Изложба на Силви Велев в Институт "Конфуций-София" 

От 10 декември 2018 г. до 5 февруари 2019 г. в изложбената зала в Институт "Конфуций-София"  можете да разгледате изложбата "Завръщане в Шангри Ла" на художника Силви Велев. В изложбата са представени дванайсет картини китайска живопис, рисувани в най- популярния китайски пейзажен стил Шаншуей (山水). Стилът на Силви Велев преплита класическата форма на китайската живопис с неговия индивидуален поглед и въображение. Традиционните пейзажни образи в съчетание със загадъчни детайли, илюзорни места, несъществуващи форми и растения, провокират мисълта и въображението и ни показват симбиозата между вътрешното и външното, формата и духът, природата и човекът.

За това, какво точно представлява „Завръщане в Шангри Ла”, представител на в.„Китай днес” разговаря с автора на изложбата, художникът Силви Велев.

Какво ви накара да се обърнете към красотите на Изтока?

Професионално преподавам Тайдзи Цюан. Занимавам се с това от дълги години. Тай Чи много ми помогна в изкуството. Чрез него открих Източната философия. На шестнайсет години за първи път прочетох Дао Дъ Дзин, по-късно срещнах моят пръв учител Красимир Димитров, който беше доайен в Тай Чи в България.  Не е важно учителят да ти даде правилното направление в бойното изкуство, а да ти даде сърцето си, за да можеш да го предадеш и ти. Така в мен се зароди една любов по Изтока. Също така от ранно детство рисувам. Аз винаги съм казвал, ако се чудите какво е това, с което би трябвало да се занимавате, върнете се назад в детството си това, което сте обичали като деца е нещото, с което трябва да се занимавате като възрастни. С времето рисуването ми също започна да се влияе от китайските направления.

Всичко  това е един философски процес свързан с Изтока, от една страна бойното изкуство, т. е. черупката или външното, а от друга изобразителното изкуство, т. е. ядката или вътрешното. Това са Ин и Ян, външното и вътрешното.

От кога творите  живопис в китайски стил?

Практикувам вече повече от двейсет години. Когато започнах да рисувам първите ми картини не изглеждаха китайски, нещата просто не се получаваха. Чак когато започнах да практикувам калиграфия всичко дойде на мястото си. Тогава осъзнах, че това движение и тази енергия на четката, ( в калиграфията йероглифите се пишат с четка), трябва да се изучи. Четката е мек инструмент, тя не е молив или нещо друго. Всъщност тогава установих и връзката между калиграфията и Тай Чи. Тя е много тясна, защото и движенията в Тай Чи са плавни, хармонични, леки, както трябва да бъдат и движенията с четката.

А каква е разликата между калиграфия и китайски живопис?

Калиграфия, преведено на китайски означава „книга и канон” (书法). Буквално означава писане по канон. Живописта се базира донякъде на калиграфията, защото използват едни и същи материали. Но калиграфията най-просто казано представлява надпис в картина.

Моята изложба е китайска живопис. Започнах да рисувам природата планините, като използвах най-голямото китайско направление Шаншуей . Това ме грабна, защото чрез него се изразява този универсум във вселената.

В тази изложба представям  12 големи картини. Всички те са една серия в стила Шаншуей. Китайската картина има строги правила. Много китайци  правят западно изкуство и в творенията си преплитат китайските традиционни стилове със западните. Така се получава  синтез между форма и дух. Точно това исках да направя и смятам, че съм го постигнал. Исках да придам по-различна форма от класическата. До колко кореспондират с китайският живописен стил е ясно, но индивидуално съм вкарал отделни образи. Например, някои от растенията и дърветата не съществуват в китайските класически пейзажи, аз съм си ги измислил. Във връзка с това, имам свои каталози с измислени от мен планини растения дървета. Китайци ме питат това копие ли е, коя планина си копирал, но при мен всичко е във въображението ми.

От дълго време ли развивате ваш собствен стил?

Да, и непрекъснато го усъвършенствам. Търся това, което ще накара после хората да кажат „Това е Силви Велев”. Искам да бъда разпознаваем чрез изкуството си. Усъвършенствам свой собствен стил от дълго време, но имам и картини от началото на деведесетте години, които са класически китайски пейзажи.

Например тази картина -: ”回到香格里拉“  "Да се завърнеш в Шангри Ла". Това е и темата на моята изложба "Завръщане в Шангри Ла". Аз не съм рисувал град Шангри Ла в провинция Юнан, аз съм рисувал въображаемата Шангри Ла или Шамбала. Това, което е в нас – въображението. Това, което е нашето вътрешно себеизразяване.

Интервюто взе: Галина Тонева