Тайван е неделима част от Китай. От географска гледна точка в далечната древност Тайван и континенталната му част са били свързани заедно. После, поради движението на земните пластове, част от земната маса се свлича и така възниква проток, а Тайван става остров. Изкопаемите в различни места на Тайван каменни съдове, черни и цветни керамики доказват, че предисторическата култура на Тайван и на континенталната част на Китай е от един и същ произход. Според исторически данни, през 230 година от нашата ера кралят У Сунчюан изпраща 10- хилядна морска войска, начело с генерал-лейтенант Уейуен и Джугъджи в Тайван, което е начало на масово проникване в Тайван на китайски жители от континенталната част на Китай, които донасят със себе си прогресивна култура и знания. До династия Суей, краят на 6-и век и началото на 7-и век от нашата ера, императорът Суей три пъти изпраща хора в Тайван да изучават традициите и обичаите и да контактуват с местните жители. 600 години след това, т. е. от династия Тан до династия Сун, за да избегнат войната, жители на Чуанджоу и Джанджоу (провинция Фудзиен) се преселват в Пънху и Тайван. През 1335 г. династия Юан официално установява специална длъжност “сиунджянсъ“ в Пънху за управление на Пънху и Тайван. Това всъщност е началото на създаването на специалната власт на Китай в Тайван. След управлението на династия Мин, непрекъснато се осъществяват контакти между жителите на двата бряга. По време на посещението си в различните страни в Южно море, легендарният китайски адмирал Джънхъ води голям флот и спира в Тайван като доставя художествени и селскостопански стоки на местните жители. През 1628 г., заради сушата Джън Джилон от провинция Фудзиен води няколко хиляди пострадали жители в Тайван, установяват се там и с това започва следващото мащабно преселение на хора от континента в Тайван. След средата на 16-ти век красивият и богат Тайван става цел на западните колонизатори. Първи в това отношение са Испания и Португалия. Те слагат ръка на природните ресурси, извършват религиозна и културна агресия, дори изпращат войски да превземат територията на Тайван. През 1642 г. холандците завземат военно отбранителния пункт на испанците в северната част на Тайван и с това островът официално става колония на Холандия. Заради жестокото управление на холандците, тайванският народ непрекъснато се бори срещу властите. През 1662 г. с помощта на местните жители националният герой Джън Чънгон изгонва холандците и възстановява независимостта на Тайван. Малко след това той умира. Неговият син Джън Джин и внукът му Джън Къшуан един след друг управляват Тайван в продължение на 22 години. По време на управлението на семейство Джън, се предприемат редица мерки за развитието на индустрията, търговията, образованието, подобряването на производителния начин на местните жители, което стимулира бързото развитие на икономиката и културата в Тайван. Този недълъг етап е всъщност много важен исторически период в развитието на Тайван и се нарича в историята “Период на Джън през династия Мин“. През 1683 г. (22-рата година от управлението на император Канси) правителството на Цин атакува Тайван и Джън Къшуан е подчинен на династията Цин. Представителите на династията извършват ново териториално деление на острова - на една губерния и три околии в Тайван, и от този момент Тайван е в състава на провинция Фудзиен. С това Тайван отново минава под единното управление на централното правителство на Китай и зачестява връзките в политиката, икономиката и културата с континенталната част на страната и става неделима съставна част от китайската територия. През 1885 г. (11-татта година от управлението на императора Гуансю ), Тайван е определен като провинция и Лю Минчуан е назначен от властите за първия управител на провинция Тайван. Той насърчава жители от провинция Фудзиен и Гуандун да продължат да се преселват в Тайван. Под неговото ръководство се развиват земеделието, телеграфът, железопътните линии, военните съоръжения, търговията, рудодобива и други. При неговото управление в Тайван са изградени военни съоръжения, извършва се военна реформа, създават се пощите, построяват се железопътни линии, разработват се рудни находища и се развива морската търговия. Търговията, културата и образованието в Тайван достигат голям разцвет. През втората половина на 19-ти век Япония тръгва по капиталистическия път на развитие. Започва и Китайско-японската война, т. е. войната Дзяу. През 1895 г. победеното правителство на династия Цин подписва “Договор Магуан“, който слага край на държавния суверенитет на Китай. Според договора, Тайван и острови Пънху минават под властта на Япония, с което започва 50-годишното колониално управление в Тайван. Япония създава органи на властта в Тайван и провежда типична колониална политика. Едновременно с това, Япония използва Тайван като своя база за селски продукти, целяща също и икономическото развитие в самата страна. По време на Втората световна война, за нуждите на агресивната си политика, Япония развива в Тайван и различни индустрии, свързани с военните й цели. Според историческите данни едно международно споразумение по време на Втората световна война отново утвърждава, че Тайван е неделима част от китайската територия. В „Декларацията от Кайро“, подписана между Китай, САЩ и Великобритания на първи декември 1943 г., се казва, че окупираните от Япония китайски територии, като Манджоу, Тайван, острови Пънху и други, трябва да се върнат на Китай. По-късно, в „Потсдамската декларация“, подписана от Китай, САЩ, Великобритания и бившия Съветски съюз на 26-ти юли 1945 г., се подчертава, че условието в „Декларацията от Кайро“ непременно трябва да се изпълни. На 15-ти август 1945 г. Япония признава „Декларацията от Потсдам“ и безусловно капитулира. На 25-ти октомври, същата година, в Тайпе се провежда церемония по капитулация на японските войски в провинция Тайван. Но след възстановяването на Тайван, тогавашните ръководители на Гоминдана започват погрешна политика и осъществяват военна диктатура над тайванския народ, а ширещите се сред тамошните чиновници злоупотреби и корупция, изострят противоречията с тайванските народни маси. На 28-ми февруари 1947 г. избухва въоръженото въстание срещу властите на Гоминдана. В резултат на това, повече от 30 хиляди въстаници загиват при жестокото потушаване на въстанието. В историята този факт е известен като „Инцидента на 28-ми февруари“. На първи октомври 1949 г., под ръководството на Китайската комунистическа партия китайският народ сваля правителството на Гоминдана и обявява създаването на Китайската народна република. В навечерието на освобождението на континенталната част на Китай, Чан Кайшъ, с група привърженици от Гоминдана се оттегля панически в Тайван и с помощта и подкрепата на САЩ запазва властта си там, което довежда до повторното отделяне на Тайван от континенталната част на родината както е и до ден днешен. Материалите подготви Красимира Иванова