Държавната структура през вековете

Рязкото класово разслояване на древно китайското общество е отразено в религиозно-политическите трактати от тези период. В „Летопис на церемониите“ („Лидзи“) се казва: „Ритуалът не засяга обикновения народ, наказанията не засягат знатните чиновници.“ Бедните и робите често вдигат въстания. По времето на император Лиуан от династията Джоу се надигат дори народните маси в столицата, обкръжават двореца, прогонват императора и дори имат намерение да убият сина му. Но народните движения не могат коренно да променят съществуващия строй, който се базира на робовладелската форма на трудова експлоатация. Постепенно в древно китайската държава се образува сложен бюрократичен апарат, който управлява страната от името на императора. Около него възниква значителна група от аристократично чиновничество, което заема висши длъжности в държавното управление. Пръв сред тази група е най-близкият помощник на императора, който съсредоточава в свои ръце разнообразните нишки на управлението на страната. Понякога тази длъжност се предава по наследство в знатните семейства. На върховния чиновник се подчинява специална колегия от благородници, които понякога се наричат „Трима древни“(най-стари и най-мъдри) и оглавяват най-важните ведомства. „Един от тях е „Началник на множеството“, който има за задача „да защищава народа“. Неговото задължение е и да управлява стопанския живот на страната. Той се занимава с организирането на селскостопанските работи (сеитба, жътва, вършитба) и на търговията; той определя цените на стоките, а негови подчинени следят за реда по пазарите. Второ място сред „Тримата древни“ заема „Началникът на конете“, който се нарича още „Началник на войските от императорските имения“ и е длъжен „да укротява метежниците“. Като глава на военното ведомство той провежда военните набори, ръководи военното обучение, стои начело на военната инспекция и отговаря за снабдяването на войските. Същевременно той възглавява армията и я командва по време на война. Освен него важна роля играе и „Началникът на обществените работи“, който отговаря за поземления фонд и ръководи водоснабдяването на страната. С помощта на голям щат чиновници той следи реките, каналите, бентовете, напоителните съоръжения и мероприятия, състоянието на пътищата и определянето на междите по нивите. Следователно имаме три главни и най-важни ведомства: стопанско, военно и обществено. Заедно с първите „Трима древни“ на преден план излизат още трима други знатни чиновници. Първият от тях отговаря за императорската съкровищница, вторият е начело на съда, а третият изпълнява задълженията на върховен жрец за култа към императорските прародители. Тези трима чиновници изпъкват сред останалите по близостта си с императора. Постепенно първо място от тях заема началникът на императорската съкровищница, който в 8 в. пр. н. е. става най-близък помощник на императора по управляване на държавата. Отделянето на ведомства и обособяването на длъжности са свързани с възникването на данъчно облагане, с организиране на съдебното дело и с оформяне на култа към императора и към императорската власт. Особено важен е данъкът върху обработваемите земи, който се събира във вид на десетина от реколтата обикновено наесен, след жътва. Данък от планините и езерата се събира във вид на една четвърт от получаваните от тях доходи. Тези данъци се събират в натура. Търговците са длъжни да плащат такси за място на пазара, при сключване на договор, при продажба на стока (платно, коприна и др.). Таксите се плащат в тегловни метални пари, което говори за вече значително развитие на търговията. Отделянето на върховно съдебно ведомство и на главен углавен съдия е свързано с организирането на съдебното дело. Появяват се най-древните закони, които гарантират непоклатимостта на класовия строй и неприкосновеността на личността на обожествения император. Съществува например закон за оскърбяване на величеството, според който човек, изказал се непочтително за императора, бива подложен на жестока и мъчителна смърт. Углавният кодекс, приписван на полулегендарния древен император Му, предвижда система от наказания, прилагани при най-тежки престъпления. Пет от тези наказания са най-строги: смърт, кастриране на мъжете или заточаване на жените в двореца, ампутация на краката, отрязване на носа и слагане на позорно клеймо във вид на черна татуировка върху лицето. Но тези наказания могат да бъдат заменени със съответните прогресивно растящи откупи. Тук проличава класовият характер на законодателството и на съда, които дават възможност на богатия да се откупи от наказанието. Углавният кодекс на Му съдържа 3 хиляди параграфа или по-точно събрани в едно съдебни решения (казуси, които образуват най-древния сборник по углавно право). Развитието на юридическата мисъл води до прилагане в законите на смекчаващи обстоятелства при непреднамерено и случайно престъпление и на утежняващи -- при преднамерено. Съдът от висша инстанция, представен от върховния съдия, разглежда само делата по престъпления, които според закона водят до смъртно наказание. Съдът от низша инстанция -- местните съдии, разглеждат всички останали дела. А появата на върховен жрец на императорските прародители е свързана с учението за самодържеца не само като наместник на бога на земята, но и като негово земно въплъщение. Затова императорът е титулуван още „син на небето“, а неговите нареждания -- „свещена воля“. Императорът е като „наместник на небето“ И се счита за посредник между хората и силите на природата. На всеки пет години той трябва да прави пътешествие из страната и лично да принася жертви на боговете в свещените планини. „Божественият“ характер на върховната власт външно се проявява в това, че дори висшите чиновници са длъжни да правят трикратен поклон доземи пред императора. Свръхестественият произход на владетелите се описва в древни легенди. В една такава легенда се разказва например, че император Му е роден от свързването на императрица, жена на император Джао, с духа на прародителя Чу. В тази