Първата половина на 20-и век - начало на исторически промени

Краят на династиите, както вече отбелязахме, завършва с рухването на императорите от рода Цин. Това става в началото 20-и век, когато е началото на исторически и драматични промени в националната биография на Китай. Вдовстващата императрица Цъси, наложница на император Сянфен, която идва на власт през 1861 г. с помощта на преврат де факто е владетел на Китай и през седемте години от ерата Тунджи (1862 - 1874) и по време на царуването на племенника си, император Гуансу (1875 - 1908). Цъси е известна като „владетелят зад завесата“. От 1889 до 1898 г., тя живее в Летния дворец в полуусамотение. След като губи Първата китайско-японска война, племенникът й Гуансу започва Реформата за сто дни, по време на която са въведени нови закони и някои от старите правила са премахнати. Императрицата се завръща в императорския двор, за да отмени реформите на императора и в същото време го поставя под домашен арест, като възлага на верните й евнуси да го пазят. Началото на бурния 20-и век, който на световната сцена е период на две кървави и драматични войни, в Поднебесната съвпада с т. н. Боксерско въстание. През 1900 г. по време на това въстание, и след убийството на германския посланик в Пекин, военен съюз от осем западни нации за втори път навлиза в Китай като единна военна сила. Цъси реагира като обявява война на осемте страни. Резултатът е плачевен, след броени седмици тя отстъпва контрола на Пекин и заедно с император Гуансу бяга в Сиан. Като военни компенсации победителите изреждат десетки сурови искания към правителството, като първото от тях е предаването на императрицата. Първоначалните цели на Боксерското въстание са сваляне на имперския двор и изгонване на всички „чуждестранни дяволи“ от Китай. Императрица Цин решава да направлява обстановката в своя полза и същевременно да подсили бунта чрез министрите си. Не след дълго на знамето на въстаниците се появява нов лозунг: „Подкрепи Цин: унищожи чужденците!“. В началото на 1900 г. с имперски указ императрицата заявява, че „тайните общества са част от китайската култура и не са престъпници“. Накрая Цъси приема мирните условия, като заплаща на чуждите сили огромни количества сребро. Преди смъртта си, на 15 ноември 1908 г., тя възлага на доверените си евнуси да отровят император Гуансу. Крахът на тривековната династия Цин има своята болезнена прелюдия. Въстанието на тайпините в средата на 19 век е първият голям пример за антиманджурските настроения, който застрашават стабилността на династията. То е ръководено от Хун Сюдзюан, бивш кандидат, неиздържал изпитите за държавна служба, на фона на широко социално недоволство и глад. През 1851 г. Сюдзюан, подкрепян от съмишленици, започва бунта в провинция Гуейджоу и създава Тайпинското Небесно царство като се провъзгласява за цар, твърдейки, че има видения от Бог и че е брат на Исус Христос. Забранени са робството, конкубинатът, уредените бракове, пушенето на опиум, превръзките на краката, съдебните мъчения и идолопоклонничеството. Последвалите успехи и власт обаче довеждат до вътрешни вражди, дезертьорство и корупция. Освен това, британски и френски войски, оборудвани с модерни оръжия, идват на помощ на имперската армия на династията. Западните сили, до голяма степен неудовлетворени от договора от Нанкин, неохотно подкрепят правителството на Цин по време на въстанията. Доходите на Китай спадат рязко по време на войните, като са унищожени огромни площи обработваема земя и загиват милиони хора. Втората опиумна война между Китай и западните сили приключва с ново китайско поражение. Подписаният договор от Тяндзин съдържа клаузи, които са обидни за китайците - като например изискването всички официални китайски документи да бъдат написани на английски и условието за предоставяне на неограничен достъп на британските военни кораби до всички плавателни китайски реки. В същото време гражданските безредици продължават да се разрастват. За преодоляване на проблемите, императрицата Цъси издава височайш указ през 1901 г., призоваващ за реформи по предложенията на главните управители. Това дава началото на нов период (т. н. „Нова политика“), известен още и като „Късни реформи на Цин“. Указът проправя пътя за мащабни социални промени, включително създаването на национална образователна система и премахване на имперските изпити през 1905 г. Въпреки това, Цъси и Гуансу остават с относително безсилни и нестабилни централни позиции. Пу И, най-възрастният син на принц Чун, избран за наследник на двегодишна възраст, като негов регент става Жаифен. През април 1911 г. Жаифен създава кабинет, в който има двама заместник-премиери. Независимо от това, той е известен сред съвременниците му като „Кралския кабинет“, защото от тринадесетте члена на кабинета пет са членове на императорското семейство или негови роднини. Всичко това е без резултат - Жайфен е принуден безславно да предаде поста си и да се оттегли. След това настъпва болезнено безвремие, период на хаотични политически и военни ходове, които довеждат до трагичната Гражданска война в Китай. Постепенно в нея се оформят два фронта - тя се води основно между управляващия по това време, отначало подкрепян от западните сили Гоминдан (националистическа партия) и Китайската комунистическа партия (ККП). Целта на военните действия за