Фан Цин работи е директор на Хубейския регионален музей от 7 години. С избухването на епидемията от новия коронавирус, музеят, както и целият 11-милионен град Ухан бяха поставени под блокада. 75-те останали в музея служители също се оказват изолирани от външния свят. Две седмици след затварянето на музея, Фан Цин взема две одеяла и възглавници и се отправя към музея. Той се превръща в 76-тия дежурен служител в институцията. Мое задължение да бъда до колегите си в музея при тази тази ситуация, казва дирескторът. С дългогодишен опит в областта на археологията, Фан Цин планирал да живее в колата си дълго време. Оказало се обаче, че на входа на музея има празно помещение за охраната. Директорът се настанил там и така “пазителят“ на национални съкровища се превърнал и в истински пазител на музея. Защото въпреки че музеят е затворен по време на епидемията, той трябва да се охранява както обикновено. Ежедневните инспекции не могат да бъдат омаловажавани, всеки ъгъл на музея трябва да бъде проверявян, както и противопожарните и противокражбени системи. Фан Цин разказа, че очите му са отворени тук 24 часа в денонощието. Всяка вечер той се връща в стаята на охраната, където записва всичко, което се е случило през деня. Освен ежедневната си работа, Фан Цин се нагърбва и с ролята на портиер. Боклуците в музея трябва да се извозват редовно, а материалите отвън да се транспортират до вратата, което показва, че все още има хора, които гарантират функционирането на града. Това, което изненадва Фан Цин е, че с подобряването на епидемичната ситуация, хора започват да питат на входа, кога музея ще бъде отново отворен. На 22 март, 62 дни след затварянето на музея, телевизионното предаване „Ухан през пролетта“ е излъчено на живо от Хубейския регионален музей. Фан Цин заедно с онлайн публиката се разходи из залите на институцията. Първото предаване на живо беше гледано от повече от 7,9 милиона души, което значително надвишава очакванията на директорът. Освен предаването на живо, Фан Цин направи още нещо - дарение на маски за италиански музеи. В писмото си до тях, той написва имената на всички дарители. След 100 дни, прекарани в музея, Фан Цин най-накрая се прибира вкъщи. Животът в Ухан постепенно се възстановява. Резултатите от теста с нуклеинова киселина на 212 служители също са отрицателни, което означава, че музеят скоро ще отвори врати за посетители. Спомняйки си за това преживяване, Фан Цин казва: „Ще го опиша със следния израз: Няма зима, която да не е отминала, нито пролет, която да не е дошла. Вярвам, че след като се подготвим добре, нашият музей отново ще отвори вратите си за публиката“.