С оптимизъм за бъдещето

Васил Гелев, директор на ЦНСССКЦИЕ, пред в. „Китай днес“

В нулевата 2020 г. е договорено изграждане и на търговски обект в Нинбо Създаден е унифициран софтуер за доставки и разплащания в реално време На този етап е невъзможно България да доставя желаното от Китай количество шафранови луковици - Господин Гелев, как се отрази върху работата и контактите на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ) пандемията COVID-19? - Най-негативно повлия фактът, че хората не могат да пътуват и да участват в изложения. Централно- и източноевропейските продукти не са достатъчно разпознаваеми на китайския пазар, не присъстват в търговските вериги и производителите от България и страните от ЦИЕ разчитаха на участията си в международни изложения, на които да покажат стоката си. А по този начин да установяват контакти с вносители и дистрибутори - нещо, което през 2020 г. беше практически невъзможно поради липсата на пътувания. Това е прякото следствие от пандемията. Според моите опит и анализ точно това е нещото, с което можем да бъдем полезни за производителите, друг въпрос е, че като цяло изложенията в Китай намаляха. Ако приемем, че проблемът беше само в пътуването и движението на стоки между държавите, той лесно можеше да се разреши. И преди сме правили кампании, в които сме участвали от името на български и други производители от ЦИЕ. Сега случаят не е такъв - китайската политика по провеждането на подобни панаири се насочи от физически към онлайн срещи и участия, на които да могат да се представят продукти. За всички е ясно, че това не е ефективно, особено за стоки, които изобщо не са познати и за вносителя, и за потребителя. Както е известно, ЦНСССКЦИЕ има павилион в Нинбо, който до известна степен дава възможност да се организират физически изложения. Това е особено важно и през 2021 г. ще бъде от основните задачи, върху които да съсредоточим усилията си. Необходими са ни достатъчен брой компании и продуктите им, които да бъдат внесени на територията на Китай и да бъдат показани в демонстрационния ни център там, за да създадем условия за вносители и дистрибутори не само от Нинбо, но и от цялата провинция Джъдзян. Искаме павилионът да се превърне в постоянно действаща експозиция за продукти, какъвто беше замисълът при създаването му през 2018 г. - И стоките ще „пътуват“ сами до Китай? - Стоките самостоятелно ще се придвижват. В началото на следващата година ще обявим кампания за набиране на мостри. И преди сме организирали подобни инициативи: до 10 компании от държава и до 50 кг продукция от всяка компания, като производителят сам определя кои артикули от портфолиото си ще представи на китайския потребител, организира се карго, а ние поемаме транспортните разходи. Единственото необходимо е фирмата да подготви цялата си документация за износ - сертификати и всичко, според изискванията на китайската страна и да заплати възникналите разходи по внос на продуктите си в Китай. Центърът през цялото време, както и досега, дава насоки и помага на производителите. Това ще е първата крачка - да осигурим наличието на мостри за постоянно действащата експозиция в Нинбо. - А коя е следващата стъпка? - Паралелно с това трябва да разширим спектъра от услуги на територията на Китай, които предлага ЦНСССКЦИЕ. Водим преговори за изграждането и на търговски обект, отново в Нинбо. Анализът ни показва, че трябва да се насочим към представянето на централно- и източноевропейски продукти за по-млади потребители, във възрастта 18-25 години, защото те са любопитни към стоки, които не познават, интернационално ориентирани са и са склонни да експериментират. Физически магазин, опериран от китайска компания, с подкрепата на Центъра се предвижда да бъде изграден на територията на един от водещите университети в града. Така освен постоянно действаща експозиция, през 2021 г. се надяваме да има и търговски обект, в който реално ще се търгуват продукти, за да оценим обратната връзка с потребителя и да предоставим информация на производителя по две направления - какви са отношението, очакванията и препоръките на вносителите към продукта, за да осъществим реален контакт между производителя в ЦИЕ и крайния потребител в Китай. Това се двете задачи, върху които се фокусираме за следващата година. Имайки предвид обемите, защото вече няма да става дума само за мостри, сме подсигурили и склад в Китай - в свободната търговска зона в Нинбо. Има редица продукти, които могат да бъдат търгувани само онлайн, за които е необходима дълга сертификационна процедура, в т. ч. козметика и стоки, за които няма завършена процедура за внос. Те обаче могат да бъдат търгувани и през физически магазин, затова наличието на подобен склад ще даде възможност повече продукти да стигнат до китайските потребители. Така и производителите ще могат сами да определят колко им е приоритетно сертифицирането на една или друга продуктова гама от портфолиото им. - „Живият“ магазин ще повлияе ли върху ценообразуването? - Безспорно, това е начин да се съкрати веригата на доставките, което често изтъквам като важна предпоставка за успех в Китай и създава възможност производителят сам да определя продажната цена на продукта си в КНР, за да го няма спекулативното силно покачване на цените, когато