Ще продаваме в Китай повече, ако сме максимално актуални

Центърът за селскостопанско сътрудничество „16 плюс 1“ в София създава логистични хъбове и павилиони за електронна търговия

Васил Гелев е изпълнителен директор на открития през 2015 г. към МЗХГ Център за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ). Завършил е международни отношения в УНСС, учил е право в Германия. Като експерт е консултирал китайски компании за пазарите в Централна и Източна Европа. В интервю за „Китай днес“ той разказа за дейността на Центъра през 2018 г. и перспективите пред селскостопанското сътрудничеството и търговията в рамките на многостранната инициатива „16 плюс 1“. - Г-н Гелев, кои са акцентите и резултатите на Центъра през изминалата 2018-а? - Проведохме шестата среща на Консултативния съвет на Центъра, чийто председател съм аз, за координиране на работата си по поставените цели в развитието на сътрудничеството между страните от Централна и Източна Европа и Китай. В него участват представители на всичките 17 държави. Открихме логистичен хъб на територията на град Шънджън в Китай, с което изпълнихме договореностите на правителствените ръководителите на Китай и страните от ЦИЕ, постигнати през юни м. г. на срещата в София. Целта е подпомагане на нашия проект за изграждането на „16 плюс 1“ логистични хъбове и павилиони за електронна търговия със селскостопански и други продукти. Това са двете стратегически цели, които постигнахме през 2018 г. като инфраструктура: логистичният хъб на територията на Китай и офис за връзки и павилион „16 плюс 1“, който се оперира от нашия Център в Нинбо. Този китайски град е определен от китайския премиер Ли Къцян за пилотен на инициативата „16 плюс 1“. - Защо и как България беше избрана за създаването на тази селскостопанска структура на „16 плюс 1“? - Всяка от страните от ЦИЕ е домакин на определен механизъм. През 2014 г. чрез усилията на българското правителство успяхме да спечелим домакинството на механизма по селско стопанство с подкрепата и на останалите държави. - Какви за акцентите в селскостопанското сътрудничество във формата „16 плюс 1“? Непрекъснато се говори за инициативата „Един пояс, един път“, а „16 плюс 1“ остава в сянка като че ли. - Форматът „16 плюс 1“ често е наричан „малкото братче“ на инициативата „Един пояс, един път“, но той проработи преди инициативата на Китай „Един пояс, един път“. Успехът на „16 плюс 1“ в една или друга степен обосновава създаването на „Един пояс, един път“ като проект на Китай за насърчаване на търговско-икономическите отношения между държавите в международен мащаб. Това прави продуктите от тези страни разпознаваеми. По отношение на селското стопанство координираме връзките между държавите на ниво министри. - Китай е най-големият в света производител на селскостопански стоки. Какви перспективи открива това за износа на страните от ЦИЕ? - През 2018 г. в рамките на проведената Седма среща на правителствените ръководители в София официално беше стартиран проектът на китайската държавна компания „Тиендзин нонкън“ за изграждане на модерна експериментална зона за селскостопанско сътрудничество на „16 плюс 1“, която да показва постиженията на Китай в селското стопанство и възможностите му на централно- и източноевропейските пазари. - Къде се намира тази база? - В районите на Ямбол и Първомай са определените площи. Нашият Център разработи и започна изпълнението на този проект още през 2016 г. Анализирахме какво от Китай би било интересно за българските производители и колегите им от Централна и Източна Европа. Откроихме няколко стратегически култури, които биха могли да намерят приложение на пазарите в ЦИЕ. Това са хибридният ориз от Чанша, създаден от известния китайски проф. Юан Лонгпин, и хибридно просо. През тази година предстои да започнем сътрудничество с производители на земеделска техника. - Освен за развитието на търговията със селскостопански стоки Китай прави ли инвестиции в България и другите страни от „16 плюс 1“? - Китай помага в много аспекти и по много линии. На първо място са преките инвестиции, които идват от Китай. През последните години в нашето селско стопанство са инвестирани над 30 милиона долара. Успоредно с това Китай е огромен пазар за селскостопанските стоки от ЦИЕ. Така че сътрудничеството за намиране на нови пазари, какъвто е китайският, е изключително важно за икономиката на всяка от страните. Постиженията на китайското селско стопанство са безспорни. Затова по отношение на сортовете, обмяната на опит, добрите практики и сътрудничеството в научната област от нас се извършват активни дейности. - Какви нови идеи ще реализира Центърът за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа? - Идеята е през 2019 г. да се засили сътрудничеството в науката. Вече има подписани редица споразумения с китайски вузове за обмяна на опит. Такива договорености имат Селскостопанската академия, Аграрният университет в Пловдив, Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол към МЗХГ. Сътрудничеството се развива по много линии. - Какъв дял заема българският износ за Китай в сравнение с износа на други страни? - Малък все още, но последните години усилено работим да променим това. Споменах, че открихме логистичен хъб, с което се цели именно съкращаване на веригата на доставка, за да стане продукцията от ЦИЕ по-достъпна до китайския потребител. - Кои са най-разпознаваемите български стоки в износа ни за Китай сега? - Вината, от които през 2018 г. от България в Китай са внесени 1,2 милиона бутилки. Това е рекордно увеличение от 130%, като по този внос сме водещи сред страните от ЦИЕ. След 2015-2016 г. благодарение на нашите проекти направихме България наистина по-разпознаваема в Китай. Успешно се търгуват вече и български продукти с маслодайна роза, които също са сред най-разпознаваемите на китайския пазар. - През 2019 г. какви инициативи готви ЦНСССКЦИЕ? - Активно продължаваме дейността по развитието на логистичните хъбове. Защото е изключително важно да разширим партньорската си мрежа и в Китай, и в страните от ЦИЕ. Хъбът в Шънджън е само начало. Така се опитваме да преодолеем пречките в търговията. - Китайската страна предприема ли мерки за търговски улеснения и за разширяване на вноса? - От 1 януари в Китай влезе в сила нова регулация за електронна търговия - значително се облекчава вносът на редица продукти. Развитието на електронната търговия и достигането на повече продукти от ЦИЕ до крайния китайски потребител ще бъде един от фокусите на нашата дейност през 2019 г. Планираме през юни да участваме в Нинбо за първи път като Център на „16 плюс 1“ в петото издание на Форума за инвестиции и сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ. В областта на тясното специализиране през май планираме форум за стартиране и развитие на шафрановата индустрия в България и страните от ЦИЕ. Китайският президент Си Дзинпин обяви инициатива за внос и разпространение на шафранови луковици в Китай. Пред България се открива възможност и за възобновяване на бубарството, пак по линия на вече сключени споразумения с китайски университети в провинция Джъдзян. - През декември 2018 г. бе отбелязана 40-ата годишнина от началото на реформата и откритостта в Китай, които отвориха страната за света. В духа на тази отвореност, рожба на която е и инициативата „16 плюс 1“, какво трябва да направи Центърът за най-ефикасното използване на големите възможности в търговията с Китай? - Да бъдем максимално актуални! Страните от ЦИЕ трябва да се движат в крак с Китай, за да можем да отговорим на техните големи изисквания за качество на продукцията, разумни цени и безопасност на храните. По този начин производителите от Централна и Източна Европа ще могат да предложат и продадат все повече стоки на огромния китайски пазар. Интервюто взе: Любомир Михайлов Фото Веселка Венкова

