Разговор с доц. д-р Мариана Тиен, китаист в Института за исторически изследвания при БАН

Продължение от брой 28 - Може ли да обобщи;, че за древния свят значението на Пътя на коприната е било огромно? - Това е точно така. Континенталният път се е разделял на: Централен, Северен и Южен, които започват от търговските центрове в Северен Китай. Северният път преминава през Волжка България и достига Кримския полуостров, а оттам през Черно море и Мраморно море или Балканите до Венеция. Южният път преминава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттам през Антиохия към Средиземно море или през Египет към Северна Африка. От Сиан търговците стигали до провинция Гансу, през коридора Хъси до Дзяюйгуан - голямата бариера на Великата китайска стена и първата ключова точка от пътя - Дунхуан (западния край на коридора Хъси), един от най-важните исторически и културни обекти в Китай и перлата на древния Път на коприната. В древността Пътят на коприната е имал огромно значение и е изпълнявал жизненоважни функции. Бил е търговски път, артерията, по която стоките от Китай са достигали до Запада. Културен път, световен културен коридор, своеобразен мост, свързващ Китай, Индия, Персия, Арабия, Гърция и Рим. Чрез него великите китайски изобретения и западните религии са прониквали до чужди и далечни земи. Бил е и „информационна магистрала“ - по него се е извършвал обменът на информация и идеи. В края на 2013 г. КНР съумя да лансира своя напълно различен проект - “Един пояс, един път“, базиран на концепцията на „обединяването“, на „свързването“. „Един пояс, един път“ е съвсем различен проект с новакоцепция, която залага на „свързанността“. Това е амбициозната инициатива на китайските власти, известна като “Новият път на коприната“. За първи път на 7 септември 2013 г. президентът СиДзинпин в лекция в университета в Астана, Казахстан говори за “Икономически пояс по пътя на коприната“. На 3 октомври, приблизително месец по-късно в реч в Парламента на Индонезия той отново оповестява идеята за “Път на коприната по море през XXI в.“. Оттогава Пекин инвестира милиарди в изграждането на мащабни инфраструктурни връзки в „Пояса и пътя“, на пристанища по бреговете на Индийски океан от Бангладеш до Шри Ланка, както и в Африка и в Европа. По време на двудневния форум в Пекин през май 2017 г.СиДзинпин обяви, че Китай е готов да инвестира 124 милиарда долара в инфраструктурни проекти по няколкото направления на Пътя на коприната и още 800 млрд. долара в икономиките на държавите, участващи в инициативата. Общо - около 1 трилион долара в 900 инвестиционни проекта в 60 държави(според Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции на азиатския район през близкото десетилетие ще са необходими 8 трилиона долара). На Форума в Пекин през май 2019 г. в проекта се включиха над 100 държави и 29 международни организации. Подписани са над 170 споразумения. - Разкажете за някои от големите инфраструктурни проекти на “Пояса и пътя“? - Ето някои от тях: 1. Скоростна жп линия “Джакарта - Бандунг“, Индонезия Това е първата високоскоростна жп линия в Индонезия. Общата дължина на жп трасето е около 150 км, максималната очаквана скорост 350 км/ч. Времето за пътуване от Джакарта до Бандунг се намалява от 3 часа на 40 минути. През 2017 г. китайската корпорация CRRC подписа договор за доставка на 11 високоскоростни влака за жп линията. 2. Железопътна линия “Абуджа - Кадуна“, Нигерия През юли 2016 г. бе открит участък от187 км, построен от ChinaCivilEngineering Construction Corp, като 500 милиона долара са осигурени от китайската “Eximbank“. Участъкът “Абуджа - Кадуна“ е част от бъдещата жп линия “Лагос - Абуджа - Кано“, която ще свързва северната и южната част на Нигерия. 3. Коломбо Порт Сити, Шри Ланка През януари 2019 г. официално приключи мащабен проект за разширяване и развитие на крайбрежната ивица (нов финансов район) в пристанището на Коломбо с обща площ от 269 хектара, на стойност 1,4 млрд. долара. Строителството е започнало през 2014 г. Ще бъде контролиран от Китай за 99 години на лизингова основа. 4. Пристанище Пирея, Гърция Това е най-голямото пътническо пристанище в Европа и третото в света. Освен това е сред десетте най-големи европейски контейнерни пристанища. През октомври 2009 г. Гърция даде под наем половината от съоръжението на китайската компания за китайско океанско корабоплаване (COSCO) за 35 години (наем 100 млн. евро /год.). Така изплаща дългове за около 254 млрд. долара 5.Вятърният парк Punta Sierra е първата вятърна ферма в Чили с 32 турбини над морето. Пусната е в експлоатация на 4 февруари 2018 г. Китайските инвестиции са 150 млн. $ на China State PowerInvestmentCorporation. Осигурява електроенергия на 130 хиляди домакинства и намалява вредните емисии в атмосферата с 157 хил. т/год. 6. Ямал LNG, Русия Интегриран проект за добив, втечняване и доставка на природен газ. Завод за производство на втечнен природен газ (LNG) с капацитет от около 16,5 милиона т. годишно и транспортна инфраструктура, включително пристанище и летище. 7. Китайско-беларуски индустриален парк до Минск, Беларус Индустриалният парк е на площ от 112,5 кв. км в уникален природен комплекс и в непосредствена близост до международното летище, жп линии и транснационалната магистрала Берлин-Москва. Ще включва производствени, жилищни, офисни и търговски площи, развлекателни комплекси, финансови и изследователски центрове. Това ще бъде модерен международен еко-град с акцент върху високотехнологичните иновативни индустрии с висок експортен потенциал 8. Жп маршрут Иу-Лондон Това е вторият по дължина в света железопътен маршрут, който е12 000 км и се изминава за 20 дни. Капацитетът му е 88 транспортни контейнера. Влакът носи името “Източен вятър“ и за първи път от 10 до 29 април 2017 г. изминава разстоянието през Франция, Белгия, Германия, Полша, Беларус, Русия и Казахстан. 9. Китай - Унгария Жп маршрутът Чанша (провинция Хунан) - Будапеща е около 10 000 км. За първи път разстоянието е изминато за 12 дни, от 27 май до 17 юни 2017 г. от Чанша през Китай, Монголия, Русия, Украйна и Унгария. Влакът пътува веднъж седмично. - Какви са перспективите пред „Пояса и пътя“? - Инициативата „Един пояс, един път“ не е само единен транспортен коридор за сухопътно и морско движение на стоки, а е грандиозен, колосален дългосрочен геополитически проект, най-големият за ХХІ век, „проектът на столетието“. “Един пояс, един път“ е съвсем млад проект, но има потенциала да надмине всички сценарии за световното развитие. Това е една от „горещите“ международни теми. Може да се разглежда като „нов двигател“ на световния икономически растеж - предоставя нова платформа за световно икономическо сътрудничество, която ще допринесе за икономическата глобализация. България може активно да участва в инициативата и да се възползва от огромните възможностите, които се разкриват, както правят други страни. (В Черна гора в момента се изпълнява огромен инфраструктурен проект - строителство на магистрала с десетина моста и тунела; в Словения се строи пристанище в Копер; в Сърбия - високоскоростна жп линия между Белград и Будапеща. Включили са се също Турция, Гърция, Румъния, Унгария, Полша, Македония и т.н.). Интервю на Красимира Иванова