има дълга верига на доставки и всяко звено добавя своята печалба. По този начин продуктът често става неконкурентоспособен на китайския пазар, защото стоки, внасяни от целия свят, поради обема си предлагат много ниски цени. - Директно ли ще е разплащането между китайските дистрибутори и производителите от ЦИЕ? - Затова избрахме китайски партньор, който периодично, в зависимост от реализираните продажби, ще осъществява разплащанията към производителя. През 2020 г. работихме активно за създаването на софтуер за следене на складови наличности. Чрез него искаме да гарантираме на производителя, че няма да има злоупотреби с продажбата на стоките му. В реално време производителят ще може да вижда кои, колко и за каква цена негови продукти са продадени в Китай. Редица производители от ЦИЕ ще подходят скептично към този модел, затова съществуващата инфраструктура в България ще помогне за плавното протичане на процесите, свързани с релокацията на продукти. Създаденият от нас софтуер цели не само да следи в реално време продажбите, но дава възможност производителят да определи конкретни количества, които да бъдат съхранявани в нашия логистичен хъб в Пловдив, а при заявка от китайска страна те да бъдат насочени към техния пазар. Едва след заявка започват процесите по оформяне на митническата документация, спедиция, последващ внос в КНР и пр., за да може плавно да протичат процесите с вносно-износните операции. - По време на пандемията успяха ли властите в Китай, у нас и в ЦИЕ да придвижат процедурите за изпълнение на изискванията за внос на селскостопански продукти в Китай? - В сектор „Земеделие“ през 2020 г. за България не са подписвани нови процедури, защото не се състоя предвидената за април т. г. в Пекин Среща на върха. Отложи се до подобряване на епидемичната обстановка в световен мащаб. Такава не настъпи и срещата беше отложена за неопределено време. Предполага се, че през 2021 г. ще се проведе - кога точно, никой не може да каже. Изчаква се среща на правителствените ръководители, на която да бъдат подписани една част от процедурите, които са в напреднал стадий на договаряне. - Стана ли по-познат за партньорите на Центъра режимът за внос на стоки в КНР? - Основна цел при разговорите ни с производителите ще е да разясняваме, че режимът за внос в Китай е такъв, какъвто е, независимо дали количеството е малко или голямо. Всички необходими документи трябва предварително да са подготвени, изпратени, одобрени от отсрещната страна, за да може да се пристъпи към реална спедиция. Софтуерът, който създадохме, дава възможност различни структури в реално време да следят всяка поръчка и предварително да алармират при липса на някои от документите или при нередност при изпълнението на самата заявка. Предвид всички „подводни камъни“ в международната търговия по принцип, не визирам отношенията Китай-ЦИЕ, подобен тип проблеми съществуват винаги при износ на продукти към трета страна. Софтуерът в голяма степен е унифициран и може да бъде използван както за внос на стоки от България в Китай, така и за внос в Северна Македония. Всички страни, които не са членки на ЕС, се сблъскват с този тип трудности - предварителната подготовка на определен набор от документи, който да отговаря на изискванията на съответната приемаща страна. Смятам, че първата версия на софтуера, който постоянно ще се надгражда, дава възможност в реално време на представител на митническо бюро в България, така и на колегата му в Китай да виждат документите, които се подготвят за спедиция. По този начин всяка от страните може да каже дали съществува проблем, който ще възникне при реалната доставка. Наличието на подобен софтуер дава възможност на различни спедиторски фирми да следят изпълняваните поръчки и да се конкурират в желанието си да обслужат една или друга поръчка и да дават по-добри цени. Не на последно място е възможността на купувач и продавач да виждат в реално време докъде е стигнало изпълнението на поръчката им и самото плащане. - Кой администрира тази сложна система, г-н Гелев? - ЦНСССКЦИЕ, независимо че сме само трима души. Наличието на софтуер до голяма степен подпомага и облекчава търговията, създава нови възможности хората да общуват помежду си, най-вече на базата на документи, а не на имейли, защото понякога езиковата бариера възпира процеса на комуникация и страните не могат да се разберат кой документ как да бъде изпратен. - Много от партньорите на Центъра се интересуват докъде стигна подписаното споразумение за износ на български шафран за Китай? - Никой не беше готов за това, което се случи през 2020 г., в т. ч. и администрациите по света. Една от процедурите, които очаквахме да подпишем тази година, беше за износ на шафран и шафранови луковици, но отлагането на Срещата на върха забави подписването на този протокол. Не е възможен износът нито на луковици, нито на шафран от България за Китай, въпреки че имахме споразумение за намерение от страна на китайска фирма, при наличие и при завършена процедура обаче, тя да закупува споменатите шафранови продукти. Това, че не беше подписана процедурата, възпрепятства износа на луковици, но пък анализът по работата върху наш проект показа, че количеството, което китайските контрагенти искат да закупуват, не е налично. Такъв обем