Ангел Орбецов, посланик за специални поръчки, Министерство на външните работи на Р България

Сътрудничеството в областта на културата, което стъпва на базата на двустранна спогодба от 1987 г., конкретизирана с тригодишни програми, е незаменим фактор за взаимното опознаване и сближаване на двата народа. В момента се подготвя новата програма, както и меморандум за сътрудничество между националните музеи на двете страни. Плодотворни са контактите между творческите съюзи - писатели, художници, музиканти; връзките между средствата за масова информация; особено радушно се посрещат гостуванията на сценични спектакли, организирането на седмици на киното. Сред знаменателните събития в културната област могат да се посочат откриването на бюст-паметник на Христо Ботев в пекинския парк „Чаоян“, изработен от видния китайски скулптор проф. Юен Сикун (2006), плодотворното партньорство между детските радиохорове, гостуванията у нас на китайския изследовател Кун Сянлин, пряк потомък на великия древен мъдрец Конфуций (2010) и на именития китайски писател и Нобелов лауреат Мо Йен (2014), тържественото представяне на българския превод на книгата на китайския президент Си Дзинпин „Китайската мечта“ (2015). От огромно значение за жизнеността на българо-китайските връзки е поддържането на офис в София на китайската информационна агенция „Синхуа“, която неуморно отразява основните двустранни прояви и прави българските традиции (Празника на розата, Трифон Зарезан, кукерските и нестинарските танци и др.) достояние на широката китайска публика. Аналогична роля по отношение на Китай играе седмичното издание „Китай днес“, което популяризира китайската тема пред българския читател. При посещението си у нас през 2018 г. китайският премиер Ли Къцян остана във възторг от изложението на тракийски златни произведения в Националния исторически музей и пое благородната инициатива да стане посланик на българската култура в Китай. През 2015 г. София стана домакин на среща на министрите на културата на Инициативата „16+1“, в рамките на която бе подписано двустранно споразумение, предвиждащо откриване на културни центрове в двете столици. Китайският културен център в София заработи на пълни обороти в края на 2017 г.; с нетърпение се очаква и реципрочната стъпка - да види бял свят планираният български културен център в Пекин. В областта на образованието също се сключват тригодишни споразумения за сътрудничество, като действащото за периода 2020 - 2023 г. бе подписано в Пекин през юни т. г. Предвидената квота от 27 студенти за обучение във всяка от страните през последните години се оказва недостатъчна да удовлетвори силния интерес на българските студенти към Китай, поради което бе разширена с отпускането на 30 допълнителни стипендии по линия на Инициативата „17+1“. Впечатляващ успех отбелязва изучаването на китайски език у нас и на български език в Китай. Множат се българските университети и училища, в които се преподава китайски език, в много от тях с помощта на китайски лектори и преподаватели. Сред тях се нареждат Софийският, Великотърновският, Пловдивският и Югозападният университет, 18. СОУ и 138. СУЗИЕ - София, СОУ „Васил Левски“ - Русе и други средни училища - общо 20, където китайски език се усвоява от близо 2000 деца. За обогатяването на познанията на българската студентска общност по китайски език и литература важен принос имат функциониращите институти „Конфуций“ към СУ (първи на Балканите) и ВТУ, които разширяват своята дейност. Нараства и интересът към българския език в Китай, където към утвърденото средище за неговото изучаване, Пекинския университет за чужди езици, през последните 5 години бяха прибавени Хъбейският университет за чужди езици, Пекинският университет за чуждестранни изследвания и Тиендзинският университет за чужди езици. Между двете страни набира сила академичният и университетски обмен. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ бе избран за първи домакин на сдружението на университетите по линия на Инициативата „17+1“. Университетът осъществява иновативен проект за сътрудничество с редица партньори, вкл. китайски, по програмата „Erasmus +“. Ползотворно научно-технологично сътрудничеството се развива по линия на редица институти към БАН, които работят по проекти с техни китайски партньори. Основен инструмент в тази област са провежданите веднъж на всеки две години сесии на Смесената комисия. Последната от тях към момента се състоя през април 2018 г. паралелно с двустранен форум за развитие на селското стопанство, в рамките на който бе сключен Меморандум за сътрудничество между Българската селскостопанска академия - София и Шанхайския университет „Дзяотун“. По време на Седмата среща на върха Китай - ЦИЕ в София бе подновено междуправителственото Споразумение за сътрудничество в сферата на науката и технологиите. В процес на договаряне по инициатива на президента Радев е създаването в София на Съвместен българо-китайски център за иновации - едно полезно и навременно начинание с оглед огромния напредък на Китай в дигитализацията, роботизацията, изкуствения интелект и много други сфери, както и успехите на България в области като IT сектора и аутсорсинга на услуги. Перспективни области на взаимодействие са също космическите изследвания, нанотехнологиите, ядрените проучвания за мирни цели и редица други. Положени са добри основи за сътрудничество в здравната и медицинската област, започнало в рамките на Смесената комисия по науката и технологиите, където от българска страна бе проявен силен интерес към китайската традиционна медицина. Отбелязан е ръст на преките контакти между болнични заведения; традиционно активни са връзките между БЧК и Китайския червен кръст. През ноември 2019 г. София стана домакин на Четвъртата среща на министрите на здравеопазването на страните от Инициативата „17+1“. Зародилата се пандемия, свързана с