Лу Юендзиу - 101-годишният основоположник на китайската космическа индустрия

На 29 юни 2021 г. в Народната зала се проведе тържествено връчване на почетния орден „Първи юли“. Сред 29-те носители на ордена най-възрастният е Лу Юендзиу. След следването си в САЩ той се завръща в родината, за да й служи. Лу Юендзиу, който днес е съветник на Комитета за наука и технологии към Китайската аерокосмическа компания, винаги е изпитвал дълбока обич към родината, вълнува се от сърце за нейния просперитет и се гордее с нея. „Родината винаги ще бъде моята истинска любов“, развълнувано каза старецът. Академик Лу е пионер в сферата на авиационната и космическа техника и е един от основоположниците на космическата индустрия в Китай, на която посвещава целия си живот. Дори днес младите учени често се съветват с него, ако не разбират нещо в процеса на обучението си. Въпреки че е стар, мисленето му все още е много активно. Лу каза, че се е родил в старото общество, а по-късно живял в чужбина повече от десет години. През 1956 г. се завръща в родината, за да участва в нейното строителство. Преживяванията и опитът от следването в чужбина го карат да осъзнае още по-силно значението на патриотизма. По това време, докато още бил в САЩ, там постановили, че китайците трябва да се явяват в имиграционната служба на всеки три месеца, за да докажат, че не са извършили „незаконни дейности“ за този период. След края на Корейската война Китай и САЩ постигат споразумение за размяна на американски военнопленници за китайски студенти. Известният китайски учен Циен Сюесън използвал тази възможност, за да се завърне в Китай през октомври 1955 г. Тогава Лу Юендзиу съзрял лъч надежда. След много трудности той извършил процедурите по завръщането си в Китай и се качил на кораба от Сан Франциско, заедно със съпругата и трите си деца. Корабът първо отплавал към Япония, след това се насочил и към Манила. Когато акостирал там, на всички пътници било разрешено да слязат на брега, с изключение на китайците, които били събрани в една каюта и надзиравани. Корабът отпътувал от Манила за Хонконг и когато бил на път да акостира, няколко завръщащи се студенти със същата съдба били извикани посред нощ и им било позволено да се качат на малка лодка и да стигнат брега. Лу Юендзиу и семейството му преминали през много трудности по пътя си до Китай през 1956 г. Вълнението, с което стъпил на китайска земя, било незабравимо: „След като преминах през моста Луоху до континенталната част на Китай, за тези няколко минути сякаш преминах от един свят в друг. В този момент осъзнах какво означава да се завърна в Китай“. Лу Юендзиу казва, че любовта към родината е чувство, вкоренено в сърцето му. „Работата в собствената ми страна, колкото и да е тежка, колкото и да е изморителна, ме кара да се чувствам щастлив. Нашето поколение, учещо под артилерийския огън, посвети скъпоценни години от живота си на родината и нацията. Трябва да останем верни на мисията, да служим на родината с наука и технологии“, каза академикът. При избора на специалност Лу Юендзиу решава да научи някои „нови неща“, които по това време са непознати в родината му. „Накрая избрах специалност, свързана с контролноизмервателна апаратура, за която никога не бях чувал преди, и станах студент на световноизвестния експерт по автоматизация професор C. S Dreber“. Специалността била изключително трудна, той трябвало не само да изучава нови предмети, но и да положи изпит преди написването на дипломната работа. Дори американците се обезкуражили от тази специалност. В крайна сметка останали само двама студенти в цялата специалност - Лу Юендзиу и още един китаец. През трите години на обучение той прекарвал почти цялото си време в общежитието и университета. Разчитайки на упорита работа и солидни изследователски умения, най-накрая успял да се върне в Китай с почти най-модерната концепция за инерционна навигация в света по това време. Лу Юендзиу: Когато пристигнах в Масачузетския университет, нямаше инерционна навигация. Нямаше нищо в небето по това време, разчитахме изцяло на инерционната технология. Къде и в каква посока трябваше да насоча моята работа. Моят ментор е бил в Китай. Той каза, че китайците са много добри. Преди имаше Циен Сюесън, но сега имаме Лу Юендзиу. През 50-те години на миналия век инерционната навигация е технология от световна класа. Когато Лу Юендзиу се завръща в Китай, Китайската академия на науките се подготвя за създаването на Института по автоматизация. Той е назначен там като изследовател, директор на изследователската катедра, а по-късно и като заместник-началник. Междувременно Лу Юендзиу не само провежда изследвания в областта на автоматизацията на промишленото производство, но и ръководи изследванията