Пекин предлага нова цивилизационна идея, обединяваща хората по света за мир, сигурност и развитие. Проф. Захари Захариев пред в.“Китай днес“ На неотдавнашният Втори форум на високо ниво за инициативата на Китай „Един пояс, един път“ проф. Захари Захариев бе избран за член на ръководството на създадената глобална Мрежа за изследвания на различните аспекти на тази инициатива. Мрежата обединява водещи научно-изследователски и експертни центрове от цял свят. В Пекин бе взето и решение за създаване към нея на Фондация, която да стимулира реализацията на перспективни проекти и виждания в рамките на „Един пояс, един път“. Учредява се и единна информационна база данни, която ще играе ролята на платформа за общуване. Тя ще бъде открита за всички, които желаят да получават информация за „ Един пояс, един път“ и едновременно с това ще дава възможност чрез нея да се предлагат различни проекти, обогатяващи тази китайска инициатива. Съветът, като ръководен орган на Мрежата, ще взима решения за подкрепата на най-перспективните от тях. Председател на новоочредения 16-членен Съвет е президентът на Агенция Синхуа Цай Мингджао. До този момент между учредителите на Мрежата са „мозъчни тръстове“ от над 60 страни, които ще заседават веднъж на всеки две години. Във встъпителното си Обръщение към участниците във Втория форум на “Един пояс, един път“ китайският лидер Си Дзинпин призова за засилване на сътрудничеството и обмяната на опит между китайските и чуждестранните „мозъчни тръстове“ с цел да се постигнат повече висококачествени резултати в изследванията и по този начин да се даде тласък към изграждането на по-високо ниво на глобалната инициативата. Представителят на в. „Китай днес“ Любомир Михайлов се срещна и разговаря с проф. Захари Захариев, във връзка с Втория форум на високо ниво „Един пояс, един път“, състоял се неотдавна в столицата на КНР - Пекин. „Вторият световен форум на глобалната инициатива „Един пояс, един път“, състоял се неотдавна в Пекин, - сподели проф. Захари Захариев - бе безспорен успех не само за неговите организатори. До голяма степен той изигра ролята на своеобразен отговор на всички обвинения, отправяни срещу Китай от някои западни страни. Те имат един общ суфльор и това е администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп. След наложените митнически санкции от страна на Вашингтон, Китай предприе конкретни стъпки за оборване на всички обвинения и критики. Началото бе поставено по време на априлските заседания на Китайския парламент и на Политическия консултативен съвет. На тях бяха взети изключително важни решения за необходимите промени в конституцията и законодателството. Тяхно окончателно доразвитие се съдържаше в основния доклад на китайския президента Си Дзинпин на форума в Пекин. За какво става дума? Обвиненията са, първо, че Китай не отварял достатъчно своя пазар за внос на стоки от други страни. Второто обвинение е, че Китай ограничавал правата и възможностите за участие на пазара му на компании и фирми, зарегистрирали свои представители в страната. Третото обвинение е, че Китай присвоявал научно- техническа информация от чуждестранните фирми на негова територия както и чрез закупуваните от него икономически структури зад граница. Четвъртото обвинение е, че чрез проекта „Един пояс, един път“ Китай провеждал неоколониална политика спрямо развиващите се страни. Какви промени бяха направени и върху какво акцентира в своето слово Си Дзинпин? Първото е, че Китай вече има приета широкомащабна програма за намаляване на вносните мита, на данъците и съпътстващите такси, като по този начин отваря широко своя пазар за производства от чужбина. Второто е, че се дава право на чуждестранните компании да регистрират на територията на Китай свои икономически структури, които да бъдат 100 процента техни, без каквото и да участие на китайски партньори. Освен това им се дава и правото да участват наравно с китайски фирми във вътрешни търгове, организирани от държавата в Китай. Следващият важен момент е, че се опростява системата на движението на финансовите потоци от чужбина за Китай и обратно. Трето. Обвинението за кражба на ноу хау се свалят от дневния ред от една страна чрез възможността чуждестранните инвеститори да бъдат 100-процентови собственици на дейността им в Китай, а от