Драги читатели, предлагаме ви една любопитна теория за легиста (специалист по въпросите на правото) Ханфейдзъ, познат още под името Хандзъ. Преди всичко той е известен с това, че популяризира и анализира трактатите с философските размисли на Хан Фей (280-233 г. пр. н. е.), най-известният легист от времето на Воюващите царства (475-221 г. пр. н. е.) и ученик на Сюндзъ. От своя страна, по време на династия Западна Хан (206 г. пр. н. е. - 8 г .сл. н. е.) друг автор - Лиу Сян съставя сборника правни трактати озаглавен „Ханфейдзъ“, който съдържа 55 глави, като голяма част от тях са мисли на Хан Фей, но са добавени и други важни легистки виждания, известни към това време. Животът на този най-голям представител на легистката школа е в голяма степен неизвестен. Той е роден в царство Хан, което по това време е най-слабото сред седемте царства. Той вижда корупцията в политиката в страната си и издига много полезни идеи за започването на реформа. Но владетелят на Хан не желае да използва идеите му и оставя страната си да загине. Накрая той е изпратен на дипломатическа мисия в двора на първия император Цин Шъхуан, който по онова време все още е само владетел на царството Цин. Той много харесва мислите му и му предлага пост в двора си. За съжаление, по време на службата му за царство Цин, той е вкаран в затвора поради клеветите на Ли Съ - пръв съветник на Цин Шъхуан и състудент на Ханфейдзъ и е принуден да се самоубие там като погълне отрова. Въпреки това, император Цин Шъхуан управлява страната, прилагайки идеите на Хан Фей, и постига обединяване на Поднебесната. Теорията на Хан Фей далеч надминава основната легистка теория. Съчетавайки трите представителни легистки теории към момента, Хан Фей изтъква значението на управлението, основаващо се на правната система. Според него е много важно правилното съчетание на управление, умение и надмощие. За да осигури изпълнение на законите и засилване на централизираната власт, императорът трябва да придаде достатъчно значение на властта, надмощието и умението да се управлява. На базата на неговите идеи, императорът-обединител на Китай Цин Шъхуан и Ли Съ осъществяват обединението на Поднебесната и установяват абсолютна монархия. Хан Фей наследява легистките идеи на учителя си Сюндзъ и отчасти на Даоизма. Сюндзъ проповядва, че човек по природа е лош и за това трябва да бъде установено управление на страната, основано на наказание и награждаване. Хан Фей твърди, че „строгата майка има добри деца, а добрата майка има жестоки деца“. Според него всички човешки същества са движени от стремежа към получаване на изгода и отношенията между хората са чиста проба връзка на интереси; хората се използват един друг, не вярват на никого и опитват всички възможни начини за постигане на целите си. Хан Фей смята, че с развитието на историческите обстоятелства, обществото и политиката трябва също да се променят, като се съобразяват с преобладаващия тип човешко поведение, което от своя страна е в зависимост от икономическите условия, а не от морал и чувства. Това е в разрез с конфуцианските идеи за връщане към миналото и използване наново на церемониите от Джоу. Според теорията на Хан Фей, владетелите не трябва да се стараят да правят хората добри, а само да ги предпазят да не правят лошо. Управляващият трябва добре да знае, как да разграничава и използва мъдро окуражаващите и наказателните мерки. Императорът трябва да се отърве от опонентите си и да управлява страната чрез законите, за да могат всички поданици да знаят ясно какво могат и какво не могат да правят. Всеки човек трябва да съобразява действията си единствено с благоденствието на държавата. Всичко това ще спомогне за подсилване на царството, защото във времена на войни и раздори само едно силно царство може да оцелее. Накрая ще ви дам един цитат от глава 7 на „Ханфейдзъ“, отнасящ се за двете дръжки: „Това, което използва просветеният владетел, за да ръководи и контролира министрите си ,са двете опори. Тези две опори са наказание и благосклонност. Какво означават наказанието и благосклонността? Присъдата е наказание, а награждаването е благосклонност. Този, който служи като министър, се страхува да бъде наказан и се стреми да заслужи награждаване. Затова, ако владетелят използва наказанието и награждаването, министрите ще се страхуват от него и ще се стараят да постигнат изгода (за тях самите, а от там и за владетеля).Ако владетелят не знае как да използва властта си, за да раздава наказания и награди и не слуша министрите си, хората на страната ще слушат министрите и ще сменят владетеля. Това ще доведе до бедствия. Това става, ако се загубят двете опори. Това, което използва тигърът за да накара кучето да му служи, са неговите нокти и зъби. Ако той се откаже от ноктите и зъбите си и ги даде на кучето да ги ползва, тогава тигърът ще трябва да служи на кучето. ...“