанин дал нареждане на войниците си да не грабят и унищожават нищо, а верните му генерали Мужун Йенджао и Хан Лункун се справили с провинциалните командири Ли Юн и Ли Чундзин, противопоставящи се на династичната смяна. Като награда, генералите, лоялни на новия владетел били назначени за командири на императорската гвардия в столицата, но скоро били изпратени в провинцията и Джао Куанин сам застанал начело на гвардията си. С утвърждаването на властта на Джао Куанин (Тайдзу) обаче, пред новия владетел стояла далеч по-трудната задача за обединение на разпокъсаната страна. По времето, когато седнал на престола, северната част на днешната провинция Шанси била под властта на династията Северна Хан, а югът бил разделен между т. нар. Десет царства. По съвет на брат си Джао Пу и съветника Джан Юндъ, императорът започнал серия от походи за обединение, тръгвайки от юг на север. Първата държава, която била унищожена през 963 г. била малката и отслабена Нанпин (Дзинан) в басейна на река Яндзъ. През 965 г. паднала Шу, Северната Хан била завладяна в 970 г., а през 975 г. в пределите на сунската империя била включена и Южната Тан. Паралелно с обединителните походи, Тайдзу продължил да осъществява реформи, насочени към засилване на централната власт и отслабване на провинциалните военни губернатори, представляващи огромна заплаха за императорската власт още от времето на династията Тан. За тази цел префектурите и окръзите били поставени под прекия контрол на централното правителство, префектите (джъджоу) били сменяни на всеки три години, а надзор върху дейността им упражнявали т. нар. контрольори (туънпан), които докладвали директно в двора.Данъците също били изпращани направо в столицата от специален чиновник (джуанюншъ), наказателният закон се упражнявал от централното правителство, а елитните военни части били разположени около столицата. След сключването на Договора от Чанюен с империята Ляо на север, сунското правителство изпитало период на военно облекчение. Вместо обаче да започне прилагането на така необходимите след продължителния период на военни конфликти икономически реформи, император Джъндзун се отдал на скъпи и пищни държавни ритуали, посветени на отделните религии. През 1022 г. Джъндзун починал и на престола седнал малолетният му син Джао Джън (Жъндзун), от чието име през следващите 12 години реалната власт като регент упражнявала майка му - вдовстватаща императрица Лиу, подпомагана от фаворитите си Лю Идзиен и Йен Шу. Реформите на Уан Аншъ През 1063 г. император Жъндзун бил наследен от Джао Шу (Индзун). Новият владетел се разболял и в 1067 г. умрял, а на трона се възкачил синът му Джао Суо (Шъндзун). Първоначално младият император настоял Фу Би да му стане съветник, но старият чиновник отказал. Тогава група бюрократи около Уан Аншъ успели да спечелят доверието на императора и да започват прилагането на редица важни реформи, чиято цел била да се разрешат финансовите и военни проблеми на държавата. Първата серия от мерки целяла да се увеличат държавните приходи и да се намали икономическата мощ на търговците, често манипулиращи цените. В опит да балансира търсенето и предлагането на важни стоки, Уан Аншъ назначил т. нар. транспортни агенти (фаюншъ), които следели за прилагането на специална система за доставки (дзюншуфа), предвиждаща доставка на стоки за столицата, съобразно реалното търсене. Разходите се контролирали като се купували най-евтините и се складирали по-скъпите стоки. Пазарните цени също били обект на контрол от т. нар. пазарни бюра (шъисъ) чрез специални тарифи (шъифа). Търговците трябвало да плащат данък върху оборота, вместо за услугите и стоките, които предлагали. Втората серия мерки трябвало да консолидира земеделското производство и да предотврати увеличаване броя на обезземленото селско население. Държавата контролирала цената на зърното не чрез укази, а чрез покупко-продажба. В държавните академии и университети били назначени нови преподаватели, в столицата били отворени нови училища, в които се преподавали бойни изкуства, право и медицина. Всички тези реформи като цяло усилили централната власт и осигурили нормално функциониране на империята. Нови селски бунтове През 1085 г. император Шъндзун починал и престола наследил малолетният му син Джао Сю (Джъдзун), от чието име като регент действала вдовстващата императрица Гао, подпомагана от двама министри - Съма Гуан и ЛюГ унджу. Под