Летният дворец в Пекин е огромен ансамбъл от езера, градини и дворци, простиращ се на 2,9 кв. км, от които три четвърти са водни площи. Бил е предназначен само за почивка, тук императорите не приемали посланици, не провеждали церемонии и не събирали държавни съвети. Впечатляващ, величествен и красив, той е един от символите на китайската столица. Това е най-известният парк в Китай, надминал в своята слава и Императорската градина на забранения град, и градината Ю Юан в Шанхай. Смятан е за шедьовър на китайския ландшафтен дизайн. През 1998 г. ЮНЕСКО го включва в списъка за световното наследство и го обявява за „Шедьовър на китайския дизайн на пейзажната градина“. Дворецът е доминиран от Хълма на дълголетието, висок около 60 м, с много последователно разположени сгради, с прекрасни зали и павилиони в предната част и спокойна естествена красота в задната. Другата му основна забележителност е езерото Кунмин, което е изкуствено създадено, а изкопаната почва е използвана за изграждане на дълъг хълм. Произходът на Летния дворец датира от династия Джин (около 1153 г.), когато четвъртият владетел заповядал застрояването на Ароматните хълмове в северозападната част на Пекин. Около 1749 г. император Цианлун решил да построи дворец и за подобряване на системата за водоснабдяване на столицата разпоредил Западното езеро да бъде разширено и да се създадат още две езера - Гаошуй и Яншуй. Трите езера служели не само като резервоар за императорските градини, но и като източник на вода за околните земеделски площи и били наречени „Кунминското езеро“. Земята, изкопана от разширяването на езерото, е била използвана за разширяване на хълма, който бил преименуван на „Хълм на дълголетието“. Летният дворец е завършен през 1764 г. и първоначално е наречен „Цюинджиуан“. Дизайнът му използва легендата в китайската митология за три божествени планини - Пенгла, Фандзан и Инджоу. Трите острова в езерото Кунмин - Нанху, Туанчен и Заодзянтан са били построени, за да символизират трите планини, а самото езеро е изградено като подобие на Западното езеро в Ханджу. През 1953 г. се извършват големи реставрационни и възстановителни работи и дворецът е отворен за посетители като архитектурна и историческа забележителност и парк. Целият Летен дворец е съсредоточен около Хълма на дълголетието и езерото Кунмин, което покрива около три четвърти от района. Повечето от важните сгради са построени по оста север-юг. Атракциите в Летния дворец могат да бъдат разделени на шест живописни зони: зали, Хълм на дълголетието, езерото Кунмин, Пространството на земеделието и тъкането, Дългия коридор и Централната ос. Източна порта на двореца е неговият главен вход. Двата бронзови лъва от двете й страни са запазени от времето на императора на Цянлон, а облачните дракони пред нея са реликви от Стария летен дворец. Вниманието на посетителите привличат някои от най-интересните сгради и елементи във всяка част на двореца. Първата сграда, която впечатлява, е Залата за доброта и дълголетие. Наречена е така според конфуцианската догма: „Управителят, управляващ с доброта, ще живее дълъг живот“. Това е официалната стая за прием, в която е престолът, на който е седял императорът, когато е посрещал гости. Около нея са разположени бронзови скулптури на дракони и феникси. Друго интересно място е Градината на добродетелта и хармонията. Това не е градина, а театър, където императорите и императриците се радвали на представления на Пекинската опера. Сградата е проектирана като театър, а за подобряване на звука са създадени специални контейнери с вода. Най-забележителната сграда на Летния дворец е Кулата на будисткия тамян. Първоначално тя не била планирана като религиозна структура, а като императорска кула на девет етажа, защото деветката е числото на императорите в Китай. Височината й е 41 м. Смята се, че е построена по подобие на кулата на „Жълтият жерав“ в град Ухан. Вътре се намира бронзова статуя на Буда с височина 5 м, тежка 5 тона. Красимира Иванова