Това е 46-то китайско културно наследство вписано в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство

Всеки уикенд професор Чън Сибо става рано, слага храна и вода в раницата и тръгва със своя стар велосипед. Преди дни той е ходил да види каменната стена на най-северния участък на Великия канал. Чън Сибо е член на КНПКС от пекинския район Тунджоу и e университетски професор. От дълги години той изучава Великия канал и използва всяка свободна минута, за да го обикаля и проучва останките от него. „Често се разхождам по двата бряга на канала и из древния град. Като член на КНПКС мой дълг е да правя проучвания в различни сфери. Лично аз се интересувам от историята на Великия канал, който според мен е емблематичен за района Тунджоу и целия Пекин. Естествено радвам се, че съм роден тук.“ Споменатият от професор Чън Сибо Велик канал е 46-то китайско културно наследство вписано в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. 2700-километровият канал преминава през 8 провинции. Той е най-старият и най-дългият в света, построен е преди близо 2500 години. Дължината на пекинския му участък е близо 70 километра, а в района Тунджоу - 42 км. Тунджоу е бил воден транспортен възел в древен Китай. Тук е имало и специално пристанище за императора и семейството му. В проучванията си професор Чън открива, че каменната стена на пристанището е ценна реликва и той незабавно предава на местните власти „Проектопредложение за северния участък на Великия канал, където е концентрирано културното наследство“. „През 2010 г. в Тунджоу започна строителството на нови и събарянето на старите сгради. В такъв момент трябва да се придаде по-голямо значение на опазването на културното наследство.“ Предложението на Чън Сибо е прието от съответното ведомство и изпълнено на практика, в резултат строежите около каменната стена на императорското пристанище са преустановени и забележителността опазена. „Към момента се предприемат строги мерки за опазването на Великия канал. Каменните стени са реставрирани. Новото строителство трябва да отстъпи място на историята и културата“, казва професор Чън. Императорското пристанище на Великия канал в пекинския район Тунджоу е само част от великолепното му културно наследство. Той пази богати и разнообразни реликви. През 2017 г. генералният секретар на ЦК на ККП Си Дзинпин даде инструкции в доклад, чиято цел бе да се помисли за културното наследство по Великия канал. В тях се посочва, че той е ценно културно съкровище от прародителите. „Трябва да планираме как да го опазим, предадем на бъдещите поколения и да го използваме както подобава.“ С това Си Дзинпин очерта посоката за опазването и грижите за Великия канал. До този момент 27 участъка и 58 обекта от него са включени в списъка на световното културно наследство. Те обхващат два града на централно подчинение, 6 провинции и 25 по-малки града. След успешното им вписване в списъка на световното културно наследство, властите на различни нива публикуваха редица планове, стандарти и закони за опазването им, туризма, управлението на канала, водния транспорт и т.н., увеличиха инвестициите за реставрацията, популяризирането и експлоатацията на културното наследство. Данните показват, че само инвестициите на град Хуай'ан, провинция Дзянсу, са достигнали 2 милиарда юана. На тазгодишната сесия на 13-то ОСНП, членът на КНПКС и директор на Института за културното и природно наследство към Университета Нанкин, Хъ Юнао посочи, че Великият канал е като златна визитка на Китай пред света. Той е не само гордост за китайската нация и знак за мощта на единството, но и предоставя неизчерпаема движеща сила за социалното и икономическо развитие. „Великият канал е подвижен път за връзките и сътрудничеството. Като културно наследство той демонстрира творческия дух на китайската нация. Подобни културни наследства като Великата китайска стена, са знак за мъдростта и особеностите на китайската култура. Те са символи на източната цивилизация.“ В момента Великият канал е включен в националната стратегия за развитие. Според Хъ Юнхао, опазването му е от изключително значение. „Първо, Великият канал е необходим за реставрирането на традиционната китайска култура. Второ, опазването му е изискване на генералния секретар на ЦК на ККП Си Дзинпин. Трето, като ефективно функциониращ проект за трансфера на водни ресурси от Южен към Северен Китай, каналът трябва да бъде демонстрационна зона за традиционната култура“, отбелязва той.