В началото на май хората обичат да посещават паркове и се наслаждават на пролетния пейзаж в Пекин. Най-известните паркове в столицата обикновено са пълни с туристи. Днес обаче, ще ви представим няколко не по-малко популярни и красиви места, които обаче не са толкова претъпкани. Бейхай, наричан още „паркът на цветята“, е една от най-старите и най-добре запазени императорски градини в столицата. Неговият символ е Бялата пагода на върха на малкия хълм, намиращ се в южната част. Освен това той разполага с огромно езеро, което рядко се среща в Пекин. Този парк съчетава южния и северен архитектурен стил - нежен и величествен. Всяка година в периода от март до май там е пълно с цъфнали пролетни цветя, от юли до август има изложение на лотоси, от октомври до ноември на хризантеми. През четирите сезони туристите са привлечени от многообразието от цветя. Тъй като паркът е огромен, дори и да има повече хора, има достатъчно място за всички и не е претъпкано. На север от Бейхай, се намира районът „Шъчахай“. В миналото той е бил заобиколен от 10 будистки храма, откъдето е получил и името си, „шъ“ на китайски означава 10. В центъра му се намира езеро, което с времето се е оформило на три части Сихай, Хоухай и Циенхай. В древността мястото е било плавателен канал. Още от династия Цин е популярно място за посещение и забавления. Днес той е една от най-известните забележителности в Пекин, съчетание от природа и културно-исторически забележителности. В околностите му се намират исторически обекти като фамилните къщи на известния политик Сун Цинлин и писателя Гуо Можуо, Имението на принц Гун, Храмът Гуанхуа, Храмът на Бога по огъня, Барабанената кула и мостът Индин. Паркът е безплатен и много голям, спокойно може да го посетите. Паркът на Ароматната планина „Сяншан“ се намира в западен Пекин. Най-високият връх там е Сянлу. Мястото е построено през 1186 г по времето на династия Дзин и по-късно разширено през династии Юен и Мин. В парка има различни забележителности: „Слънчевата западна планина след снега“; Храма Биюн построен в стила на династии Цин и Мин, където са единствените запазени в Китай позлатени дървени статуи „500-те архати“.