Великите китайски философи

Като разглеждаме китайската традиция и култура, не може да пропуснем постиженията на китайските философи. Средното царство се гордее с не една или две философски школи, а в следващите няколко броя ще ви запознаем накратко именно с най-блестящите философи на Поднебесната. Конфуций През 70-те години на миналия век, един американски учен състави списък на стоте най-видни личности в историята на човечеството, в който Конфуций заема пето място след Исус Христос и Буда. За китайците обаче Конфуций заема първо място. Китайската нация е дълбоко повлияна от него. Конфуций е един от най-великите философи в света, и създател на китайското конфуцианско учение. За повече от 2000 години, конфуцианските идеи проникват не само в областта на политиката, икономиката и културата, но и в действията и морала на всички китайци. Дори някои чуждестранни учени смятат, че конфуцианските идеи са религиозните идеи на Китай. Фактически, конфуцианското учение е само едно от различните идеи в древен Китай, то е едно от философските учения, а не е религия. Конфуцианските идеи оказват голямо влияние не само върху китайската култура, но и върху културата на някои други азиатски страни. Конфуций е роден през 551 г. пр. н. е. и умира през 479 г. пр. н. е. Родният му край се намира в източната част на днешната провинция Шандун. Истинското му име е Кунциу, а „Конфуций“ изразява уважението на хората към него. Конфуций живее в Периода Пролети и есени. Това е период на голяма разпокъсаност на държавата, когато съществуват различни царства. Конфуций живее в царството Лу, чиято култура се развива най-бурно в тогавашния период. Въпреки че през целия си живот, Конфуций никога не е бил голям владетел, той е бил ерудит и учен. Конфуций преподава на ученици безплатно. Той пропагандира политическите идеи и теорията си сред учениците си. Казват, че те били 3000 души, от които някои по-късно станали големи учени. Те приемат и развиват идеите на Конфуций и ги разпространяват. Защо Конфуцианството винаги заема господстващо място във феодалното китайско общество? Казано накратко, то отговаря на интересите на господството, и е от полза за обществената стабилност и за стимулирането на общественото развитие. Конфуций счита, че ако низшестоящите не се подчиняват на управляващите, или синът не се подчинява на баща си, това е голямо престъпление. Според неговата теория, господарите трябва добре да управляват държавата, а обикновените хора трябва да имат доверие в управниците си. Ако хората имат различен статут, независимо дали са син и баща, господар и подчинен и т. н., те всички трябва да уважават и да се съобразяват с мястото си в обществото, тогава държавата ще е стабилна и животът на хората ще бъде спокоен. В началото, Конфуцианството не е главното учение в страната. През 2-ри век пр. н. е. Китай е могъщ, силен и обединен подчинен на централно управление. Императорът решава, че теорията на Конфуций е от полза за защита на стабилността на феодалното общество и обявява Конфуцианство за официална теория на държавата. В трактата „Луню“ са записани идеите и думите на Конфуций. Главното му съдържание са цитати на Конфуций, и диалозите между него и учениците му. В древен Китай, този трактат се е равнявал на Библията в западния свят. Една китайска поговорка гласи, че ако човек научи половината от „Луню“, той може да управлява държавата. Фактически, този трактат не е само учебник, чието съдържание е богато, езикът жив, а в книгата навсякъде се вижда блестящия ум на автора. Още повече, в него Конфуций разглежда различни теми свързани с четенето, музиката, туризма, приятелските отношения и пр. В трактата един ученик на Конфуций го пита: Ако управлението на държавата трябва да премахне един компонент между армията, зърнените храни и народа, кое бихте избрали Вие? Конфуций убедено отговаря - армията. Учението на Конфуций е богато и високо ценено по целия свят. Много думи в трактата често се използват от съвременните китайци. Например: „От трима души, един винаги ще ми е учител“. Това значи, че във всеки човек има добро, хората трябва да се учат един от друг. Приживе е наричан „Учител на 10 000 поколения“. Живял е почти по едно и също време с Лао Дзъ и е бил негов ученик. Да се придържаш към мъдростта на традицията, но и да проверяваш дали издържа на времето и дали не е повлияна от егоистични интереси, е основната житейската мъдрост на Учителя. Галина Тонева