В предишния брой, ви разказахме за едно изключително важно събитие в историята на Китай - т. н. Дълъг поход през 1934 г. на комунистическите отряди от Дзянси. Около 100 000 души стигат до Шанси, минавайки през Съчуан и през труднодостъпни области като изминават общо 12 000 км. На заетите нови позиции участниците в Дългия поход организират ново ядро на комунистическата революция начело с Мао Дзедун и започват да печелят все повече и повече съмишленици. Две години по-късно, през 1936 г., въпреки огромното си нежелание, Чан Кайшъ е принуден да обедини сили с Китайската комунистическа партия за борба срещу японските окупатори. Под натиска на Съединените щати, по време на Втората световна война „генералисимусът“ Чан Кайшъ приема по принуда принципа за общовоенен фронт с идеологическите си противници, макар че след края на войната, като предводител на една от съюзническите сили победителки, Чан Кайшъ той отново се заема с противопоставянето на Китайската комунистическа партия. Така гражданската война в Китай продължава с прекъсвания до края на Втората световна война (1945 г.). След капитулацията на Япония, през 1946 г. са възобновени военните действия между силите на ККП, ръководени от Мао Дзедун и националистите на Чан Кайшъ на територията на цялата страна. Тук трябва да подчертаем факта, че националистите в този период разполагат с многобройна, добре въоръжена армия, докато техните противници са по-малобройните селски милиции, създадени и ръководени от ККП. Целта на последните е да изтощят врага, осъществявайки светкавични удари и локални военни операции. Армията на Гоминдана разполага с добри транспортни средства и е разположена в основните градски центрове в страната. Комунистическите сили не разполагат с транспорт и са концентрирани главно в североизточните части на Китай. Въпреки предимствата, с които разполагат националистическите сили, противниците им от ККП имат на своя страна едно категорично преимущество - с тях е народът на Китай. Негативен е и фактът, че Чан Кайшъ се сражава на прекалено разтеглен фронт, в резултат на което и връзката между отделните му дивизии е разпокъсана. След първите победи, селските милиции са обединени в по-големи, дисциплинирани армии - гръбнакът на новата победоносна Китайска народоосвободителна армия (КНОА), известна още като Червената армия. Народът, преживял много страдания - от свои и чужди - окончателно застава на страната на Китайската компартия. В средата на 1947 г. Червената армия поема стратегическата инициатива на североизток. През 1948 г. вече са превзети важните населени пунктове - градовете Лоян и Кайфън в провинция Хънан, както и град Дзинан в провинция Шандун. Следва последната фаза от офанзивата, по времето на която са разгърнати големи подразделения, чието въоръжение е комплектувано предимно от военна плячка. В същото време, много дезертьори от противниковия лагер преминават на страната на комунистическите сили с цялото си оръжие и имущество. През септември-октомври 1948 г. цял североизточен Китай вече е завладян, като националистите търпят тежки поражения. Решителната битка се провежда в областта Суджоу, северната част на Дзянсу, през зимата на 1948 г, която всъщност е най-важната част от т. нар. кампания „Хуайхай“. Тя е една от големите конвенционални битки по време на войната. Около 550 000 войници на Гоминдана са обкръжени и победени от частите на Народноосвободителна армия - КНОА. През 1949 г. армията на Чан Кайшъ окончателно е отблъсната от континентален Китай и набързо се оттегля на остров Тайван. През историческата 1949 г. Мао Дзедун е избран за председател на новообяваната социалистическа Китайска народна република (КНР) - един изключително преломен момент в 50-вековната история на огромната азиатска страна. Това става след преговори между ръководни представители на Китайската комунистическа партия и на техните бивши съюзници - претърпелите пълен военен крах ръководители на Гоминдана. Преговорите са проведени в Пекин като се стига до следното споразумение: цялата огромна континентална част на Китай остава в границите на новосъздадената КНР, а претърпелият поражение бивш „генералисимус“ Чан Кайшъ става президент на миниатюрната република, създадена на остров Тайван. До ден днешен между двете воювали сили не е подписано примирие или мирен договор. Въпреки това КНР и Тайван поддържат активни икономически връзки, като правителството на социалистически Китай многократно заявява своята теза, че остров Тайван е неделима част от територията на Китай. Политическа теза е залегнала още в годините на Втората световна война във важни исторически документи като „Декларацията от Кайро“ и „Декларацията от Потсдам“. Заслужава да се отбележи и фактът, че именно България е втората държава в света признала официално новообявената Китайска народна република още през октомври 1949 г. - рожденият месец на КНР.