Проф. дфн. д-р ист. Нако Стефанов В съвременния свят в условията на все по-задълбочаващи се кризисни явления и хаос се наблюдава засилващо се напрежение в отношенията на ключовите геополитически играчи – от една страна САЩ, а от друга Русия и Китай. В последните месеци на фона на COVID-19 особено остър характер придоби противопоставянето между Щатите и КНР, което придобива все повече характер на конфликт във формата „Хибридна война“. Предвид тежестта на тези две страни в световната икономика и политика, подобно развитие на събитията не може да не окаже значително въздействие върху цялостния глобален процес. Това от своя страна не може да не привлече вниманието, както в световен план, така и у нас. За предпоставките водещи до „Хибридната война“ на САЩ против Китай След т.нар. „Глобална криза» през 2008 г. бе сложен край на феномена на т.нар. „Кимерика“.[1] В отговор САЩ с цел да задържат Китай в рамките на доминирана от тях интеграционна мрежа предложиха на Поднебесната идеята за т.нар. «Г-2». Концепцията за „Г-2“ за първи път е предложена от икономиста Бъргстен (C. Fred Bergsten) през 2005 г. По-късно активен поддръжник на тази идея стават Зб. Бжежински (Zbigniew Brzezinski). Той през 2009 г. на среща в Пекин, където се отбелязват 30 години от създаването на официални дипломатически връзки между САЩ и КНР, излиза публично с нея. Други видни представители на същия този американски „истеблишмънт“ като Робърт Зелик (Robert Zoellick), бивш президент на Световната банка, както и Джъстин Лин (Justin Yifu Lin), бивш главен икономист на същата банка и неин старши вице-президент, поддържат тезата, че „Г-2“ ще играе решаваща роля за икономическото възстановяване от „Глобалната криза“, за което САЩ и Китай трябва да работят заедно. Те заявяват, че „без силна „Г-2“ „Г-20“ (групата от 20-те най-големи икономики в света) ще бъде разочарование. Към тях се присъединява Дейвид Милибенд (David Miliband), външен министър на Великобритания, който предлага интеграция на ЕС към „Г-2“, така че да бъде създаден „Г-3“. Следва да се каже, че официалната реакция на КНР е, че Китай не е съгласен със системата на „Г-2“ да взема решения за всички останали и предпочита многополюсния свят. Вън Дзябао, тогавашния министър-председател на страната предава тази позиция на своята страна на президента на САЩ Барак Обама по време на посещението му в Пекин. Отговорът на САЩ, начело с президента Барак Обама, се характеризира с регионална стратегия, носеща наименованието „Връщане в Източна Азия“ („Pivot to East Asia“). Тази стратегия е обявена от бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън в статия под заглавие “Тихоокеанският век на Америка“ в списание „Външна политика“. Възприемането на тази американска политика на „Връщане в Азия“ в Китай е, че на практика САЩ стартират курс на сдържане на КНР. Особено подозрително изглежда за Пекин американското военно присъствие около Китай. Следва да се каже, че въпреки официално заявяваната от Вашингтон позиция за необходимост от политически и икономически диалог с Китай зоните на конфликт с КНР растат. Достатъчно е да се споменат само няколко от тях: 1. Политиката на САЩ във връзка с Далай Лама и Тибетския въпрос; 2. Подкрепата, оказвана от САЩ на съседни с Китай страни в териториалните спорове, които те имат с него, 3. Създаването от страна на САЩ на многостранната търговско-икономическа конструкция „Транс-Тихоокеанско партньорство (Trans-Pacific Partnership/TPP/), която, обаче, не предвижда присъединяването на Китай към нея; 4. Синдзян, Хонконг и други. Тогава отношенията между САЩ и КНР започват да се описват с термина „Облачна война“. Изковаването на този термин от журналистиката е по модела на „Студената война“. За разлика, обаче, от „Студената война“ между САЩ и СССР, характеризираща се с „твърдо противопоставяне“, макар и не стигнало до пряк „горещ сблъсък“, което не изключваше „горещи схватки“ по периферията на това противостоене, ситуацията между САЩ и КНР е по-различна. Тази разлика се определя от значителната икономическа взаимозависимост между двете сили. В резултат на това част от конфликтите имат силна икономическа съставляваща. Пример за това е натискът, който оказват САЩ по въпроса за юана. Т.