тяхно ръководство всички реформи, предприети от покойния император, били отменени, което получило в историята името „Отмяната Юенйоу“ , без да се вземат предвид ползите, които те донесли за управлението. Със смъртта на вдовстващата императрица Гао през 1093 г. младият Джъдзун поел властта в ръцете си и решил да въведе отменените реформи. През 1094 г. Джъдзун възстановил на постовете им много видни чиновници от старата реформистка партия, заменяйки лоялните на Съма Гуан хора. Важни части от старите реформи отново били възстановени, а на гарнизоните по северозападната граница било заповядано да подновят изграждането на отбранителни съоръжения и да предприемат атаки срещу гранични крепости на Западна Ся. През 1100 г. император Джъдзун умрял и бил наследен от брат си Хуейдзун. Въпреки, че официално той възстановил реформите на Уан Аншъ, приложението им на практика било далеч от това по времето на великия реформатор, и на практика почти нищо не се променило за голяма част от народа. В същото време император Хуейдзун, който бил голям патрон на артистите и самият той ангажиран в множество културни занимания, живеел в разкош, без да се интересува особено от държавните дела. При него държавните финанси били управлявани от евнуха Тун Гуан, който отговарял и за върховното военно командване и също като Цай Дзин използвал незаинтересоваността на владетеля, за лично обогатяване. През 1120 г. серия от бунтове разтърсили всички северни провинции на империята и дали да се разбере, че селяните повече не желаят да страдат. Най-голямата заплаха за Сун по това време обаче идвала от север, където се подготвяла нова сериозна агресия срещу властта на династия Сун. Красимира ИВАНОВА

Още от броя
  • Традиционната култура блести на съвременните китайски сцени
    През последните години популярността на сценичните продукции, базирани на традиционната китайска култура, набира скорост както в страната, така и в чужбина. Танцовата драма със заглавието „Поетичен танц: Пътуването на една легендарна пейзажна картина“, която представя традиционни китайски костюми, с...
  • Новите качествени производствени сили зависят от развитието на технологиите и иновациите
    Нови качествени производителни сили. Това е една от новите ключови формулировка, която се появи след ежегодните сесии на Националния комитет на Китайския народен политически консултативен съвет (НК на КНПКС) и на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП). От тези нови производителни...
  • Китай е създал най-голямата система за онлайн докладване на заразни болести в света
    На пресконференцията на втората сесия на 14-ото ОСНП началникът на Националното бюро за контрол и превенция на заболяванията Уан Хъшън обясни, че Китай използва успешно най-новите научни и технологични постижения и информационни технологии, за да подобри научността и точността на превенцията и контр...
  • Два града илюстрират жизнеността на китайските пазари на едро
    Бизнес дейностите на пазарите за търговия на едро в Китай, показател за икономическите тенденции, се върнаха към предишните си оживени нива, възвестявайки по-широкото икономическо възстановяване на страната. Известен като един от най-големите центрове за производство в света, Китай е дом на широк сп...
  • „Джей Пи Морган Чейс“: китайският пазар е „незаменим“ за бизнеса
    Неотдавна Дезире Уан, главен изпълнителен директор на JPMorgan Asset Management China, заяви в интервю за „Блумбърг“, че „Джей Пи Морган Чейс“ планира да продължи усилията си за наемане на служители в Китай, за да разшири своя бизнес за управление на активи във втората по големина икономика в света....
  • 2000-годишна бронзова лампа с формата на гъска сияе в музея на Шоуджоу
    Лампите от династия Хан (202 г. пр. н. е. - 220 г. сл. н. е.) се отличават с разнообразна гама от форми. Сред тях има такива с дизайн на феникс, стъпала на дива гъска и красиви шарки, включващи волове и овце. Един забележителен пример е „Изрисуваната бронзова лампа във формата на гъска, носеща риба“...
  • КМГ организира мероприятието „Писма в облаците: историята ми с Китай“
    По случай 75-годишния юбилей от основаването на Китайската народна република международният канал по китайски език на Китайската медийна група организира мероприятието „Писма в облаците: историята ми с Китай“ в рамките на целия свят, което ще продължи до края на август тази година. По време на мероп...