COVID-19, предизвика хуманитарно взаимодействие на международната общност с Китай. Българо-китайското приятелство намери израз в доставки на така необходимите предпазни средства за борба с вируса с ценното съдействие на посолствата на двете страни в София и Пекин. Отначало български организации осигуриха известно количество предпазни облекла и консумативи за Китай, а впоследствие китайската страна започна да изпраща дарения от медицински продукти в България, които продължават и досега. За овладяването на епидемията. Със съдействието на МВнР чрез посолството ни в Пекин бяха изпратени дарения от Китай, включващи реактиви за тестове, ръкавици, защитни облекла, очила, от китайските здравни органи дава добър пример за следване в засегнатите страни, вкл. България. Също толкова ползотворна е и готовността на китайската страна да съдейства на своите партньори с обмяна на добри практики и споделяне на научни открития, от която бихме могли да се възползваме. Спортните постижения на двете страни ги правят естествени партньори; сътрудничеството в спортната област също има добри традиции с обмен на треньори и състезатели. Добри практики на съвместна подготовка на спортисти бяха установени в навечерието на Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. Те могат да се използват и при подготовката за българско участие в предстоящите през 2022 г. в Пекин Зимни олимпийски игри, като в това число бъде оползотворен потенциалът на нашите високопланински спортни и ски бази. От 2007 г. България се ползва със статут на одобрена туристическа дестинация съгласно сключения Меморандум за разбирателство ЕС - Китай. Привличането на туристи все повече се превръща в приоритет в нашата политика по отношение на Китай, материализиран с откриването на български туристически центрове в Шанхай и Пекин. Броят на посещаващите България китайски граждани непрекъснато нараства и вече надхвърля 30 хил. души годишно, но представлява нищожен дял от пътуващите в чужбина над 100 млн. китайски туристи. С цел улесняване на туристическите посещения през 2019 г. стартира работата на т. нар. изнесени визови центрове в 15 китайски града - максималния разрешен брой съгласно споразумението ЕС - Китай. Увеличение отбелязаха и издадените визи на китайски граждани в двете ни дипломатически представителства - посолството в Пекин и генералното консулство в Шанхай. Регламентирана бе също възможността китайски граждани да пътуват за България с валидни шенгенски визи и визи за Хърватия, Румъния и Кипър. От своя страна Китай също въведе облекчения за български граждани в добавка към съществуващия от 2005 г. реципрочен безвизов режим за пребиваване на териториите на Специалните административни райони Хонконг и Макао (до 90 дни в рамките на 6 месеца). От 2018 г. за български граждани е в сила безвизово транзитно преминаване и престой на територията на 13 китайски града за период до 6 денонощия. За да получи по-нататъшно развитие като перспективна област, туристическото сътрудничество се нуждае от адекватна и придружена от информация на китайски език единна реклама на България в съвременните китайски платформи като културно-историческа, развлекателна, кулинарна и образователна дестинация. Силен импулс на туристическото дело би придало и откриването на пряка въздушна линия, за което стана дума по-горе. Богат опит е натрупан в развитието на отношенията между местните власти на двете страни. Редица български и китайски градове и провинции имат договори за сътрудничество и побратимяване с техни китайски партньори. Затова не е изненадващо, че България се утвърди като един от двигателите на сътрудничеството в тази област по линия на Инициативата „17+1“, вкл. чрез домакинството на срещи на областните управители в Пловдив през 2017 г. и на местните власти в София през 2018 г. Договорите между местните власти дават широко поле за включване на по-широки слоеве от населението в двустранното сътрудничество в търговската, туристическата, културната, спортната и други области, избягвайки претовареността и бюрократизма на централните ведомства. Практиката показва, че в областите и градовете в двете страни това сътрудничество се приема изключително радушно и стимулира неимоверно контактите между хората. Нарасналата осведоменост на българската общественост относно бурното социално-икономическо и научно-технологично развитие на Китай и неговият бързо разширяващ се потенциал правят страната атрактивен партньор за българския бизнес, наука и култура. Съвсем закономерно се увеличава броят и значимостта на центровете, сдруженията и асоциациите у нас, поставящи си за цел развитие на взаимноизгодно и перспективно сътрудничество с тази велика страна. Неправителственият сектор е неизчерпаем резервоар на идеи и инициативи за обогатяване на двустранните връзки и може да бъде привлечен много по-ефективно във формирането на българската стратегия към Китай. В заключение, Китай се явява приоритетен партньор за нашата страна в Азиатско-тихоокеанския регион и дори в по-широк план на базата на утвърдените традиции и придобитата нова динамика в двустранните отношения. Гигантският потенциал на страната и ключовата й роля в международната политика в съчетание със специфичната политическа система и културни особености изискват задълбочен, внимателен и отчитащ в максимална степен придобития опит подход при формулирането и прилагането на стратегия за развитие на двустранните отношения. Стратегията трябва да отчита потребностите и вижданията на всички участници в процеса на сътрудничеството с Китай - централни ведомства, местни власти, делови и академични среди, обществени организации и сдружения. От друга страна, тя следва да се съобразява с динамичното развитие на Китай и отношенията му с останалия свят, както и да формира достоен принос в разработване на политиките и концепциите на Европейския съюз по отношение на Китай.