Това е най-неочакваният път в Китай. Това е магистралата с най-много инвестиции в Азия, която пресича най-дългата пустиня в света. Тя е символ на инициативата „Един пояс, един път“, който пресича шест провинции, включително и столицата на страната, и реализира стогодишната мечта на Сун Ятсен, предаде Радио Китай. Магистралата Пекин-Урумчи, като „нефритен пояс“, се простира от обширната пустиня Гоби до северните територии на страната. Първата копка на магистралата е поставена през септември 2012 г., а 5 години по-късно е пусната в действие. Тя улеснява транспорта на районите из маршрута и допринася за социално-икономическото им развитие. Като един от най-важните обекти в страната след Цинхай-тибетската жп линия, извършен в районите с лоши географски условия, магистралата е пусната по целия маршрут между Пекин и Синдзян, в резултат на което разстоянието от граничния град Хоргос в Синдзян до пристанище Тиендзин се е съкратило с 1300 км. Паралелка от Синдзян в Пекин „Вдигнах хиджаба си, за да видя твоите вежди. Веждите ти са тънки и дълги, като полумесеца над дървото...“ Тази популярната песен тясно свързва Пекин със Синдзян, които са разделени от хиляди километри. Авторът на песента Уан Луобин е бил ученик в пекинското средно училище „Лухъ“ през 1927 г. Сега учениците от различни етноси от Синдзян учат в това училище. През 2000 г. СОУ „Лухъ“ става една от 13 гимназии в страната, в които е създадена паралелка, приемаща ученици от Синдзян. Понастоящем повече от 2000 синдзянски ученици са завършили гимназии и продължили обучението си в университет. Много от тях се връщат в Синдзян след дипломирането си. През август 2003 г. момичето Гулипостан Ясен от окръг Сълъ, район Хътиен, е единствената ученичка в окръга, която е приета в пекинска гимназия. Впоследствие тя решава да стане учител. През август 2018 г., вече учителка в родния си край, тя се завръща в гимназия „Лухъ“, заедно с повече от 100 ученици от Синдзян, също нейни възпитаници. Гулипостан Ясен ни представи, че без безкористната отдаденост на учителите нямаше да я има днес. Затова е решила да предаде тази обич и помощ на нейните ученици, за да допринесат и те за благото на родината. Екологията в Сайханба се развива „Хайде да свършим работата тук и да продължим със следващата“, повика колегите си Ю Дзинбо, който е жител в автономния окръг на манджурския и монголския етнос в провинция Хъбей, където се намират известните гори Сайханба. От 2016 г. той започва работата като горски пазач. „През миналата година 3,3 декара с борови фиданки, общо 140 хиляди, бяха продадени на стойност повече от 300 хиляди юана“, казва местният селянин Тао Юенмин, „За тази година тези 400 хиляди кедрови фиданки също могат да се продадат на същата цена“, радва се той. Преди 10 години Тао Юенмин взел под аренда 2 декара земя, обаче след три години упорит труд никой не показал пазарен интерес. Когато бил на ръба на отчаянието, при него дошъл технолог от горското стопанство и му избрал добри фиданки. Сега Тао Юенмин вече е експерт в сферата и е помогнал на над 10 бедни семейства. Примерът на Тао е микрокосмос на двойното съдействие между горските работници и местните жители. Партийният секретар на механизираната горска ферма Ан Чанмин казва, че от дълги години насам фермата помага на местните жители да развиват култивирането на земята, в резултат на което са създадени близо 3000 декара екологични бази с обща стойност над 700 милиона юана, чиято годишната продукция достига 140 милиона юана. Средните годишни доходи на 4500 бедни хора са се увеличили с 5000 юана. Хората пътуват с удобен транспорт до отдалечени краища „Татко, ела в Ханджоу за почивните дни за Националния празник“, казва синът на 53-годишния Су Юшън в края на април. Су впоследствие планира да пътува дотам с високоскоростния влак. Су Юшън живее в село Синпинер, провинция Шанси, Северен Китай. Удобният транспорт дава възможност на семейството да пътува до отдалечени краища на страната. Преди 20 години той не можел да отиде никъде. След като станал шофьор на товарен камион, започнал своя живот на пътя и обиколил редица места. Редовният маршрут на Су Юшън се простира от Вътрешна Монголия до Хъбей, където пътува на всеки два дена. Пускането в действие на магистралата Пекин-Урумчи улесни много работата му. „От селото ми до входа на магистралата е само 2,5 км. Сега пътните условия са по-добри, благодарение на което спестявам както гориво, така и време“, обяснява Су Юшън. От въздуха участъкът на магистралата от Байгъда до Миншуей, разположен край градчето Мадзуншан в автономния окръг на монголския етнос в провинция Гансу, прилича на черен пояс, пресичащ пустинята Гоби. Мадзуншан се свързва с Вътрешна Монголия на изток и Синдзян на запад, а на север граничи с Монголия. Преди пускането на магистралата там почти нямаше нормални пътища, разказва партийният секретар на градчето Уей Хун. През 2017 г. пускането в действие на участъка Байгъда до Миншуей изцяло променя транспортната мрежа на градчето. На 6 км северно от Мадзуншан може да достигнете до магистралата. Селските пътища, шосетата и жп линията, свързани с градчето, са повече от 1200 км, които улесняват пътуването на местните жители, каза още Уей Хун. „Благодарение на магистралата Пекин-Урумчи всяка година десетки хиляди туристи посещават градчето, в което са разположени забележителности като древното село Миншуей, военната крепост Хейлама, пустинните пейзажи в Гоби“. Според Уей Хун по маршрута са открити много ресторанти и хотели, местните жители стават все по-уверени към бъдещето. Целият окръг е отворен към външния свят и става все по-богат.