Китай днес - приложение на в-к Земя

Switch to desktop Регистрация Вход

Пещерите Могао: оазис по Пътя на коприната

Пещерите Могао са система от няколкостотин пещерни храма, разположени в речния оазис на Пътя на коприната в община Могао на град Дунхуанв провинция Гансу, на около 25 км от центъра на града. 

Тук будистките монаси са издълбали между 4-ти и 12-ти век около 1000 пещери във високите около 17 м скали и са ги украсили с будистки мотиви (статуи на Буда, скулптури и стенописи). От тези пещери 492 са запазени до днес и отчасти са достъпни за туристите. До 1995 г. са открити още много подобни пещери. 

От 1987 година те са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО

Стенописите на Могао са отражение на многовековните традиции на китайското изобразително изкуство. Голяма част от стенописите са посветени на Буда, на неговите проповеди и джатаки, на бодхисатва, апсара (феите), на монаси, благочестиви вярващи. Вероятно в миналото тези изображения са служили за представянето на каноните на будизма на неграмотните хора. Много от стенописите възпроизвеждат истински събития от историята на разпространението на будизма. В почти всички пещери има изображения на летящи аспари, които пеят, танцуват, свирят на музикални инструменти, хвърлят цветя, докато съпровождат Буда, който чете проповеди. Те нямат крила, а да летят им помагат дълги разноцветни ленти. Има и стенописи, показващи сцени от живота на императора, турнири на военни, сватбена 

церемония, лов, риболов, хора от различни националности и социални кръгове. 

Mогао („Пещерата, която не е много висока“) е най-голямата пещера в началото на будисткия пещерен храмов комплекс Цианфодун („Пещерата на хилядата Буди“), построена през 353366 година. На 25 километра от оазиса на Дунхуан, провинция Гансу, Китай, Цианфодун често се споменава като главната пещера Mогао. Светилището наброява 492 пещери, които са украсени със стенописи и скулптури,изработвани в период от едно хилядолетие (IV-XIV век). 

Mогао, заедно с Пещерата на хилядите буди в Безеклик, е един от най-ранните будистки храмове в Китай. Неговата поява на източния край на Такламакан не е случайна: оттук минава пътят на керваните с коприна, заедно с които будистките учения проникват в Китай. За разлика от по-късните пещерни храмове като Лонгмен и Юнан, Mогао е декориран не толкова със скулптури, а със стенописи. Площта му е около 42 000 кв. метра. Многофункционалните картини с форма на фрески са направени със специални бои и лепила върху суха основа. Много от тях покриват напълно пещерата, това са всъщност разнообразни сцени, различаващи се по динамика и жизненост. 

В началото на XX век

в една от пещерите е открит огромен склад за ръкописи (приблизително 20 000 свитъка). Очевидно те са били съхранявани тук през XI век, когато ръкописите започнали да бъдат изтласквани от употреба от печатните книги. Ръкописният фонд на Mогао е много разнообразен по съдържание и фактология — това са будистки, даоистки, несториански и манихейски религиозни текстове, трактати по философия, математика, медицина, астрономия, история и география, има също така речници, записи на народни песни и класическа китайска поезия, официални документи. Сред ръкописните паметници на Mогао има „Книга на щастието“ — уникален текст, написан на тюркска руническа писменост, но не на камък, а на хартия. Обхватът на използваните в ръкописите езици също е много разнообразен — това е класически и говорим (байхуа) китайски, тибетски, санскритски, палииски, тангутски,хотанески, согдийски, тохарски. 

Новината за откритието развълнува научния свят в Европа, и през 1907 г. най-ценните ръкописи, включително и най-старата печатна книга в света „Диамантената сутра“ (868 стр.), са отнесени от архелога О. Стейн в Британския музей. След Стейн храмовият комплекс е посетен от официални научни експедиции от Франция (ръководител Пол Пелио) и Русия ( ръководител Сергей Олденбург), които също се завръщат в Европа не с празни ръце. Останалите ръкописи са прехвърлени в библиотеката в Пекин. 

Стенописи

Фресковата живопис на Mогао е представител на хилядолетен слой китайско художествено изкуство. Според стилистиката на образите тя е разделена на четири периода: Северните династии и династията Сун; Династията Тан (най-великолепните стенописи); ерата на „Десетте царства“ и легендарната империя; Западна Ся и династията Юан. 

По-голямата част от стенописите е посветена на Буда и неговите проповеди, а също така на Ятака и Бодхисатва, на феите Апсара, на образи на редови монаси и на благочестиви вярващи. Вероятно в древни времена тези образи са служили за визуализиране на каноните на будизма пред неграмотни хора. Много картини възпроизвеждат автентични събития от историята на разпространението на будизма. 

Почти във всичките 492 пещери има изображения на красиви летящи Апсари. Те пеят, танцуват прекрасно, свирят на лютня и на други музикални инструменти, разпръскват уханни цветя, придружават Буда, който чете своите проповеди. Те нямат криле, а само дълги цветни ленти, които им помагат да се издигат във въздуха. 

Други картини са посветени на събития от ежедневието: например церемониално потегляне на императора на поход, банкет на чуждестранни посланици,среща на китайски и западни търговци, сцени на бойни турнири, музикални концерти пред публика, сватбени церемонии, сцени на лов, риболов и селскостопански дейности. Фреските изобразяват хора от различни националности и социални слоеве, техните обичаи и облекла.

Красимира ИВАНОВА

Последно обновена на Четвъртък, 01 Февруари 2018 07:17

Посещения: 164

© 2018 „Китай днес“

Top Desktop version