В това е убеден съветникът по икономическите и търговски въпроси към посолството на КНР в София Ван Сюекун. Той изрази мнението си по повод предстоящото второ издание на китайското Международно изложение за внос (CIIE) през ноември т.г. Ван Сюекун е в България от няколко месеца, но вече е успял да се запознае не само с природните забележителности, но и с икономическите възможности на страната ни и потенциала за сътрудничеството между Китай и България. „Много от българските продукти вече са добре познати и търсени в Китай, казва Ван Сюекун, но затова допринесе и участието на над 30 български компании на първото китайско международно изложение за внос (CIIE) през миналия ноември.“ За да обогатят представите и информацията за възможностите си пред китайските потребители, добре би било, ако повече български фирми се представят и във второто издание на изложението Международното изложение за внос в Шанхай е отворен прозорец към огромния китайски пазар, което ще се проведе през 2019 г., отново в Шанхай и отново през ноември. „CIIE е инициатива на китайския президент Си Дзинпин и е многомащабна проява, насочена към производители и износители на стоки от цял свят“, казва китайският дипломат. Той припомня и няколко важни факта, свързани с участието на световни компании по време на миналогодишното изложение, както и данни за българо-китайските икономически отношения в контекста на развитието на китайската икономика. „Общият оборот на подписаните сделки по време на изложението бе отчетен на 57.8 милиарда долара, като сключените още през първия ден споразумения възлизат на 400 000 долара“, казва г-н Ван, като добавя, че през 2019 площта на ЕКСПО-то ще се увеличи с 30 000 кв.м Така, през настоящата година, фирми и компании ще могат да показват своите продукти на обща площ от 330 000 кв.м. Нараства и броят на записалите се за участие фирми, като дори в някои области местата вече са запълнени. Ежечасно расте броят на фирмите за селскостопанска продукция, хранително-вкусова промишленост, козметика, засилен е интересът към новите технологии и продукти. Предвиждат се облекчени условия за провеждането на срещи и разговори между партньорите“. В този смисъл г-н Ван е категоричен:„Изложението в Шанхай е отворен прозорец за всички към огромния китайски пазар“. Що се отнася до състоянието на китайската икономика в момента и нейните перспективи, Ван Сюекун пояснява: „БВП на Китай възлиза на 13.12 трилиона USD, но искам да дам един пример: ежегодно китайското производство трябва да осигурява 13.6 милиона работни места за работещи, тъй като - според китайските традиции и нашата ценностна система, семейството е много важно. В случая става дума, за отглеждането на децата и за помощта към възрастните родители и близки. В Китай ежегодно се раждат над 15 милиона бебета. За да бъдат правилно и нормално отглеждани - родителите трябва да си осигуряват необходимите средства. От друга страна, възрастните хора в семействата вече са 166 милиона, за тях също трябва да се отделят средства от работещите им роднини. Така че, потреблението на стоки в семейството, включващо отглеждането на децата, както и грижите за възрастните роднини, за една година възлиза на около 5.76 трилиона долара. Ако сред тези стоки има дори малка част, внесени от България - това би означавало за нас голямо постижение“. Ван Сюекун определя като приоритетни няколко начина за навлизане на повече български стоки и продукти на китайския пазар. Сред тях са разширяването на асортимента в търговския обмен, влагане на повече български инвестиции в Китай, както и привличането на повече китайски инвеститори в България. Много перспективен начин е засилване на сътрудничеството в рамките на инициативата „Един пояс, един път“, подчертава той и дава пример:„Обемът на външната търговия на Китай за 2018 г. достигна 4.6 трилиона долара и ръст 12.6%, въпреки трудностите в икономическо отношение, пред които страната беше изправена. Инвестициите на китайски компании в чужбина през миналата година достигнаха почти 130 милиарда долара. Но фокусът на нашата политика си остава сътрудничеството в рамките на проекта „Един пояс, един път“. Например, търговията със страните „по пътя на коприната“ е нараснала през миналата година с 16.3%, оборотът от завършените проекти - с 4.4%, а инвестициите са се увеличили с 8.9%. „Три са основните направления на проекта „Един пояс, един път“, смята г-н Ван: създаването на общ търговски и инвестиционен механизъм, което се случва преди всичко с консултации между правителствата. Друго специално направление, известно като „Перлата на пътя на коприната“ дава възможност да се изберат най-ценните и ключови проекти в рамките на общата инициатива. Третото направление е електронната търговия и високите технологии в рамките на „Пътя на коприната“. Тук изключително важен момент е откриването на нови ж.п.връзки между Китай и европейските страни, като тези връзки могат да бъдат не само между столиците, но и между други китайски и европейски градове. През 2018 бяха открити 6 363 хиляди километра такива маршрути между Китай и европейски градове, като броят им е 2690. Но продуктите, които се внасят от Европа към Китай не са достатъчни за да обслужват двустранните транспортни коридори и затова е важно да увеличи вносът към Китай. „Скорост набира и електронната търговия, която в Китай е много добре развита - през интернет може да се намери всичко - от домашни животни до най-дребните, но необходими стоки, които трудно се намират в обикновените магазини. И това също е един от акцентите в развитието на „ Пътя на коприната“. Съветникът по икономическите отношения в посолството на КНР в София оценява като много добри търговските връзки между България и Китай. Според него те имат големи перспективи. „Срещите и разговорите между българския и китайския премиер по време на формата „16+1“ през миналата година в София и преди по-малко от месец в Дубровник/вече форматът е 17+1/, допринасят много за сътрудничеството между нашите страни. Само като пример - след проведената среща на страните от ЦИЕ и Китай в София м.г. и разговорите между премиерите Бойко Борисов и Ли Къцян, общият търговски обмен между нашите страни достигна 2.5 милиарда долара и ръст около 23%. Китай се превърна в осмия по величина търговски партньор на България, докато през 2017 г. заемаше 11-о място. Убеден съм, че Осмата среща на страните от Формата 16+1 в Дубровник и разговорите там ще допринесат за още по-убедителното развитие на търговско-икономическите отношения между България и Китай и страната ви ще заеме още по-предна позиция. Китай има сериозни инвестиции в България - особено в земеделието, новите модерни технологии, автомобилостроенето, Във финансовата сфера двете страни също имат много добро сътрудничество, което е важно условие за осъществяване на търговското и икономическо сътрудничество.“ „Отскоро съм в България, но ми прави впечатление, че в София има зони, които освен пешеходни са и търговски. Това представлява интерес за нас, тъй като в Китай има разработена концепция за изграаждането на нови пешеходни зони, които същевременно ще дават възможност и за бизнес. Идеята ни е до края на 2019 г. да бъдат обусловени около 50 такива зони, които да се превърнат в търговски, като това ще даде възможности и на много чуждестранни фирми - включително и български - да намерят своя бизнес-шанс в Китай“, казва в заключение Ван Сюекун. Ивета Балевска