Светомир Захариев, юрист В последно време светът е свидетел на поредица политико - юридически спекулации по повод събитията в Хонконг. Тези ходове тръгват от Белия дом и намират послушни „фенове“ в някои политически кръгове на Запад. А, всъщност, става дума за истински правни парадокси - за изводи, предложения и констатации, които въобще нямат нищо общо с вътрешната и международна юридическа казуистика. Какво имам предвид? Няколко сериозни възражения и въпроси. Първият е свързан със заплахата, развявана лично от политик № 1 на Белия дом, че видите ли САЩ щели да лишат Хонконг от статута му на най- важен финансов и икономически хъб в Азия. С усилията на хиляди известни и неизвестни личности големият островен мегаполис е извоювал своя статут на един от най- големите финансови центрове в света, този статут е признат от ред важни международни институции и САЩ нито са в правото си, нито е тяхна работа да дават или отменят подобен финансов авторитет. На второ място бих се спрял на редицата документи, приети от американския Конгрес и Сенат по повод обстановката в Хонконг и продължилите месеци вътрешни вълнения, очевидно подкрепяни от чужди икономически центрове. Белият дом в частност и всички големи държавни институции в Щатите нямат никакво законно основание да приемат документи касаещи обстановката в друга суверенна държава. В интерес на истината, това е първият подобен случай в държавническата практика на САЩ и той само потвърждава стремежа на тази държава да бъде единствен световен хегемон - съдник по всички въпроси на други независими държави. В интерес на истината е, че светът доста време вече не е еднополюсен, но управляващата американска върхушка не иска да се примири с този факт. И на последно (макар и не по значение) място бих се спрял на спекулациите и настояванията на Белия дом и Сие за някакво отделяне (сецесия) на Хонконг, за постигане на негова „пълна автономност“ - сиреч откъсване от територията на КНР. Това е фрапантен случай на юридическа и политическа наглост - да се настоява официално за променяне на териториалния статут на суверенна държава. А да си припомним думите на президента на КНР Си Дзинпин, че „Китай няма да отстъпи и квадратен сантиметър от своята територия“ под някакъв чужд натиск. Тази справедлива позиция едва ли се нуждае от коментар...