за автоматично управление на самолети, изследвания на системите за стабилност и др., и постига значителни резултати. През 1958 г. Мао Дзедун отправя апел „Нека ние също изградим изкуствени спътници“. Лу Юендзиу предлага да се проведат изследвания за автоматично управление на изкуствени спътници и да се използват методи за контрол на тяхното рециклиране. Тогава за първи път в света се споменава концепцията за „рециклиране на спътници“. На 14 февруари 1996 г. ракетата носител „Чанджън-3B“ се разрушава заради проблем при режима на полета. След това китайската аерокосмическа индустрия не е провеждала международно изстрелване с търговска цел в продължение на 10 години. Като отговарящ за инерционните устройства, Лу Юендзиу се втурнал към центъра за изстрелване на сателити в Сичан, за да разследва възможно най-бързо причината за инцидента. Тога той бил на 76 години. В продължение на три месеца Лу Юендзиу работи ден и нощ, за да разбере причината. Всеки ден приемал четири пъти повече сънотворни от обикновено. В крайна сметка, след анализ и проучване, причината била разкрита. Лу Юендзиу: Изстрелването на ракети, особено пилотирани, е животозастрашаващо. Следователно моят стандарт е 99,9%, с малко свобода на действие. Ето защо правилата са толкова строги. Освен че полага техническата основа за китайската аерокосмическа индустрия, Лу Юендзиу отдава голямо значение и на обучението на кадри. През 1984 г. той служи като главен инженер на Министерството на аерокосмическата индустрия и член на Постоянния комитет за наука и технологии. С негова помощ проблемът с пропуските на различни нива при подготовката на таланти в аерокосмическата индустрия постепенно е решен. Лу Юендзиу, един от пионерите на китайската аерокосмическа индустрия и носител на орден „Първи юли“, тази година навършва 101 години, но е все така енергичен. Той продължава да поставя четири изисквания към себе си: да не бърза, да не се ядосва, да не е мързелив и да не е алчен. Старецът каза: „Тревожа се и лесно се ядосвам. Трябва да внимавам какво ям, ако надебелея, ще ми е трудно да ходя!“

Още от броя
  • Средище за културен обмен и приятелство
    Китайският културен център в София отбеляза четири години от създаването си На 23 ноември т. г. се навършиха четири години от официалното откриване на Китайския културен център в София, едно от 35-те подобни културни представителства в различни континенти и държави в целия свят. Той е официална кита...
  • Фотографска изложба по случай 30 години катедра „Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“
    Във връзка с юбилея на катедра „Китаистика“ бяха проведени редица събития. Едно от тях бе фотографската изложба с уловени мигове на произволна тема, свързани с Китай. Представяме ви някой от победителите в отделните категории. Категория „Традиции и духовност“ - Радина Янузова, „Красив следобед“, Суд...
  • 30 години катедра „Китаистика“ в СУ „Климент Охридски“
    Втората международна научна конференция „Актуални проблеми в съвременната китаистика и изтокознание“ - академично събитие с международна значимост Доц. д-р Антония Цанкова, ръководител на катедра „Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, пред в. „Китай днес“ Втората международна научна конференция „...
  • Китай ще работи за постигане на технологична самостоятелност
    В Пекин се проведе заседание на Комисията на ЦК на ККП за всестранно задълбочаване на реформите. То бе председателствано от генералния секретар Си Дзинпин и на него бяха одобрени „Проект за реформиране на технологичната система (2021 - 2023)“ и „Насоки за ускорено изграждане на единен пазар за елект...
  • САЩ отново ще играят политически фарс пред света
    Наскоро Държавният департамент на САЩ обяви, че ще покани представители на Тайван за участие в „световната Среща за демокрация“, като по този начин под претекста на „демокрацията“ фактически се оказва подкрепа за тайванската независимост. Това действие на Вашингтон е намеса във вътрешните работи на...
  • Размяна на поздравителни адреси
    Китайският председател Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин размениха поздравителни адреси по случай закриването на Годината на науките между Китай и Русия. В своя поздравителен адрес Си Дзинпин припомня, че миналия август, когато бе даден стартът на събитието, двамата лидери също са размен...
  • Онлайн даренията през 2020 г. надхвърлиха 8 милиарда юана
    Китайските благотворителни организации са получили над 8,2 милиарда юана (1,28 милиарда долара) в дарения онлайн през 2020 г., което представлява ръст от 52% на годишна база, сочи скорошен доклад. Даренията са направени през 20 онлайн платформи за благотворителност, се казва още в доклада на Китайск...