Онлайн изложба на Националния музей на КНР разказва за пътя на китайската космонавтика

На 24 април 1970 г. целият свят слушаше песента „Изтокът аленее“ („Дунфънхун“) . На този ден Китай изстреля първия си сателит “Дунфънхун-1“. Това бе прелюдия към пътешествията в Космоса на страната и началото на космическата ѝ ера. През 2016 г. като възпоменание за това паметно събитие Държавният съвет реши 24 април да се отбелязва като Национален ден на космонавтиката. Тази година бе петото му поредно честване. По този повод Националният музей на Китай и Институтът за космически науки заедно организираха специална онлайн изложба с мотото “Вечният Дунфънхун - 50 години от успешното изстрелване на сателита “Дунфънхун-1“. „Пийпълс дейли“ излъчи на живо откриването на изложбата на своите интернет страница и акаунти в социални медии като Уейбо, Доуин, Куайшоу и др. С “Дунфънхун-1“ бе поставено началото на космическата индустрия на Китай. В края на 50-те години на миналия век започна и пътешествието на човечеството към Космоса. Китайското правителство придава изключително голямо значение на проучването на пространството над нас и някои известни учени предложиха плановете за изстрелването на сателити да бъдат активирани възможно най-скоро. Но в онези години за Китай производството на автомобили бе трудна задача, да не говорим за самолети и други летателни апарати. За да се осъществи мечтата на китайския народ за полети в Космоса и да се изпълни призивът на тогавашния китайски председател Мао Цзъдун за собствени разработки на изкуствени спътници, служителите в сферата на науката и технологиите в Китай започнаха да изследват необходимите технологии за изстрелване, улавяне и проследяване и преодоляха редица трудности. Китайските учени, които тогава нямаха почти никакви познания в тази област, написаха първите страници на китайската аерокосмическа индустрия. Тази година Ху Циджън ще навърши 85 години. Той е учен, участвал в мисията по разработването и изстрелването на сателита “Дунфънхун-1“. В прякото откриване на онлайн изложбата той лично разказа как е бил разработен изкуственият спътник. “Започнахме от нулата и работихме самостоятелно“, обобщи той трудностите в началната фаза и подробно описа как научно-изследователският екип по онова време решава проблеми като “измерването на сателитната орбита“ и “контрола на температурата“. Благодарение на усилията на учените, на 24 април 1970 г. “Дунфънхун-1“ бе изстрелян успешно и светът чу гласа на Китай. От тогава изминаха 50 години. “В миналото, в условията на една специална епоха, астронавтите преодоляваха трудности в името на просперитета и възраждането на нацията.“ На церемонията по откриването на онлайн изложбата Джан Хунтай, президент на китайската Академия за космически технологии, отдаде почит на старите астронавти. Той каза: “Дунфънхун-1“ направи Китай петата държава със самостоятелно разработени и изстреляни изкуствени спътници, което откри нова ера в космическата индустрия на страната.“ Когато чува новината за изстрелването на „Дунфънхун-1“, Уан Чунфа, директорът на Националния музей на Китай, все още е ученик. Той си спомня как с нетърпение очаквал да види сателита и да чуе песента „Изтокът аленее“. Уан Чунфа обясни, че изложбата е разделена на четири части: Отзвукът на „Дунфънхун“, 50 години упорита работа, Духовната сила и Новите постижения в изграждането на мощна в космонавтиката държава. В нея са представени 50 комплекта ценни доказателства за развитието на космическата наука. С помощта на 5G технологиите, интернет потребителите могат да посетят Националния музей и да преживеят тази необикновена епоха. Онлайн изложбата „Вечният Дунфънхун“ бе открита съвместно от Уан Чунфа и Джан Хунтай. Онлайн изложбата предлага 5G обиколка с екскурзовод. Пан Дзихао, който е преводач в Националния музей и изследовател от Китайската академия за космически науки, използват аерокосмическите реликви като средство за оживено представяне на историята на китайската космонавтика. Чрез новите технологии и предаването на живо посетителите се разхождат в облаците. Първото нещо, което виждат в изложбената зала, е сателитът “Дунфънхун-1“. Той е сфера с диаметър 1 м и има 72 страни. Пан Дзихао обясни, че първоначалната причина за проектирането на толкова много страни е да се залепят слънчеви батерии и за по-голямо удобство при наблюденията. Обемът на сферата е сравнително по-голям. Сателитът “Дунфънхун-1“ е съставен от седем подсистеми, включително и музикално устройство, което е един от експонатите на онлайн изложбата. За да намерят подходящи мелодии, в онези години учените се заслушали в заобикалящите ги звуци и почерпили вдъхновение от камбанния звън на железопътната гара в Пекин. Те използвали електронни схеми за симулиране на пиано.