всяка от двете страни е да установи власт в Китай. Един от създателите на Гоминдана, пръв временен президент на основаната Република Китай след свалянето на Жайфен през 1912 г. е Сун Ятсeн. Той е изтъкнат революционер, действал активно за свалянето на последната имперска династия, активен радетел за основаването на конституционна република. Идеите, които залага в управлението на партията, са свобода, мир и равенство на народа. След около година от началото на управлението си обаче той е принуден да предаде властта на военния диктатор Юен Шъкай, който по това време разполага с многобройна, добре въоръжена и организирана по западен модел армия. Причините, които налагат тази промяна във властта, са липсата на финанси в правителството на Сун Ятсeн, разнобоят сред неговите съмишленици, незначителният брой въоръжени сили, с които това управление разполага. Сун Ятсън емигрира в Япония, където изчаква по-добри времена. С поемането на властта от Юен столицата на Републиката отново се връща в Пекин. Новодошлият президент разпуска Парламента и възстановява монархията, с цел да се самопровъзгласи за поредния император. Управниците на централните и южни китайски провинции не са съгласни с този диктаторски подход. Този опит за отцепване от централната власт е известен като „втората революция“. Шъкай се опитва да се справи с противниците си, като назначава на тяхно място свои хора, но те също се изправят срещу него. Той е поставен и под натиска на Япония, която непрестанно се опитва да превърне Китай в свой протекторат. Шест месеца преди смъртта на Шъкай (1916 г.) започва и появата на многобройни по-силни или по-слаби военни диктатори в страната. Това са хора, разполагащи със собствени армии, със снаряжение, закупено от западните страни и приходи, които най-често са от търговията с опиум. Времето, през което те владеят страната, е много смутно и нестабилно - диктаторите управляват чрез терор, корупция и задкулисие, оставят страната да стане жертва на тежка инфлация. Разбойничеството процъфтява, търговията замира. Най-силно от това безотговорно управление страда селячеството. Военните диктатори разкъсват територията на страната според интересите си, но Китай е разкъсван на сфери на влияние и от страна на западните държави като Франция, Великобритания, САЩ, Италия и Германия. В тази обстановка въстанията на хора от народа не спомагат за спасяването на страната. Настъпва 1921 г. - Юен Шъкай вече не е сред живите и Сун Ятсeн решава да се завърне в страната като се опитва да създаде наново демократична република в южните части на Китай, в Кантон. С помощта на силен военен командир той е избран за президент на местната република, където възнамерява да установи свой демократичен режим, но враждебното отношение на Великобритания и възникналите проблеми между Сун и военния му покровител провалят амбициите му и той напуска кантонската провинция. Само година по-късно обаче Сун Ятсeн намира нов приятел в лицето на Съветския съюз, чийто интереси му налагат да засили позициите си в Далечния Изток, и се завръща в пристанищния град Кантон. През 1923 г. Чан Кайшъ (псевдоним на Дзян Дзиешъ), след като получава военното си образование в Япония и служи и в Съветския съюз, поема ръководството на китайските въоръжени сили. През 1927 г. Националистическата партия основава своя столица в Нанкин, разположен на река Яндзъ. От този голям град в централен Китай националистите управляват едно десетилетие. През същата година Чан решава да отмъсти на комунистите в редиците на Гоминдана, като избива множество техни съмишленици в Шанхай. Тази кървава чистка става известна като „Клането в Шанхай“. Оттук започва откритият конфликт между двете китайски партии. През 1928 г. националистите окупират Пекин, чийто статут на столица е отнет, и е възстановено старото му име - Бейджин. Чан утвърждава позициите си все повече. Той е едновременно председател на ЦК на Гоминдана, президент на Китай, председател на Изпълнителния съвет на партията и главнокомандващ въоръжените сили. Сам се декорира със званието „генералисимус“. Националистическото правителство си връща правото да събира налозите от митниците, солта и пощите. Кайшъ е поредният китайски военен диктатор - най-успешният, който, заради твърдата си ръка, печели „точки“ в западните държави. Благодарение финансовата стабилност, която е постигната в страната вследствие на действията му, западните държави вече се чувстват сигурни да инвестират в Китай. Установен е строг контрол върху банковия сектор в страната. Този подход на Чан е успешен и усилва стабилитета в страната, но националистът умишлено пренебрегва бедстващите региони, което по-късно ще му струва властта. Става дума за стотиците милиони селяни, живеещи в пълна безизходица и мизерия. Селските райони се превръщат в център на комунистическата дейност в страната. В периода 1930-1934 г. Чан извършва пет похода за борба срещу действията на комунистическата организация. Първите акции на Чан са срещу Съветската република в Джуйдзин в периода 1931-1934 г. В рамките на пет похода той успява да я унищожи с помощта на немски съветници и чужди парични средства, но 1931-1932 г. е времето на японската окупация в североизточните части на Китай (Манджурия). Погълнат от сериозната борба със силите на ККП, Чан Кайшъ не успява да се справи с японците. Същевременно, гоненията