Чаят - елемент на китайската цивилизация

Драги читатели, в 12 -ти брой ви показахме четири от големите изобретения на древен Китай, но те далеч не изчерпват всичко, което тази източна цивилизация е дала на света. В следващите няколко броя ще ви представим някои от китайските изобретения от епохата преди династията Шан (преди 1550 г. пр. н. е.), а именно един от най-ранните периоди, за които има сведения. Династията Шан се приема за първата официална династия на Китай, тъй като тя е първата, за която има писмени източници. Империята Шан е владеела земите по долното течение на река Хуанхъ (Жълтата река). Съществувала е в периода между 1550-1046 г. пр. н. е. и дава голям тласък на развитието на китайската цивилизация. Преди нейното основаване, обаче китайците вече имат множество бележити изобретения, сред които алкохолът, камбаната, дървеният ковчег, съдините за готвене и занаятчийските съдове, кладенците, огнеупорните тухли, обработката на нефрит, лакът, отглеждането на просо, греблото, триъгълното рало, каменната мелница, култивирането на ориз, солниците, коприната, соята, нудлите (спагетите), чаят, хвърчилото и много много други. В този брой ще ви запознаем с историята на чая, толкова важен не само заради чудесния му вкус и лековитите му свойства, но и заради важната му роля определила до голяма степен съдбата на Китай и Европа през вековете на Великите географски открития. Съществуват много легенди за откриването на чая. Една от тях разказва, как докато почивал в гората, великият Шън Нун си приготвил да пие гореща вода, но едно листо паднало в нея и така той без да подозира за пръв път опитал чай. Друга легенда гласи, че докато търсил ядивни растения и билки в гората, Шън Нун успял да се отрови 72 пъти, но точно преди да умре листо паднало в устата му, той го сдъвкал и оживял. По този начин той открил лечебните свойства на чая. Всъщност чая не лекува отравяния, но легендата за това как Шън Нун, митичната личност показала земеделието на китайците, открива чая само показва колко важен е той за китайската култура и цивилизация. Научни изследвания показват, че чаят е бил култивиран в Китай преди 6000 години, 1500 години преди построяването на пирамидите в Гиза. Чаените дървета, които растели тогава са идентични на тези, които растат днес, но начинът на консумиране е различен. В древността чаените листа са били консумирани като зеленчуци или готвени със зърнени каши. Чаят се превръща от ястие в питие само преди 1500 години, когато хората осъзнават, че с топла вода чаените листа придобиват много по-богат вкус и аромат. През времето на династия Хан (206-220 г. пр. н. е.), чаят става част от китайската медицина и от всекидневния живот. След хиляди години на опити за приготвянето на чай се установява следният метод: чаените листа се затоплят, след това се разделят на топчета, стриват се на прах, смесват се с вода и по този начин създавали питие наречено моча. Моча става толкова популярен, че създава една характерна китайска култура в приготвянето и пиенето на чай, която става обект на поезията и научните изследвания. Той се превръща в любимото питие на императори и хора на изкуството. Те често рисували върху пяната на чая, подобно на рисунките в чашите кафе днес. През девети век, по време на управлението на династията Тан, японски монах занася първото чаено дърво в Япония, което води до установяването на чаена култура в тази страната и създаването на японската чаена церемония. През 14-ти век, по време на династия Мин, Китай все още държи монопола върху чая, което го прави един от трите ключови китайски продукти за износ, заедно с порцелана и коприната. Всичко това придава огромно международно влияние на Китай още повече в началото на 17-ти век, когато датчаните внасят големи количества чай в Европа. Смята се, че основна роля за разпространението на чая във Великобритания изиграла Катарина де Браганса - португалка, омъжена за британския крал Чарлз Втори. Тя въвела модата през 1661 г. за пиене на чай сред английската аристокрация. По това време Великобритания разширява своите колониални владения и се превръща в световна сила, което дава тласък на разпространението