е. става дума искането да бъде повишен курсът на юана спрямо долара. Пониженият, според американците, курс на юана създава конкурентни предимства на китайските стоки. Оттук идва и значителния, съгласно тяхното виждане, профицит на Китай в търговията със САЩ. Самият Китай предпочита повече използването на „мека сила“, т. е. финансово-икономическо въздействие в усилията си да постигне някаква външнополитическа или външноикономическа цел. Самите САЩ от момента на създаването на специални отношения с Китай в края на 70-те години на 20-и век досега са се въздържали от „дрънкане на оръжие“ по отношение на КНР. Но в рамките на стратегическия курс на „Връщане в Азия“, осъществяван от администрацията на Обама и представян като „ребалансиране“ на интересите на САЩ и пренасочването им от Европа и Близкия Изток към Източна Азия“ се забелязват все по-твърди нотки. Като пример в това отношение е преместването на 2 500 американски морски пехотинци в база в Северна Австралия. Или пък разрешението на Филипините за възстановяване на присъствието на американски въоръжени сили в залива Субик след повече от 20 години въздържане по този въпрос. Следва да се има предвид, че подобни стъпки се осъществяват на фона на спор по морски територии между Филипините и КНР. Така или иначе „Връщането в Азия“ от самите САЩ се разглеждат като препотвърждаване на своето лидерство в Азия в условията на настъпващия „Век на Азия“. На фона на възвишаването на КНР като мощна геоикономическа и геополитическа сила такава стратегия неминуемо предизвиква „търкания“. Тъй като това препотвърждаване на лидерство е свързано с необходимостта от „сдържане на Китай“. От „Облачна“ към „Хибридна война“ Задълбочаващата се криза на неолибералния модел на функциониране на икономиките на страните от Запада и особено на САЩ води до победата на Доналд Тръмп на изборите за 45-ти президент на САЩ. Последният, следвайки политиката, чиято цел е „Да направим Америка отново велика“ тръгва към коренен поврат на досегашната взаимодействия с външния свят. В частност той се отказва от Trans-Pacific Partnership (TPP), както и от подобно съглашение с ЕС – Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) (на англ. ез. - Transatlantic Trade and Investment Partnership), а също от Съглашението за търговия с услуги (Trade in Services Agreement - TiSA). Един аргумент в това отношение бе, че администрацията на Тръмп предпочита да търси сътрудничество и защита на своите интереси не чрез многостранни, а чрез двустранни взаимоотношения. Постепенно администрацията на Тръмп откри няколко фронта на борба с Китай, което дава право да се говори, че постепенно САЩ преминават от нар. „Облачна война“ към политическа линия на т. нар. „Хибридна война“. В случая под този термин се разбира следното. “Хибридната война“ не отменя основните причини, характера и целта на традиционните войни, включително т.нар. „тотална война“. Същността на войната и на най-новите т.нар. „хибридни конфликти“, както и преди, остава „продължението на политиката с други средства“. При което тези конфликти продължават да носят смъртоносен характер. Нека да се опитаме да очертаем някои най-основни черти, включително начините и средствата за осъществяване на това, което наричаме „хибридни войни“: 1.Важна особеност на “хибридните войни“ в сравнение с традиционните или по-точно конвенционалните, е, че се прилага целия диапазон на налични невоенни форми, средства, методи и технологии за борба, действие и противодействие. Изключително важно е да се разбере, че като правило гореспоменатите форми, методи и средства много често се използват „интегрирана “ – паралелно или последователно. В гореспоменатите влизат: • Дипломация – най-различни форми и методи на дипломатически практики, чрез които да се постигат поставените цели; • „Мека сила“, т.е. прилагане на усилия за привличане чрез сътрудничество, културно влияние, предоставяне на позитивни възможности за личностно развитие и други подобни; • „Кибер-атаки“ парализиращи и извеждащи от строя на комуникационни линии, съобщителни мрежи, важни промишлени и административни системи и т.н.; • Мащабни информационно-пропагандни кампании, обединяваща антагонистична политизация и демонизация на противната страна, създаваща условия за вземане на неверни решения и последвалите ги непродуктивни действия и погрешна политика; • Методите на психо-войната, в частност на т.