срещу либерално настроени кръгове и членове на Китайската компартия довеждат до възникване на народно опълчение и изграждане на радикални политически тенденции. След 1928 г., когато преминава времето на анархия, породено от управлението на множество военни диктатори и в период, в който се зараждат различни политически течения, идва моментът, в който комунистическата идеология печели все повече привърженици в Китай и се превръща в реална и силна политическата опозиция. Повсеместно марксизмът се превръща в политическо верую на интелектуалците в страната. Китайската комунистическа партия е създадена през 1921 г. от един кръг интелектуалци, които възнамеряват да организират борба на пролетариата в пристанищата срещу военния режим. Китайското комунистическо движение, прераснало по-късно в национална революционна сила, не се зараждат в градовете (както е в Европа), а в селата, и постепенно обхваща и градовете. Въпреки че първите ръководители на комунистическата партия в Китай са градски интелектуалци, активните дейци са именно хора от селски произход, които никога не са напускали родината си. В китайската действителност истинските комунистически лидери тепърва предстои да докажат лидерството си на бойното поле. След като Япония започва своята инвазия в Китай през 1937 г., само три години преди избухването на Втората световна война, правителството на Гоминдана започва да се изтегля, като се брани частично с неуспешни битки, а цялото китайско население - да се преселва, чак до Съчуан, бягайки от японските войски. Окупаторите заемат провинциите на изток и север от река Хуанхъ, цялата долина на река Яндзъ до езерото Дунтин и всички големи градове, разположени на изток от линията Джънджоу-Кантон. Режимът на Чан Кайшъ преживява удар, защото вече е лишен от правото върху митата и таксите, събирани в областите, пътищата към търговския център Шанхай са отрязани, прекъснати са връзките с международните бизнес среди. С неуспешните бойни действия на Чан и гоненията му срещу комунистите постепенно се задълбочава и неприязънта на привилегированите досега от режима среди - това са бившите чиновници и всички, на които трудната ситуация не позволявала да се сдобият с бързо богатство. Същевременно силите на ККП се борят активно против японските нашественици, като извършват няколко бойни похода. През 1934 г. те също са принудени да маневрират под напора на японските военни - така комунистите от Дзянси, около 100 000 на брой, стигат до Шанси през Съчуан през труднодостъпни области като изминават общо 12 000 км. Това преселение става известно като „Дългия поход“ На новите позиции участниците в него организират ново ядро на комунистическата революция и започват да печелят все повече и повече съмишленици. Красимира Иванова

Още от броя
  • Сътрудничество в борбата с тероризма и организираната престъпност
    Преди няколко дни представителят на Китай в ООН Джан Джун заяви, че трябва да се поддържа многостранността, да се засили международното сътрудничество и да се обединят силите в борбата със заплахите от тероризма и организираната престъпност. Същия ден по време на открит дебат на високо ниво относно...
  • Розовата индустрия в град Тундзян
    През 2020 г. Китай ще изпълни целите си за всестранно реализиране на общество със средно ниво на благосъстояние и ще се пребори с бедността в страната. Под ръководството на Китайската комунистическа партия всички страни положиха общи усилия и в бедните райони на Китай се случиха големи промени. Кита...
  • Ролята на изкуствения интелект в медицината расте
    Задълбоченото интегриране на технологиите с изкуствен интелект в медицината през последните години създава повече възможности за здравето и медицинските услуги. Умните часовници се използват за наблюдение на ЕКГ и предсърдното мъждене, чрез видео срещи се провеждат мултидисциплинарни консултации за...
  • Военно исторически академични издания
    Тази година се навършват 75 от победата в Общонационалната антияпонска война и антифашистка война в Китай. Наскоро Историческият институт при Китайската академия за социални науки публикува научни трудове като „История на Общонационалната антияпонска война в Китай“, „Сборник с военни архиви за антия...
  • „Летящите тигри“ победиха „Пекинските кралски бойци“
    „Летящите тигри“ на Синдзян победиха „Пекинските кралски бойци“ със 103-91 в плейофите на Китайската баскетболна асоциация тук, и стигнаха до полуфиналите. Кайл Фо поведе за отбора от Пекин, като установи преднина от шест точки през първата четвърт, но Синдзян намали дефицита до само една точка в кр...
  • „Чайна мобайл“ повишава обхвата на комуникационните си услуги
    На фона на пандемията от COVID-19 китайските телекомуникационни компании откликнаха на призива на правителството за разширяване изграждането на „Един пояс, един път“ и помагат с напреднали технологии на хората от различни страни в усилията им за овладяване на болестта, възобновяване на икономиката и...
  • Реална преценка и увереност
    Неотдавна в статия в сп. Science Международният изследователски институт за хранителна политика посочи, че пандемията от новия коронавирус е довела до нови верижни реакции, като последната от тях е свързана с продоволствената сигурност. В свой доклад ООН предупреди, че тази година 25 държави ще са и...
           ©2020 Китай днес