Ян Сяо e 32-годишна млада лекарка, работеща в отделението по интензивно лечение в Университетската болница Джуннан в Ухан. Нейната история по време на борбата с епидемията от новия коронавирус разказва Радио Китай за чужбина. Младата лекарка за първи път се включва като лекар в извънредна ситуация, свързана с общественото здраве. От януари до сега Ян Сяо се бори на първа линия с COVID-19, което се оказва най-голямото психологическо и физическо изпитание в кариерата й. Въпреки че по време на епидемията и се налага да живее разделена със семейството, тя успява да затвърди увереността и страстта си към професията. В най-тежкия период от епидемията Ян Сяо е толкова заета, че единственото време, в което може да види 2-годишната си дъщеря, са кратките почивки. Нейното видео с разговора с дъщеря й все още е популярно онлайн. В клипа се вижда как реагира малкото дете, докато майка му Ян Сяо плаче пред камерата на телефона. „Преди това, дъщеря ми беше буквално залепена за мен. Още щом се приберях от работа, тя веднага се закачаше за мен, като кенгуру. Сега вече може да казва много думи, но не ми казва „мамо“ и не говори с мен“, разказва Ян Сяо. Очевидно, това поведение на детето се дължи на дългото отсъствие на майката от живота му, отбелязва медията. Детето, което е само на година и половина, е на възраст, в която се нуждае най-много от майчина грижа. Но заради епидемията, Ян Сяо не се поколебава дори за миг да работи на първа линия и полага грижи за пациентите. „И другите колеги имат деца. Въпреки че много от колегите ми не са женени и нямат деца, те също са нечии деца. В нашия екип не само аз, но и другите не отстъпват и не бягат от задълженията си“, казва Ян Сяо. Когато през 2012 г. избира за своя специалност интензивната медицина, Ян Сяо се чувства готова да се изправи пред тежки ситуации в общественото здравеопазване. По нейните думи, с избора на тази специалност, тя вече е придобила известна психологическа подготовка. По време на борбата срещу новия коронавирус, това което дава сили на Ян Сяо да продължи, е хармоничната връзка между нея като лекар и пациентите, които лекува. „Всички роднини на пациентите казваха: „Ние не се отказваме“, а ние, лекарите, също няма да се отказваме, колкото и да е трудно, трябва да опитаме всичко възможно. Всяка сутрин в болницата се питахме, можем ли все пак да опитаме това, можем ли да опитаме онова и да вложим цялото си сърце в лекуването на пациентите. За лекаря доверието на пациентите и техните семейства е много важно. Затова това ми направи най-силно впечатление“. Опитът на Ян Сяо в борбата с епидемията от новия коронавирус не само й носи уважението и доверието на пациентите и близките им, но и обогатява професионалните й знания. Най-важното е, че тя постига и затвърждава житейската си цел - да бъде отличен лекар, уважаван от пациентите. „Мисля, че младите хора трябва да имат идеали и мечти. Може и да не са много високи идеали, но младежите трябва да имат някаква цел или амбиция, за която да се борят“. Разбира се, че като майка, Ян Сяо също се надява да прекарва повече време с дъщеря си. „Ще направя всичко възможно, въпреки задълженията си в болницата, да бъда до нея по-често в бъдеще“.