луковици не се произвеждат в България! Освен това профилът на земеделските производители се оказа от дребни фермери с обработваема площ от половин до 3 декара. Този факт създава обективна невъзможност за използването на механизация на такъв тип терени - нито сеялните машини, нито вадачните могат да обработват рентабилно толкова малки площи. Нито един от фермерите не може да си позволи да закупи такъв тип съоръжение, за да обезпечи производствените процеси. И по тази линия ЦНСССКЦИЕ ще продължи да подпомага фермерите. Вече сме поръчали сортировъчно-калибрираща машина, която ще бъде на разположение в Демонстрационния ни център в Пловдив на фермерите от цялата страна. Ще има възможност производителите на място да калиброват луковиците си с идеята за последващо засяване или продажба, според намеренията им. Калибровъчната машина се оказва необходима за един от най-времеемките процеси след изваждането на луковиците. Активно търсим машина, подходяща за вадене на луковици на дребни площи и машина за засяване на по-късен етап - ясно е, че машините на площи над 10 декара са съвсем различни и механизацията е друг тип. Всичко това цели да подпомогнем дребните производители. Интересът ще е голям, затова и графици за използване на техниката ще трябва да се правят, но това е задача също за напред. Трябва да кажа ясно обаче, че на този етап е невъзможно България да доставя желаното количество шафранови луковици за Китай. Потребностите на КНР са такива и няма опция количеството да е по-малко, поне в началото. Китайската страна има ясно дефинирани количества, които ги интересуват с оглед обезпечаването на собствената им продоволствена необходимост. Категорично трябва да кажа, че ако фермерите вземат решение да изнесат всичкото произведено за година количество, това ще лиши сектора от мултипликация и възпроизводство. Ако приемем условно, че имаме налични 100 тона, при евентуална продажба на цялото количество това означава да се внасят луковици за посадъчен материал. Още един проблем, който откроихме, е силно завишената продажна цена на шафранови луковици в България, която създава предпоставки за нерентабилност при последващо производство на разсад от фермерите. Тази година се наблюдава голям срив на пазара на шафран не само на луковици, но и на сух шафранов цвят - големи са количествата, които отлежават при отделните фермери и не могат да бъдат реализирани. Основна причина е пандемията, но перспективата за пазара на шафран в краткосрочен план никак не изглежда благоприятна. Пандемията доведе до драстичен спад на икономическите показатели на отделните държави. Прогнозира се и продължителна икономическа криза след това, която ще продължи няколко години. В този период и в процеса на възстановяване на световните икономики ще се сблъскаме с факта, че голяма част от продуктите, какъвто е шафранът, ще отстъпят място на продуктите от първа необходимост. В последните години държавите, традиционни производителки на шафран - Афганистан, Иран, дори Гърция, имат доста конкурентни цени. Към днешна дата, по официална информация от Афганистан, 1 грам висококачествен шафран се изнася за 1,08 долара, което на този етап прави все по-трудна реализацията на произведен в България. Нашият Център имаше голяма амбиция за производството на шафран не само у нас, но и в останалите страни от ЦИЕ. Тази година в рамките на виртуалната среща на Консултативния съвет през септември имахме възможност да запознаем останалите партньори с направената инвестиция в шафрановото производство. Интересът у останалите се оказа голям и проявиха желание да се включат в този проект. Целта ни е да се осъществи пълният цикъл на цялостен проект, а не просто производство - от намирането на евтин посадъчен материал, чрез възможностите за износ след възпроизводство, обезпечаването на заетите в сектора да произвеждат продукти с добавена стойност. В момента разработваме редица продукти с влагане на шафранов цвят, които да търсят и намират добра приемственост на световните пазари. Идеята на ЦНСССКЦИЕ е чрез Демонстрационния център в Пловдив да създадат условия за производство на по-сериозни количества, които да бъдат привлекателни както за голям пазар, какъвто е Китай, така и за всички мащабни международни пазари, чрез кооперирането на отделни фермери. Стремежът ни е да дадем възможност на фермерите, заети в сектора, да произвеждат и по предварително зададени от китайската страна критерии, да знаят, че всичко, което произведат, ще намери реализация. Проектът, по който работим, е огромен, не е нещо, което се случва за няколко месеца. Направихме първата крачка чрез инвеститор, който започна да изкупува не само луковици, но и сух шафранов цвят. Разговорите с инвеститора и с компанията, която те създадоха в България, бяха с хоризонт, а не еднократен акт за изкупуване на определени количества. Поради известно как стеклите се обстоятелства пазарите в целия свят са затворени и реално няма почти никаква търговия освен с лекарства и хранителни продукти. Затова смятам, че 2020 г. можем да я определим като нулева година за проектите, с които иначе успешно щяхме да сме се заели. Глътката въздух, дадена от инвеститора на фермерите с изкупените количества луковици и цвят, е все пак нещо положително. Интервюто взе Любомир Михайлов