Доц. д-р Искра Мандова, директор на Институт „Конфуций“ В. Търново Проф. дпн Пламен Легкоступ (Продължение от 32 брой) Познаването на нормите в общуването и етикета в дадена държава водят както до лекота в комуникацията и по-гладкото реализиране на целите на разговора, така и до установяването на взаимноизгодни делови отношения. Етикетът обаче е твърде многообразен и разностранен и е отражение на традициите и идентичността на всяка една нация. Особености, присъщи за даден народ, могат да се различават коренно при други, затова и опознаването на „Другия“ е важна част от междукултурната комуникация. Пребивавайки в чужда държава дори и като туристи, ние несъмнено трябва предварително да се запознаем с нейните културни особености, с манталитета на населението, с определени традиции и обичаи, защото можем да се сблъскаме с наглед незначителни междукултурни различия, които могат да доведат до объркване - от прости комични ситуации до крайни недоразумения. Важно е да се обърне внимание на няколко особености във вербалното и невербалното общуване с цел избягване на конфузните моменти и с уговорката, че почти всеки човек е толерантен при общуването си с чужденци и си дава сметка за възможността от евентуални неволни или недвусмислени прояви на нетактичност от отсрещната страна. Настоящото изследване е базирано на опита на авторите в комуникацията с китайци след дългогодишно пребиваване в азиатската страна, многократно посрещане и придружаване на китайски делегации в България и на български - в Китай. Разбиранията на китайците за митологията, философията и религията будят у нас особен интерес - синтезът между идеи, образи, вярвания, обреди и ритуали, изведени в „трите учения“ (сан дзяо) - конфуцианството, даоизма и будизма, преобразувани в синкретизма на фолклорните култове и артистично преосмислени в традиционните форми на историята, изкуството и литературата, подхранват нашия интерес. Имахме възможността не само да опознаем отблизо Китай, но и да не се съгласяваме с някои моменти в чужди публикации за Поднебесната, превръщащи се в известна степен в митологеми. Културата на хранене От древността до днес храненето заема важна част от живота на китайците и традициите, свързани с него, са широко дискутирани както в художествената, така и в научната литература. В някои източници от династия Тан се споменават пиршества с по 58 ястия, които са продължавали по пет дни на високи трапезни маси. Говори се за внос на спанак от Русия в периода 627-649 г. за приготвянето на специални храни, за 28 вида питейна вода - дъждовна, изворна, газирана, ароматна (приготвяна чрез добавяне на сухи плодове и билки). От династичните истории от различните периоди в китайската история може да се черпи много информация за културата на хранене, но специално внимание предизвиква например трудът за здравословно хранене и лечение Шъи Синдзиен на диетолога Дзан Ин (797-859), в който се дават рецепти за вкусни гозби при различни здравословни проблеми. Приборите на трапезата Както в България, така и в Китай по етикет има подредба на приборите за хранене, а също така и „таен език“, на който те говорят. Ако в нашата страна поставим вилицата и ножа под ъгъл, като острието на ножа е между два от зъбците на вилицата, това означава, че храната не ни е харесала. В Китай не бива да оставяме клечките забити в купичката (вертикално), защото това напомня за ритуал, при който се палят благовония за мъртвите, както и да сочат към някого. В общите съдове с ястия се поставят лъжица или чифт клечки за отсипване в собствената чиния и не е прието да се бърка с личните клечки в общата храна. В някои райони оригването на масата е демонстрация, че храната е харесала много на консумиращия я. Пиенето на чай Честата употреба на чай става изключително популярна в Китай особено през периода на династия Тан (618-907), което можем да свържем с икономическото и културно развитие на обществото по това време, а също така и с разпространението на будизма, изпитите за държавни чиновници и развитието на поезията. В своя труд „Чадзин“ танският писател Лу Ю (733-804) събира своите проучвания за чая и чаената церемония, поставяйки теоретичната основа на китайската чаена култура, а в четвърта глава например изброява 28 различни прибори, които се използват. В нашата култура чаят често пъти е лек при болно гърло и кашлица или се консумира на закуска и с десерта, докато в Китай чаепитието е ритуал - домакините посрещат с чай и на вечеря, като винаги следят чашите на гостите да не останат празни. При допълване гостът тупва няколко пъти леко по масата с два пръста като израз на благодарност, въпреки че при българите този жест често се възприема като „Достатъчно! Благодаря!