Община Дулундзян към околия Гуншан в провинция Юннан се намира по югозападната граница на Китай. Мястото дълго време е било почти изолирано от външния свят, заради липсата на главни пътища. Поради тежките природни условия, състоянието със здравеопазването в селото също изоставало. За лечението си местните разчитали единствено на лекарствата предоставяни от лекаря в малката селска клиника. Лекарят в селото бил най-довереният пазител на здравето за етноса дулун. Мън Уънсин е лекар в клиниката на село Бапо от вече близо 20 години. Той е завършил специалност селска медицина в Националното средно училище Нудзян. За тези две десетилетия, неговото месечно възнаграждение е едва 750 юана. Завършилите като него тази специалност бързо се отказват от медицината, и се ориентират към развиването на бизнес или земеделие. Мън Уънсин обаче никога не съжалява за избора си. Местните условия са изключително сурови. Селската клиника представлявала една дървена стая, която служи за спешно отделение, прегледи на пациенти и даване на лекарства. Чак през 2007 г. се създава днешната по-добра клиника. Спомняйки си за трудностите в онова време, и сравнявайки тогавашните с днешните подобрени медицински условия, той не може да скрие вълнението си: „В миналото условията, в които преглеждахме пациенти, бяха крайно лоши. Някои възрастни хора понякога не успяваха да се излекуват и умираха. В момента тук предоставяме основни медицински услуги. При по-тежки заболявания изпращаме хората в общинската болница, а ако там лекарите решат, че има опасност за живота на болните, ги откарваме директно в околийската голяма болница.“ Г-жа Тай Ця от етнос Уънмиен живее в село Диджъндан. В миналото тя много се пазела да не се разболее. Ако се случи да се разболее не отивала на лекар, а ако отидела нямала пари за лекарства. Днес ситуацията е по-различна. Тя разказва: „Правителството всяка година дава на всеки от етноса по 1000 юана помощи, всеки месец още 60 юана пенсионни осигуровки. Имаме вече главен път и ходенето на лекар е много по-удобно. Миналата година паднах и получих фрактура на ръката. Хората обаче събраха пари за мен и много бързо бях откарана в околийската болница в Гуншан. Сега ръката ми вече е добре и мога да върша земеделска работа. Сегашният живот на нашия етнос е много по-хубав, дори не си представяхме в миналото, че може да е такъв.“ „Без обществено здраве, няма да има всеобхватно общество със средно ниво на благосъстояние“ Една от важните задачи в подпомагането на бедните в община Дулундзян е да се гарантира здравето на възрастните и децата. Преди това, децата от етнос Дулун страдали от хронично недохранване, но сега ваксинациите и медицинските прегледи са задължителни в селската клиника. Лекарят Мън Уънсин каза: „Детските прегледи се извършват всеки месец. Още щом навършат определена възраст, родителите ги водят тук. Ако не го направят им се обаждаме, по-голямата част от селяните обръщат голямо внимание на това, не както преди. И ваксинацията, в определеното време всеки месец отиваме в селото или у дома на селяните да ваксинираме децата.“ Младата майка в село Диджън Кун Сюмей редовно посещава клиниката за ваксинация на тригодишната си дъщеря. Тя каза: „Ваксина за Хепатит B, БЦЖ, много са, не мога да ги запомня всички. Ако детето се разболее от грип, тогава купувам лекарства от клиниката, ако е нещо по-сериозно ходя в болницата на околията.“ Здравното образование в община Дулундзян се засилва. Първо се започва с образованието в училището, където редовно се канят лекари да изнасят лекции пред учениците. Техните лекции включват от съвети за начина на живот до предотвратяване на болести, и как да се лекуват. Относно това, директорът на началното училище Лун Юан в община Ли Дзяси споделя: „Това, което ние можем да направим е да излъчим видеото, предоставено ни от Управлението по здравеопазване на околията, на тема как да се развиват добри хигиенни навици и после да им разкажем за опасностите от болестите.“ Очакванията си към клиниката и лекаря в селото сподели и Кун Сюхун: „Най-напред се надявам да се обогати асортимента от лекарства в нашата клиника, професионалното ниво на лекаря ни да се повишава, и медицинското оборудване да е по-модерно, и най-после се надявам здравните условия като цяло да се подобрят.“