Интервю с доцент д-р Мариана Тиен - Главен секретар на „Глобалния център за партньорство Китай-Централна и Източна Европа“ Доц. Мариана ТИЕН е китаист в БАН. Главен секретар е на Глобалния център за партньорство „Китай-Централна и Източна Европа“. Автор е на над сто научни публикации у нас и в чужбина, сред тях две монографии: „Генезис и развитие на китайската цивилизация“ (2009 г) и „Българо-китайски отношения в съвременния период“ (2015 г.). Доктор по китайска история. Има многобройни специализации в чужбина - в Мертън колидж, Оксфорд, в различни китайски университети и научни институти, сред които е и 2- годишна постдокторска специализация. Член е на академичната Тинк-танк мрежа „17+1“, на Съюза на учените в България, на Асоциацията на преводачите и др. Г-жо Тиен, Вие сте Главен секретар на Глобалния център за партньорство Китай-ЦИЕ. Идеята за създаването му възникна в София по време на председателството на България на Съвета на ЕС през 2018 г. а официално бе открит през пролетта на 2019 г. в Дубровник. Какво представлява Глобалният център за партньорство, каква е неговата същност и организационна структура? Цялото име на Центъра е Глобален център за партньорство на страните от Централна и Източна Европа и Китай в рамките на инициативата „16+1“ (при откриването му на 11-ти април 2019 г.), а след присъединяването на Гърция към нашия формат става „17+1“. Ние в България за по-кратко го съкращаваме ГЦП (Глобален център за партньорство). На китайски език се изписва така: “中国 - 中东欧国家 (17+1) 全球伙伴中心“. Най-общо казано, Глобалният център е замислен като временен механизъм за регионално сътрудничество между 17-те държави. Той е тип „тинк-танк“, поне в първоначалния си период. Центърът, както е известно, се намира в София, а организационната му структура е базирана върху т.нар. „двойно председателство“. Българският председател на ГЦП е Институтът по маркетинг към Министерството на икономиката на Р. България, представляван от своя директор г-н Иван МАРИНОВ, а китайският председател е Китайският институт за международни изследвания към МВнР на КНР в лицето на директора си г-н ЦИ Джънхун. Двамата председатели, с помощта на своите секретариати и сътрудници, съвместно ръководят дейността на Глобалния център. Какви са целите на Глобалния център и задачите, които ще решава? ГЦП е създаден, за да съдейства и насърчава развитието на сътрудничеството в рамките на платформата “17+1“, в пълно съответствие със законите и нормативните уредби на държавите от ЦИЕ, ЕС и Китай. Съобразно основната ни цел, ние приветстваме и насърчаваме различни институти, асоциации, центрове, фондове, организации от ЦИЕ, Китай, ЕС, както и от други заинтересовани държави, извън нашия регион, да вземат участие в сътрудничеството със съществуващите структури в рамките на формата. Държа да подчертая, че ние ги каним на доброволен принцип, при политика на пълна прозрачност и откритост. Главната задача на Глобалния център е да предоставя експертно мнение, анализи, идеи, подкрепящи и задълбочаващи синергията в различни сфери - култура, търговия, инвестиции, спорт, туризъм и т.н. в рамките на “17+1“ чрез институционалното сътрудничество на съответните “тинк-танкове“, институции и организации, както и да работим за задълбочаване на комуникацията и взаимното разбирателство между държавите от ЦИЕ и Китай. Нашата роля се изразява и в координиране и провеждане на изследвания, които ще допринесат за развитието на устойчивото, най-вече икономическо, партньорство между участниците във формата “17+1“. Освен това в дейността на Глобалния център са заложени и консултантска дейност, организиране на научни и експертни форуми (конференции, семинари, кръгли маси и др.), на обучителни програми (краткосрочни курсове, публични лекции, презентации), на различни видове обмен, с цел насърчаване на сътрудничеството в търговията, инвестициите, инфраструктурата и в други области, като взаимно запознаване с основите на законодателството в ЕС, в страните от ЦИЕ и Китай, например. Консултантската ни дейност е насочена към подкрепа на конкретни проекти за сътрудничество между страните от ЦИЕ и Китай, както на най-високо правителствено ниво, така и между различните организации, членуващи в Глобалния център за партньорство „17+1“. Имате ли вече реални резултати от работата на Глобалния център в национален и в общоевропейски план? Ясно е, че коронавирусната пандемия забави и ограничи дейността му. Да, действително разпространението на Ковид-19 в световен мащаб даде силно отражение във всички сфери на живота навсякъде по земното кълбо. Безспорно, епидемията ограничи и нашата дейност. Току-що проходили, започнали с огромен ентусиазъм и немалки очаквания, на нас също ни се наложи да се съобразим със сегашната ситуация. Първо ще отбележа резултатите в национален план. За много краткото си време на съществуване успяхме да сключим договори за партньорство с няколко институции и НПО-та, в това число Дипломатическия институт към министъра на Външните работи на Р. България; с УНСС и по-конкретно с изследователския център „Европа-Китай“; с Института за държавата и правото към БАН; с Българо-китайската търговско-промишлена палата и др. В края на ноември миналата година участвахме с доклади и в научна конференция, посветена на 70-ет годишнината от създаването на КНР, която бе организирана от наш партньор, в случая Центърът за съвременни китайски изследвания към Института за държавата и правото, БАН. В общоевропейски план създадохме мрежа от контакти между институции, търговски и бизнес асоциации, предприятия от страните от ЦИЕ и Китай и по този начин улесняваме създаването и поддържането на бизнес връзки и обмен на информация. Освен това успяхме да проведем две работни конференции, едната в София, втората в Пекин. На първата бяхме организатор, а на втората - съорганизатор. Междувременно, през май т.г. Глобалният център бе съорганизатор и на бизнес конференция в помощ на сътрудничеството между малките и средни предприятия от нашите страни, която се проведе онлайн, по известни причини. В края на юни т. г. в София се състоя форум, организиран от Комисията по външна политика към Народното събрание, на който бяха дискутирани възможностите за обща политика на Европейския съюз към Китай. Какви са предложенията, направени от участниците във форума? Съвсем накратко, имаше разнопосочни оценки, предвид идеологическите пристрастия на участниците в дискусиите, но докладчиците, в по-голямата си част, бяха надпартийни експерти по съвременна китайска политика и в тази връзка надделя идеята, че Китай е важен и незаобиколим фактор на световната икономическа сцена и трябва да направим всичко възможно да създадем и подкрепяме единна национална стратегия по въпросите за Китай, която да защитава българските интереси, но едновременно с това да е изцяло съобразена със законодателството на ЕС, част от който сме и ние. Интервюто взе Красимира Иванова