Скоро ще отбележим 24-ти май, Деня на българската култура, просвета и писменост. Затова много ми се иска да ви разкажа нещо повече за китайското писмо и да споделя с вас как китайците изучават своя роден език. Първият въпрос, който често ми задават, е колко йероглифа трябва да научат учениците в първи клас? Според най-новия официален план за основното образование, издаден от министерството на образованието, учениците от 6 клас трябва да владеят 3500 йероглифа. Това означава, че те могат да ги изписват в правилния ред и да ги четат достатъчно гладко. А в двата учебника по китайски език за първи клас има 930 йероглифа. Как е възможно първокласниците в Китай да научат толкова много йероглифи? Наистина съм забравил как аз самият съм се справил с тази задача, но мисля, че за учениците не е проблем. Вторият често задаван въпрос е колко йероглифа има в компютрите, за да може да се пише на китайски? На този въпрос ми е трудно да отговоря. Дори и най-добрите експерти не могат да научат всички йероглифи. Някои казват, че има около 100 хиляди китайски йероглифа, но най-често употребяваните са около 4000. Ако научите 1000 китайски йероглифа, може да разберете 90% от информацията в обикновен текст, например вестник, списание или новини в интернет. А що се отнася за броя на йероглифите, когато пишем с компютър, не мога да ви кажа точната цифра. За самото им изписване ние използваме същите клавиатури като вашите, т.е. с латински букви на тях. В китайския език съществува транскрипция, наречена Пинин, в която с помощта на латинските букви, може да се изпише произношението на йероглифа. При писането на компютър ние използваме тази транскрипция, т.е. с латински букви изписваме четенето на йероглифа, след което се появява колонка с йероглифи и от там избираме този, който ни е необходим. Защо чужденците мислят, че китайският език е много труден за научаване? Първо, в китайския език е много важна интонацията. Значението на думата е тясно свързано с начина, по който ще я произнесете. В китайския език има четири интонации или четири тона, и това е едно от нещата, което затруднява чужденците в началото. Затова произношението се оказва най-трудно за тях. Но нека да ви успокоя, за разлика от китайския език, във виетнамския интонациите са осем. Така че има и по-трудни езици. Втората голяма трудност в китайския език са йероглифите. Те имат две форми - опростени и традиционни. Опростените са част от официалния китайски, който се използва днес, но на юг, например в Хонконг и Тайван, все още предпочитат сложните или традиционни форми. На пръв поглед йероглифите изглеждат сложни, но след като се усвоят основните принципи за изписването им и структурата, се оказва, че няма нужда да си художник, за да пишеш йероглифи. Това, което не е трудно в китайския език, е граматиката. Сравнена с руския или английския например, тя по-скоро е лесна. В нея няма родове и падежи, структурата на изречението е почти математически строго определена и подреждането на думите е като в пъзел - всяка част на изречението има свое определено място, което рядко се мени така свободно като в познатите ни езици. Четвъртата особеност, която е трудна дори за самите китайци, са древните текстове. В тях трябва да се проследи значението на всеки отделен йероглиф, т.е. в миналото с по-малко йероглифи са успявали да кажат много повече. Днес за тълкуването на „Дадъдзин“ (Книга за Пътя и Постигането) например, трактат, написан хилядолетия преди новата ера, който представлява една съвсем тънка книжка, може да се изпише доста дебел том. Както всички чужди езици, така и китайският си има свои специфични особености. Това дали ще го научите бързо или ще се наложи да положите повече усилия, до голяма степен зависи от самите вас, от това дали по принцип имате усет към езиците. В интернет намерих някои съвети на специалисти, които може да се окажат полезни в изучаването на китайски език.