Заради несигурността на външните пазари, правителството и предприятията разчитат много и на вътрешния пазар

Дори след премахването на блокадата на града Лиу Ци, таксиметров шофьор в Ухан, казва, че клиентите му са една наполовина отпреди пандемията от новия коронавирус, тъй като жителите продължават да са предпазливи и мнозина предпочитат да стоя вкъщи. Ма Мин, мениджър на местен пазар за храни, обяснява, че 500 продавачи не са спечелили и стотинка през последните два месеца и все още очакват с нетърпение пълно възобновяване на бизнеса. В един от ключовите китайски индустриални и търговски центрове - Нинбо, Чън Дзи, заместник генерален мениджър на Ningbo Yikade Electric Appliance Technology Co, заяви, че през последния месец производствените линии са заети с производство на генератори, но новите поръчки за износ са спрени отчасти, заради затварянето на пристанища в чужбина и ако скоро не се възобновят, може да се наложи работниците да бъдат пуснати в отпуск. В граничния град Аксу в Синдзян-уйгурския автономен регион собственикът на местна фабрика за облекла заяви, че компанията е изправена пред “сериозен недостиг на пари“, за да закупи основни материали, за да продължи да работи. Местните земеделски стопани разчитат на държавната подкрепа за осигуряване на всичко - от семена до торове, за да започне сезонът за засаждане. Това са ярки доказателства за дълбочината и широчината на всеобхватните икономически последици от пандемията от коронавируса, както и за големите предизвикателства, пред които е изправена страната, за да възстанови трилионите долари, изгубени през последните няколко месеца, и да повиши икономиката си пред дебнещите несигурности и рискове в бъдеще. Те също така предоставят рядка възможност за страни по света, които все още се борят с вируса, да видят какво предстои по отношение на икономическото възстановяване, дори и след като успешно са се справили с пандемията, и потенциално да извлекат поуки от това как Китай се справя с тези предизвикателства. Мнозина в Китай сметнаха пандемията като събитие веднъж на век, което ще прекрои глобалния ред и икономика. С промените обаче идват трудности. Отвъд загубата на човешки животи пандемията също постави мнозина на ръба в икономическо отношение. За таксиметровите шофьори в Ухан, собствениците на фабрики в Нинбо и фермерите в Аксу, първо вирусът заплаши живота им, а сега заплашва прехраната им. „Аз също се притеснявах много да се върна на работа, особено защото тя изисква постоянен контакт с непознати... Но ако остана повече у дома, семейството ми няма как да се изхранва“, казва Лиу Ци, таксиметровият шофьор от Ухан. Нито един сектор не беше пощаден от епидемията, макар че някои от тях като услугите и транспорта бяха засегнати по-силно от други. И нито един район - голям или малък, засегнат от вируса или не, развит икономически или по-беден - не са имунизирани срещу трудностите. Дори и да бъде изцяло поставен под контрол, вирусът остави рани в настроенията на потребителите, прекъснати вериги за доставки и в крайна сметка огромни загуби в брутната икономическа продукция. Само в Ухан пандемията може директно да е заличила над 250 милиарда юана (35,5 милиарда долара) от БВП на града след 76-дневната блокада, според представители на местните власти. Съгласно най-лошия сценарий, коронавирусът може да причини загуби от цялата страна до 5 трилиона юана от икономическото производство само през първото тримесечие, тъй като голяма част от икономиката беше в ступор близо 50 дни между края на януари и средата на март, според Цао Хъпин, професор по икономика в Пекинския университет. Изчисленията му се основават на броя дни, в които страната е била затворена и средното дневно производство на китайската икономика от около 237 милиарда юана, като се предполага, че само половината от тази продукция е била непокътната през периода. Някои чужди анализатори също прогнозират, че китайската икономика може да се свие с 10 процента през първото тримесечие в сравнение с преди година, което означава, че общите загуби могат да достигнат около 2,13 трилиона юана. „Това са неизследвани