на чая по света. През 18-ти век цената на чая в Европа надвишавала десет пъти цената на кафето, а чаеното дърво все още се отглежда само в Китай. Търсенето било толкова голямо, че в следствие на конкуренция между различните доставчици на чай, бил създаден най-бързият кораб по онова време, т. нар. клипер. Отначало Великобритания плаща за всичкия този чай в сребро, но след като това стопило запасите на короната, британците започнал да купуват чай, предлагайки в замяна друг продукт - опиумът. Това създава огромен проблем в Китай, тъй като с течение на времето над 40% от населението става зависимо от този наркотик. Тогава, през 1839 г. китайски чиновник, с одобрението на имперския двор на Китай, заповядал на хората си да унищожат огромни количества опиум, за да се противопостави на английското влияние. Това води до първата Опиумна война по бреговете на Китай, като през 1842 г. династия Цин трябва да отстъпи - принудена е да търгува в неизгодни условия и да отдаде пристанище Хонконг на британците. Това отслабва глобалното положение на Китай за повече от век. Интересен факт е, че британската Източно индийска компания, за да установи още по-голям контрол над пазара на чай, наема ботаника Робърт Форчън да открадне чаени дървета от Китай. Той се преоблича като китаец и пътува до планинските чаени райони, като накрая успява да изнесе чаени дървета през Индия. Оттам чаят се разпространява, способствайки установяването му на световния пазар като стока за ежедневна употреба. Днес чаят е втората най-консумирана напитка в света, след водата и има толкова начини за приготвянето му, колкото и култури по света. Галина Тончева

Още от броя
  • Активно участие на всички заинтересувани страни
    Говорителят на китайското външно министерство Гън Шуан заяви на редовната си пресконференция, че Китай се надява всичките страни активно да участват в процеса по контролиране на въоръженията и да спазят трайния мир и сигурност в космическото пространство. Коментарът му дойде след въпрос относно непр...
  • Разширяване на сътрудничество
    На осми април сутринта китайският премиер Ли Къцян замина на посещение в Европа. Програмата му включваше участия в 21-та среща на върха „Китай - ЕС“ в Брюксел, 8-та среща на правителствените ръководители на формата „16+1“ в Дубровник и официално посещение в Хърватия. Ли Къцян бе придружаван от съпру...
  • Нов завод за автомобилни гуми
    В сръбския град Зренянин бе открит официално завод за автомобилни гуми на китайската компания „Шандун Линлун“. Инвестицията в проекта е около 1 милиард долара, а площта на завода е 400 000 кв.м. На церемонията присъства президентът на Сърбия Александър Вучич, който заяви: „Този проект е най-мащабнат...
  • Перспективен меморандум
    Агенция Синхуа съобщи, че неотдавна Азиатският форум Боао и ООН сключиха меморандум за сътрудничество, за да насърчат икономическото развитие на азиатската и глобална икономики. Меморандумът дава посоката за сътрудничеството между Азиатския форум Боао и ООН, т.е. за реализиране на целите за устойчив...
  • Си Дзинпин: Социалните служби в интерес на обикновените граждани
    Системата на социалните служби изпълнява акуратно разпорежданията на ЦК на ККП, прокарва реформата в сектора и преодолява трудностите, в резултат на което услугите за гражданите се подобряват, констатира председателят Си Дзинпин на проведената неотдавна в Пекин национална конференция за социалните д...
  • Международно ЕКСПО за градинарство
    Текат последните приготовления за най-голямото в света мероприятие, поставило си за цел да промотира зеленото развитие. Китай е готов да разгъне зеления килим и покаже най-доброто, което има да предложи от сферата на градинарството на Международното изложение по градинарство в Пекин. Изложителите от...
  • Осма среща на върха „16+1“ в Хърватия
    На 11 и 12 април 2019 г. министър-председателят Бойко Борисов участва в Осмата среща на държавните и правителствените ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай. Тази година инициативата „16+1“ бе проведена в Дубровник (Хърватия). Прави впечатление, че премиерът на КНР Ли Къцян,...
           ©2019 Китай днес