друга страна чрез готовността на Китай да участва във всякакви форми на международни разговори и инициативи за решаване на този въпрос, който впрочем е проблем не само между Китай и външния свят , а и проблем за всички световни икономики. Вторият форум на „Един пояс, един път“ се отличи и с това, че в него участваха ръководители на 38 страни, докато в Първия форум на високо ниво те бяха 20. Впечатляващо бе, че страните от ЕС бяха представени освен от 8 държавни и правителствени ръководители и на ниво министри от Великобритания, Франция, Германия и Испания. . На форума бе съобщено, че вече 14 страни от ЕС са подписали с Китай документи за участие в „Един пояс, един път“. Много активно бе британското присъствие, като делегацията на Острова бе ръководена от втория човек в кабинета на Мей - министърът на финансите. Очевидно е, че сега за Великобритания връзките с Китай и страните от “Един пояс, един път“ са особено важни в контекста на подготвящия се Брекзит. Изключително важен момент в работата на Форума бе присъствието на ръководителите на ООН, МВФ и Световната банка. Силно впечатляващо бе изказването на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш. Той заяви, че програмата на ООН за развитие и борба с бедността, както и проектът на Световната организация за устойчиво развитие на света до 2030 г. е невъзможно да бъдат изпълнени без активното участие на Китай и съпричастието на инициативата “ Един пояс, един път“. Както заяви той, тази китайска инициатива е решителната крачка както към устойчивост на световното развитие, и за успех в подетата от ООН кампания за борба с бедността. Гаранция за това са и успехите на 1 350 000 000 Китай да сведе количеството на хората, живеещи под прага на бедността, до впечатляващите 4 процента. Четвърто. Много показателно бе и изказването на един от представителите на ООН, че не може да се говори за неоколониализъм на Китай в развиващия се свят, а трябва да отчитаме, че с програмите и невероятно големите си инвестиции в развиващите се страни, КНР практически работи не само за тяхното икономическо развитие и сигурност но и практически допринася за укрепване сигурността на целия свят и в частност на Европа. Защото техните сигурност и добро икономическо развитие обективно ще противодействат на заплашващите Стария континент миграционни вълни. Подобни тези прозвучаха и в изказванията на много други участници във Форума. Това, което ги обединява като лайтмотив е, че чрез проекта „Един пояс, един път“ Пекин работи не само за укрепване на своя международен авторитет и на своите интереси, но и за световния мир и сигурност. В рамките на форума бяха подписани договори за икономическо сътрудничество на обща стойност 64 милиарда долара. Жалко, че както на Първия форум на високо ниво, така и сега, България бе официално представена само от своя посланик в Пекин. Това е повече от странно, при положение, че става дума не само за глобален икономически проект, но и за една уникална платформа за сътрудничество и развитие с цивилизационни измерения по отношение бъдещето на света в условията на четвъртата индустриална революция и изкуствения интелект. Затова можем основателно да кажем, че „Един пояс, един път“ добива и идеологически измерения. Те обаче не са свързани с нова форма на експорт на комунизъм, а са една нова завладяваща цивилизационна идея, която има за цел да обедини хората по света. За разлика от политиката на САЩ, основаваща се на традициите на стратегията „Пакс Американа“, тя противодейства не само на идеята за „американската изключителност“, но и създава обективни условия за един балансиран в своите интереси полицентричен свят. За жалост - изтъкна в заключение проф. Захариев - конфронтацията между Вашингтон и Пекин евентуално ще се изостря, добивайки нови измерения и надхвърляйки чисто икономическите и финансови отношения. Интересно е да отбележим, че въпреки отсъствието на Форума на официални представители на САЩ, редица ръководители на водещи американски компании се включиха в обсъжданията, в рамките на неговите икономически панели. Американските бизнесмени изразиха очаквания, че може би ще настъпи някаква промяна в политиката на САЩ спрямо Китай, и то не за да се облагодетелства Китай, а за да се помогне за решаване на проблемите на икономиката на САЩ.“