легенда владетелят Му се описва като юнак, надарен с фантастични способности. Той предприема походи към „четирите ъгъла на света“ с колесницата си, теглена от вълшебни коне. Веднъж любопитството му го довежда до изворите на Жълтата река. Той посещава двореца на митичния „Жълт император“, а след това стига до планината на слънчевия залез, където посещава Богинята на запада и на смъртните болести. Образът на императора получава приказните очертания на божество, което живее в сфера, различна от тази на другите хора. Идеологията на обожествяване на върховната власт намира външен израз в култа към императорските прародители, а така също и в пищните форми на придворния етикет. Ако се съди по древните сказания и по-късните, но затова пък по-достоверни източници, императорите от династия Джау след завоюването на държавата Ин образуват голяма и силна империя. От времето на ранната династия Джау е известна само последователността на императорските имена. В „История на сина на небето Му“, написана в 5-4-и в. пр. н. е., са запазени легенди от този период. В тези легенди императорите Чао и Му се представят като велики завоеватели, разширили границите на държавата. В резултат на тези завоевания китайците навлизат в басейна на Яндзъ и покоряват племената, които живеят по бреговете на река Хан и в района Хубей. През 9-8-и в. пр. н. развитието на робовладелското стопанство изисква постоянно водене на войни за ограбване на съседни народи и за залавяне на пленници; това води до рязко изостряне на класовите противоречия. В ръцете на отделни богаташи, представители на местната земевладелска аристокрация, се натрупват големи богатства, обширни имения, много роби. В 842 г. пр. н. е. бедното население на столицата въстава против император Лиуан и щурмува двореца. Сваленият от народа несполучил император Лиуан бяга. Острата социална борба се придружава от борба за заграбване на императорската власт. Двама сановници -- Джъугун и Джаогун, се обявяват за регенти на държавата, като времето на тяхната власт получава характерното название „Общо съгласие“. В 827 г. пр. н. е. след смъртта на Лиуан регентите предават властта на сина му, Сюан. За царуването на император Сюан (827 - 782 г. пр. н. е) са запазени сведения както в „Книга на песните“, така и в други източници. Историческата традиция му приписва войни, които той води, за да потуши въстания сред подвластните му племена, а така също, за да завоюва съседни страни, населени главно от номади. Тези войни са описани в тържествени песни, изпълнявани в храма на прародителите. В една ода се разказва за нахлуването на номадското племе сюну в империята Джау и за превземане на столицата в 822 г. пр. н. е. В друга тържествена песен се описва войната на Сюан с номадското племе сюй. Лично императорът тръгва на поход начело на шест армии. Китайците побеждават благодарение на войските си, които са по-добре организирани от ордите на номадите, тъй като „те се движат не на тълпи, а на отделни линии“. Войната завършва със залавяне на „множество пленници“. Отслабена от продължителната борба с многобройни племена, постоянно нахлуващи в богатите плодородни долини на река Хуанхъ и притоците й, разкъсвана от класови противоречия и лишена от вътрешна икономическа спойка, държавата Джау се разпада на редица независими княжества, начело на които застават могъщи аристократи, вече отделени от единната централна власт. Красимира ИВАНОВА

Още от броя
  • Западни медии моделират общественото мнение
    В броя си от 11 януари хонконгският англоезичен вестник South China Morning Post публикува коментар озаглавен „Само лошите новини за Китай са истински новини“, в който материали в западни медии в Китай се определят като изпълнени с предразсъдъци. Според западни медии „добрите новини за Китай не са н...
  • Стабилна финансова система
    Наскоро Китайската народна банка публикува основните финансови данни на Китай през 2020 г., които показват, че показателите са в съответствие с очакванията и финансовата система като цяло е работила безпроблемно. В същото време обменният курс на юана остава на разумно и балансирано ниво, играейки ро...
  • „Юнивърсъл студио Пекин“ ще отвори през май
    През май се готви да отвори врати за туристите един от най-големите паркове в китайската столица „Юнивърсъл студио Пекин“. В момента тематичният парк тества развлекателните съоръжения и цифровите системи, както и обучава актьорския състав. В реализирането на проекта си сътрудничат китайски и америка...
  • Четири основни задачи в усилията за съживяване на селските райони
    Китай ще се съсредоточи върху четири ключови задачи при реализиране на политиката си за съживяване на селските райони, заяви на пресконференция Лиу Хуансин, заместник-министър на земеделието и селските въпроси. На първо място, правителството подобри предлагането на зърно и други важни селскостопанск...
  • Китай ще ратифицира споразумението за РВИП в рамките на шест месеца
    Говорителят на Министерството на търговията на Китай Гао Фън съобщи, че в момента е в ход процедурата по ратифицирането на споразумението за Регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП). „Подготовката за ратифициране и въвеждане на споразумението в сила протича нормално и включва няколко...
  • Китай отстоява мултилатерализма в международните отношения
    На 13 януари, по време на визитата си в Индонезия, китайският външен министър Уан И заяви, че международната общност, включително и Китай, очаква новото американско правителство да се върне към многостранността. Страните трябва искрено да отстояват концепцията за мултилатерализъм и многостранните пр...
  • Трябва да се осигури добър старт за изграждане на съвременен социалистически Китай
    Китайският президент Си Дзинпин призова да се осигури добър старт за цялостно изграждане на модерна социалистическа държава, предаде агенция Синхуа. Агенцията цитира важна реч на китайския лидер, произнесена на откриването на учебна сесия в Партийната школа на ЦК на КПК, в която участваха високопост...
           ©2021 Китай днес