нар. „психоисторическа война“, т.е. атаката против миналото и историята - героическите фигури, спорни събития, борба срещу менталността и традиционно формираната система от ценности и устойчиви възприятия на общественото съзнание на противната страна; • Политическата изолация на противната страна, санкциониране на всякакви контакти и канали на взаимодействия на политически лица и представители на обществени, икономически, финансови, културни, религиозни среди; • „Нежни (цветни, кадифени) революции, характеризиращи се с т. нар. „ненасилствени действия“, които често са преплетени с редица принуждаващи противната страна акции; • Икономическо-търговски и финансови войни, посредством които се осъществяват стратегически операции нанасящи значителни вреди и загуби на противната страна; • Други. 2. Включване наред с конвенционалните на нетрадиционни военни средства и действия - участие на недържавни въоръжени единици, т. нар. „ЧВК“ (частни военни компании), други видове наемници и „купени бойци“ (псевдопартизански и диверсионни формирования и групи за саботаж), казано с други думи „приватизация на насилието“. 3. Ключов момент при воденето на „хибридната война“ е използването не просто на политически, етнически, религиозни, социални, икономически, културни и прочее различия, както и на хора, стоящи зад тези различия. Тук става дума не само за активното създаване на агентурна и забележете „неагентурна“ мрежа сред противниковия стан. В рамките на „хибридните войни“ една основна задача става „завербуването“ на части от, а понякога и на цели кръгове сред управляващите на противниковата страна, за постигане на собствените цели. 4. В крайна сметка наблюдаваме изчезване на класическото разбиране за фронт и въоръжен конфликт. Излиза се извън рамките на традиционния образ на войната. Понякога не е напълно ясно откъде идва заплахата и кой е истинският враг. Това, обаче, не означава, че последствията от победата над противниковата страна чрез технологията на „хибридната война“ са по-малко разрушителни за нея, отколкото при воденето на конвенционален въоръжен конфликт. Една важна причина се крие във факта, че като правило при осъществяване на „хибридна война“ обществото на противниковата страна не осъзнава изцяло, че срещу него се води война. Съответно не настъпва необходимото при водене на война равнище на мобилизация на общественото съзнание и на държавните усилия. Това е особено вярно, когато вътрешни кръгове и сили съзнателно или не, користно или поради заблуда, активно участват в „хибридната война“ срещу собствената си държава и общество, като представят врага за приятел и обратно приятеля за противник. Всичко горенаписано свидетелства за това, че проблемите свързани с „хибридните войни“ са повече от важни и актуални предвид обществената подготовка за противодействие в съвременната силно турбулентна обстановка, където хибридните заплахи никнат като гъби след дъжд. В съответния случай на „Хибридната война“ на САЩ срещу КНР може да се говори за много аспекти на същата, а именно: • Търговска война; • Информационно-дипломатическа и психологическа война във връзка с COVID-19; • Подобна пропагандна война във връзка с т.нар. „Борба за демокрация в Хонконг“ и Синдзян-уйгурския автономен район, а също така по повод на ситуацията в Тайван или тази в Южнокитайско море. В заключение ще се опитаме да погледнем в бъдещето, въпреки че днес светът встъпва в епоха на „сингулярност“, т. е. срещат се явления, каквито не е имало в миналото, за да може да се съди въз основата на предходна практика за това какво ще стане утре. Въпреки задълбочаващите се противоречия да се надяваме, че трезвият разум, който показва Пекин, ще надделее.
[1] Под „Кимерика“ се разбира „симбиоза“ между тласкан от износа модел на развитие на Китай и модела на свръхпотребление на САЩ, чието създаване започва от 90-те години на 20-и век. Крайъгълни камъни на китайската стратегия на развитие са привличането на преки чужди инвестиции (ПЧИ) и съответно увеличаване на износ към западните пазари. За тази цел освен ниската цена на работната ръка, осигуряваща свръхпечалби на инвеститорите е нужно поддържането и на политика на нисък курс на юана.