Още от броя
  • Хубави песни от известни китайски актьори
    Драги читатели, днес ще ви представим двама актьори, които се изявяват активно и като певци. Първият се казва Чън Куен, той е роден в 1974 г. в град Чунцин. Той е известен с много роли в телевизионни сериали, но същото така пее. Първото му изпълнение, в ефир се казва „Луна“. Друга негова песен има и...
  • Първият китайски ПЕТ-скенер бе инсталиран в град Гуанджоу
    Първият разработен в Китай изцяло дигитален скенер за позитронно емисионна томография (ПЕТ) приключи множеството клинични изпитвания и наскоро бе инсталиран в Първа болница към университета „Сун Ятсен“ в южния китайски град Гуанджоу. Използвано основно за ранната диагностика и прецизно лечение на не...
  • Активите на застрахователната индустрия достигнаха 20 трилиона юана
    Преди дни, в Пекин изпълнителният зам. директор и главен секретар на Китайската асоциация за управление на застрахователните капитали Цао Дъюун заяви, че в момента приходите от инвестициите в сектора поддържат стабилно равнище. За първото полугодие на тази година те възлизат на 471,5 милиарда юана и...
  • Детските книги - все още голям бизнес
    Детските книги, представени на Шанхайския книжен панаир 2019, се радват на огромно внимание от страна на читатели и купувачи, което означава само едно, по-добър бизнес за издателите. Ян Ди, собственик на книжарница за детска литература казва, че търсенето на книги за деца на възраст от няколко месец...
  • Рекорден брой бегачи се регистрираха за Шанхайския маратон
    Общо 155 370 бегачи са се регистрирали за Шанхайския международен маратон, който ще се състои на 17 ноември в големия китайски град. Според организатора над 100 000 души са се записали за голямото спортно събитие ощо в първия ден след започването на регистрацията на състезателите. В традиционния Шан...
  • 10 вековни дървета в Източен Китай получиха 500 000 юана
    Източната китайска провинция Дзянси избра 10 „царе на дърветата“ и награди всяко от тях с по 50 000 юана (7 100 щатски долара), които ще бъдат използвани за защитата им, заявиха местните власти. В Дзянси има близо 130 000 стари дървета, разпръснати из цялата провинция. 10-те „царе“ бяха избрани сред...
  • Китайският фаворит в голфа Ли Хаотин сред звездите в този спорт
    Китайският фаворит в голфа Ли Хаотон е отново сред новите звезди на Световното първенство и другите престижни през годината международни турнири в този спорт, в който наградите са над 10 милиона долара, съобщават китайски медии Ли, който е двукратен победител в така наречената „Европейска обиколка“,...
           ©2019 Китай днес