След стотици експерименти най-накрая постигнали задоволителни резултати във всички аспекти. По-нататък изложбата продължава със завърналия се от Космоса модул на пилотирания космически кораб “Шънджоу-5“, който е във формата на камбанария. “През 1966 г. Китай подготвя и първия си план за пилотиран космически кораб. Поради икономическите ограничения и технологичните условия по това време работата по него бе прекратена. Виждайки бързото развитие на чуждестранните нови и високи технологии, през март 1986 г. четирима учени изпратиха писмо до ЦК на ККП, в което изразиха надежда да се възобнови проектът за пилотиран космически кораб и само след няколко дни бе получено одобрение.“ В разговора за разработката на пилотирани космически кораби, това което впечатли Пан Дзихао, бе успешното реализиране на мисията от космонавтите Джай Джъган, Лю Бомин и Дзин Хайпън. Изправени пред фалшивата аларма на датчика за пожар и без опорна точка извън кабината, те изпълниха задачата без страх. “Тогава всички им стискахме палци“, каза Пан за проучване на Луната, на екрана се появяват частични изображения от повърхността на нашата съседка, заснети от “Чан'ъ-1“. “Повърхността на Луната е неравна, защото няма атмосфера“, каза Пан Дзихао. Като резервен сателит на “Чан'ъ-3“, за “Чан'ъ-4“ бе от голямо значение да реализира първото меко кацане на обратната страна на Луната. Пан Дзихао обясни, че там няма земни радиовълни и стойността на научните изследвания е много голяма. „Космическата станция е най-добрата платформа за експлоатация на Космоса.“ В изложбената зона на тема „Космонавтика, могъща държава, нови постижения“ могат да се видят модели на китайската космическа станция и облеклото на Ян Лиуей в космическата кабина. Пан Дзихао оприличи изграждането на космическата станция със строителни блокове. Множество кабини са свързани за образуването на космическата станция, където космонавтите могат да работят, да правят експерименти и почиват, каза той.

Още от броя
  • Малките магазини възстановяват своя бизнес
    Малките магазини в Китай започнаха да отварят след като много градове в страната понижиха нивото на епидемичната ситуация след ефективните мерки за контрол и превенция на епидемията от COVID-19. Възстановиха дейност супермаркетите, ресторантите, фризьорските салони, агенциите за недвижими имоти. Ста...
  • Богата реколта от зърнени храни
    Очаква се лятната реколта от зърнени храни в Китай да бъде богата, каза Цин Ююн от Държавната администрация по храните и стратегическите резерви на пресконференция. Производството на зърнени култури и растително масло остава на сравнително високо ниво, допълва той. Държавната покупка на зърно остава...
  • Поддържане на регионалния мир
    Преди дни, лидерът на КНР Си Дзинпин проведе видеоразговор с президента на Южна Корея Мун Дже-ин. Председателят Си Дзинпин посочи, че Китай и Южна Корея са приятели и съседи. Двете държави имат все повече общи интереси в реализирането на съвместното развитие и просперитет, поддържането на регионални...
  • Китай - ЦИЕ: Здравеопазването - нова сфера за развитие на сътрудничеството
    На проведената на 14 май в Пекин редовна пресконференция, говорителят на Министерството на външните работи Джао Лидзиен представи резултатите от специалното видео заседание между министрите на здравеопазването на Китай и 17-те страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Той каза, че Китай желае здра...
  • Общност на споделената съдба
    Неотдавна, в Пекин членът на Държавния съвет и външен министър на Китай Уан И участва във видеосреща на външните министри на страните-членки на Шанхайската организация за сътрудничество. Тя бе ръководена от външния министър на Русия Сергей Лавров. В срещата участваха и генералният секретар на органи...
  • Отношенията между Китай и Европа преминават през изпитания по време на епидемията
    На 14 май в Пекин директорът на отдела по европейските въпроси на китайския Институт за изследвания на международните въпроси Цуей Хундзиен заяви, че отношенията между Европа и Китай преминават през изпитания по време на епидемията от новия коронавирус, но възможностите за сътрудничество са големи....
  • Нов формат за сезона на китайската Суперлига
    Нов формат за сезона на китайската Суперлига през 2020 г. беше предложен след среща на върха между Китайската футболна асоциация (CFA) и представители на клубовете, съобщи ръководният орган на китайския футбол. Сезонът на CSL през 2020 г. трябваше да започне на 22 февруари, но беше отложен заради CO...
           ©2020 Китай днес