територии, в които се намираме сега. Никой не се е сблъсквал с нещо подобно преди“, казва Цао Хъпин, но добавя, че страната все още може да компенсира загубите, ако няма втора вълна от епидемията. Въпреки това, тъй като вирусът продължава да се разпространява по света, несигурността и рисковете изобилстват. Освен опасност от внасяне на заразата, има и опасности пред китайския износ, който все още представлява над 30 процента от общия БВП на страната, тъй като външното търсене може да бъде допълнително намалено, ако големите търговски партньори не успеят да овладеят скоро епидемията. СТО прогнозира, че световната търговия може да спадне с 13 процента през 2020 г. Въпреки това, при оптимистичен сценарий ще се възстанови 21 процента през 2021 г., докато най-лошият сценарий ще има спад на търговията с 34 процента през тази година, последван от увеличение с 24 процента следващата година. „На Китай му бяха необходими два месеца, за да постави епидемията под контрол... другите държави също могат да го направят, така че като цяло сме оптимисти, но оставаме предпазливи“, казва Чън, мениджърът на Ningbo Yikade, отбелязвайки, че неговата компания генерира около 80 процент от годишните си приходи от износ за около 200 милиона юана. Ръководството на Китай обаче показа, че не е готово да остави нещата на случайността и призовава за цялостни усилия за рестартиране на икономиката, като същевременно продължава да прилага някои антиепидемични мерки. Предупреждавайки за нови трудности и предизвикателства за икономическото и социалното развитие на Китай, президентът Си Дзинпин призова за „готовност и работа“ за справяне с продължителните промени във външната среда и усилия за минимизиране на загубите, причинени от епидемията. Това стана на заседание на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП, на което бе обсъдена ситуацията в страната и бе подчертана неотложността от възможно по-скорошно възстановяване на производството и икономиката, въпреки несигурността и рискове. Местните анализатори обаче са разделени за това колко бързо Китай трябва да се върне към нормализацията, като някои като Цао призовават за по-бързи темпове, а други настояват за „предпазлива скорост“. Някои също изразяват опасения от ново свръхпроизводство, ако търсенето продължава да е слабо, а други сочат огромния вътрешен пазар и силното търсене на ежедневни продукти, въпреки пандемията. Всички обаче са съгласни, че няма прецедент или стандарт за подобно усилие, но ако са налице стабилни мерки и потребителите се успокоят, скоростта и търсенето ще се повишат естествено с течение на времето. „Не можем да чакаме, докато вирусът бъде напълно овладян, за да рестартира икономиката, но в същото време хората няма да излязат и да харчат пари, ако не се чувстват в безопасност“, обяснява Дун Дънсин, директор на Института за финанси и ценни книжа в Уханския университет, като отбеляза, че вътрешното потребление остава ключ към възраждането на икономиката. Вътрешното потребление допринася за над 70 процента от растежа на БВП. Тъй като несигурността продължава да доминира на външните пазари, и правителството и предприятията също разчитат на вътрешния пазар да компенсират част от недостига на износ, за да облекчат трудностите. В тази връзка в Китай вече върви широка социална мобилизация за спасяване на икономиката с участието на властите от всички нива, големите държавни и частни корпорации и дори обикновени граждани. Само през последните няколко дни Китай заяви, че ще намали размера на паричните средства, които банките трябва да държат като минимални задължителни резерви, за да освободят около 400 милиарда юана в подкрепа на малкия бизнес и да намалят лихвените проценти върху свръхрезервите за финансовите институции от 0,72 на 0,35 процента за първи път от световната финансова криза през 2008 г. Страната също разчита в голяма степен на фискалните политики в подкрепа на икономиката, включително заеми с отстъпки и големи намаления на данъци както за бизнеса, така и за потребителите. Тази седмица тя отдели и 1,8 милиарда юана за подпомагане на семейства с ниски доходи.