Югозападната китайска провинция Юнан е една от най-красивите в страната. Името ѝ, което в превод означава „Облачният юг“, вероятно произлиза от ярко изразения тропически климат в южната ѝ част, където редовно валят проливни дъждове. Теренът ѝ е планински. На север са предпланините на Тибет с хребета Хъндуан, който достига 6740 м височина. На юг планините се преливат в хълмист ландшафт с плодородни долини. Представата за Юнан обикновено се свързва с добре оформени терасовидни плантации за чай и ориз върху планинските склонове.
Юнан се слави и с водното си богатство. През нея протичат големите и пълноводни реки Яндзъ и Меконг и десетки по-малки, извиращи от Тибетското плато като Юандзян (Хонха), Нудзян (Салуин) и др. Тук се намира и едно от най-големите езера в региона – Дянчи с площ от около 300 кв. км.
На север Юнан граничи с Тибетския автономен район и провинция Съчуан, на юг – с Лаос и Виетнам, на изток — с провинция Гуейджоу и Гуанси-Джуанския автономен район, на запад — с Мианма (Мианмар). Дължината на външните ѝ границите с Виетнам, Лаос и Мианмар е 4060 км.
Населението на Юнан е над 45 милиона души от десетките различни националности. Това е китайската провинция с най-голямо етническо разнообразие, защото тук има представители на 24 народности от тибетско-бирманската, тайската и мон-кхмерската групи. Китайците са 76 процента от населението, народността бай (11 %), хани (3,6 %), джуан (3,4 %), дайц (2,7 %), мяо (2,5 %), и хуей (китайски мюсюлмани; 1,5 %). Тук живеят още и хора от етноса лису, лаху, ачани, булани, тибетци, дзинпо и наси. Последните, не само са съхранили древните си традиции, но може би и до днес живеята в матриархата.
През вековете територията на Юнан има драматична съдба, поради кръстопътното си географско положение между съседните страни Виетнам, Лаос, Мианма (бивша Бирма). Още в средата на трети век пр.н.е. княжествата на територията на Юнан са подложени на нападения от страна на китайски държави. Към 200 година пр. н. е. почти цялата територия на сегашен Юнан влиза в състава на Ханската империя. При императрица У едно от княжествата, разположени на тази територия, получава името Юнан. През вековете съдбата на княжествата в региона е променлива – редуват се самостоятелно развитие и чужда зависимост. През 1254 г. регионът е превзет от монголците, предвождани от хан Кублай.
След това историята на Юнан отново се слива с историята на Китай. За дълго време историческите данни, свързани с провинцията, са само във връзка с войната между династиите Цин и Мин. Решаваща роля в развитието на провинцията е изиграла железопътната връзка Ханой-Кунмин, изградена от французите през 1896–1910 г..
Град Кунмин или „Градът на вечната пролет“ е административният, културен и индустриален център на провинцията с население около 5 мил. жители. Разположен е в централната част на Юнан, на северния бряг на езерото Дянчи, заобиколен от планини.
Климатът му е умерен, с температура около 15° C през зимата до 24° С през лятото. Това е причината да получи и второто си име – „Градът на вечната пролет“. Археологическите данни сочат, че на това място е имало селище още в праисторически времена. Градът се развива по време на династиите Мин (1368–1644) и Цин (1644–1911), разрушаван е нееднократно, но успява да запази централните си позиции в региона и да се превърне в основен търговски център. През Втората световна война е убежище за бежанците от източните части на Китай, тук са евакуирани и много китайски предприятия и университети.