“. Алкохолът По етикет в Китай оризовата „ракия“ байдзиу се налива в канички по приблизително 100 г, а до тях се сервира малка чашка с вместимост 5-10 г. Пие се до дъно, защото тостът „Ган бей!“ означава „суха (празна) чаша“. Често гостите от Китай се стряскат при сервирането на чаша с 50/100 г ракия у нас и е необходимо да им се обясни, че не е необходимо да я изпиват наведнъж, както да им се обясни и значението на тоста „Наздраве!“. В Китай първият тост се вдига от домакина едва когато на масата има сервирани няколко ястия. Водата В Китай почти винаги се сервира и консумира гореща вода. Смята се, че тя е полезна за здравето, изчиства организма и предпазва от болести. Необходимо е да се поръча изрично минерална вода, за да сервират хладка/студена вода в бутилка. Тъй като при нас консумацията на гореща вода е рядко явление, при посрещане на китайски гости е необходимо да се има предвид тази особеност и да се предложи от домакина. Хранене - трите пъти дневно Необходимо е тук да отбележим, че в далечната азиатска държава храненето под час е задължително, като също толкова задължително е храната да е току-що сготвена и гореща (жъ тънтън). Разбира се, че и там се предлагат студени предястия (лянцай), но те представляват много малка част от менюто. Комплиментите Макар да изглежда странно да откажеш комплимент, в Китай традицията е комплиментите да се отхвърлят или да им се отвръща с комплимент. В същото време те са задължителна част от общуването и е съвсем нормално да чувате: „Вие сте/Ти си толкова красив/а!“; „Вие сте/Ти си невероятен/на!“; „Наистина много те харесвам!“. Приемането на комплимент обаче е признак за прекомерна суетност там, докато в България отговори като „Благодаря!“ и „Много мило от Ваша/твоя страна!“ са съвсем адекватни. В Китай на комплимент обикновено се отговаря с „Ласкаете ме!“. Оставянето на бакшиш В много държави бакшишът се счита за нещо обичайно, дори задължителна част преди напускането на ресторанта, но в Китай се приема за обида към персонала. Отговор на сервитьорка в Китай на въпроса „Защо не се приема бакшиш?“ „Тъй като те „получават заплата за труда си и доброто обслужване влиза в задълженията на сервитьорите“. В знак на уважение при заплащане банкнотите се подават и приемат, като се държат с две ръце - същото важи и за визитните картички. Носене на чадър Бялата кожа в продължение на векове е била предпочитана в китайската култура и символизира благородство и красота. Затова китайските дами носят чадър през лятото, за да запазят бледия тен на лицето си. В един момент дори започват да се използват маски за море, които предпазват лицето от слънчевите лъчи и медузите. Подаряването на чадър в Китай също не е прието - символизира сбогуване, поради омонимията на двете думи - „сан“. Езикът на цветята Въпреки че много хора мислят, че националното цвете на Китай е лотосът, това съвсем не е така. Всъщност най-уважаваното цвете е божурът - „кралицата на цветята“, който символизира богатство и просперитет, младост и красота, а за най-красиви в цялата страна се считат божурите в Луоян, където всяка година през април-май се отбелязва Фестивалът на божура. Не можем да кажем, че съществува някакво кардинално табу за цветята и техния цвят, но за подарък се избягват белите и жълтите хризантеми, които по принцип се поднасят в почит към починалите, както при нас се възприема карамфилът. Подаръците В Китай не е прието да се подарява часовник, заради омонимията „сун джун“ - в единия случай „подарявам часовник“, а в другия - „погребение“. Доста често на рожденика се подаряват от заведението китайски спагети (нудълс), заради формата им, която символизира дълголетие. Това са само част от многобройните детайли в междучовешкото общуване. Но познаването им, съобразяването с тях са сигурни стъпки към взаимното опознаване, на искреното приятелство между българския и китайския народи, въпреки хилядите километри разстояние между тях.
