30 години катедра „Китаистика“ в СУ „Климент Охридски“

Втората международна научна конференция „Актуални проблеми в съвременната китаистика и изтокознание“ - академично събитие с международна значимост

Доц. д-р Антония Цанкова, ръководител на катедра „Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, пред в. „Китай днес“ Втората международна научна конференция „Актуални проблеми в съвременната китаистика и изтокознание“ бе посветена на 30-годишнината от откриването на специалност „Китаистика“ във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1991 г. Но всъщност началото на преподаването на китайски език в Софийския университет започва значително по-рано. То е поставено през 1953 г. от известния китайски лингвист и интелектуалец проф. Джу Дъси и старши преподавателката Джан Сунфън, които изграждат методиката и съставят първите учебни пособия за преподаване на китайски език в България. До създаването на самостоятелна специалност през 1991 г. преподаването на китайски език в Софийския университет се осъществява под формата на лекторат и избираеми курсове. През 2000 г. се сформира катедрата „Езици и култури на Източна Азия“, а през 2018 г. се създава самостоятелна катедра „Китаистика“ към Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Академичният състав на катедрата към 2021 г. включва осем щатни и петима хонорувани преподаватели, както и двама гост-преподаватели от Китай. Специалност „Китаистика“ е акредитирана да провежда обучение по трите образователно-квалификационни степени на висшето образование - бакалавър, магистър и доктор по направление 2.1 Филология (Китайски език и литература). Катедрата осъществява преподаването в БП „Китаистика“, МП „Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език“, както и в три докторантски програми по специалности „Китайски език“, „Китайска литература“ и „Китайски език, история и култура“. Първата научна конференция по китаистика в България на тема „Китай - традиция и съвременност“ се провежда от специалност „Китаистика“ съвместно с Институт Конфуций - София през 2009 г. През 2017 г. по случай отбелязването на 25-ата годишнина от създаването на специалността беше организирана Първата международна научна конференция „Актуални проблеми в съвременната китаистика и изтокознание“. И с тазгодишното второ юбилейно издание на форума, той се превръща в регулярно академично събитие с международна значимост. Настоящата конференция се проведе в изцяло онлайн формат, което се случва за първи път в историята на организираните от катедрата академични събития. Но всъщност през последната година и половина дистанционната форма на провеждане на различни по формат и мащаби научни и обществени форуми се превърна в нова реалност. Разбира се, тя не може напълно да замести присъствената форма на общуване, но от друга страна, дава възможност на повече участници да се включат в събитието, без значение на разликата във времето и дистанцията в пространството. В настоящата конференция участваха около 80 участници от над 15 страни в различни части на света - от България до Китай, от САЩ до Русия, участници от Германия, Италия, Англия, Мексико, Индия, Полша, Унгария, Чехия, Румъния, Турция, Гърция, Армения, Грузия и др. Целта на юбилейния форум беше да представи най-новите изследвания и актуални въпроси в българската и световната китаистика, да предостави платформа за научни дискусии в отделните тематични направления на изтокознанието, да обедини различните поколения български китаисти и изтоковеди, да даде възможност за изява на млади учени в областта на китаистиката и изтокознанието. Конференцията беше открита от ръководителя на катедра „Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Антония Цанкова. На церемонията по откриването приветствени адреси произнесоха зам.-ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Мария Стойчева, Н. Пр. посланикът на КНР в България г-н Дун Сяодзюн, доц. д-р Надя Чернева, зам.-ректор на ПУ „Паисий Хилендарски“, проф. дфн. Магдалена Панайотова, декан на Филологическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, проф. д-р Лин Уъншуан, зам.-декан на Факултета по европейски езици в Пекинския университет по чужди езици, доц. д-р Искра Мандова, катедра „Класически и източни езици и култури“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Специално поздравително писмо към конференцията изпрати проф. дфн. Бора Беливанова, един от доайените и основатели на българската китаистика. Тематичните панели на конференцията обхващаха широк спектър от научни проблеми и направления, от традиционно филологическите, посветени на изследвания на китайския език, литература и култура, философия и изкуство, до секции по въпросите на съвременното обществено и икономическо развитие на Китай, политически, икономически и дипломатически отношения, образователни политики, здравеопазване и др. Основни доклади на пленарните сесии на конференцията изнесоха проф. дфн. Владимир Курдюмов от Московския градски университет на тема „Типология на китайския език - митове и реалност“, проф. д-р Дун Шухуей от университета Нанкай, Тиендзин (Китай), на тема „За ролята на европейските магически разкази в историята на културния обмен между Китай и Европа“, доц. д-р Антония Цанкова от Софийския университет с доклад на тема “30 години китаистика в СУ „Св. Климент Охридски“ - история, опит, перспективи“, проф. д-р Шъ Джън-ю от Пекинския университет с доклад на тема „Преподаване и изследване на китайския език в ранния период след създаването на КНР“, проф. д-р Виктория Богушевская от университета Католика дел Сакро Куоре (Италия) с доклад на тема „Креативността в езика: какво се крие в китайските палиндроми?“ и проф. д-р Ли Сюетао с доклад на тема „Му Ци и неговата картина „Шест райски ябълки“. Академичното събитие предизвика голям интерес сред българските и международни синологични кръгове, в сесиите на конференцията бяха представени и обсъдени нови изследвания в различни направления на китаистиката, създадоха се научни контакти и възможности за нови изследователски партньорства, апробирани бяха резултати от научни изследвания и новаторски подходи. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в юбилеен сборник от Втората международна научна конференция „Актуални проблеми в съвременната китаистика и изтокознание“.

Още от броя
  • Ръководство за Пролетния фестивал
    Националната комисия за развитие и реформи заедно с други 14 правителствени агенции издадоха вчера ръководство за предстоящия Пролетен фестивал, в което се подчертава необходимостта националната транспортна система да работи гладко по време на предстоящия пик на пътуванията. Ръководството призовава...
  • Екологични приоритети и зелено развитие
    През 2021 г. сякаш никое друго животно по света не се радваше на толкова популярност както дузината азиатски слонове в Китай. Под ескорта на много хора те завършиха своето пътешествие, продължило над 110 дни и изминаха повече от 1300 километра в Югозападен Китай. Пътуването на север и обратно на сло...
  • Най-много научни изследвания, свързани с чистата енергия
    Доклад на мултинационалната издателска и информационна компания Elsevier показва, че изследванията, свързани с чистата енергия, са се превърнали в глобален фокус и Китай заема водеща позиция по брой публикувани статии и разрешени патенти през последните години. В доклада се казва, че Китай е публику...
  • Как спортуват младите китайци, работещи в офиси
    Вместо да подремнат през обедната почивка, много често младите офис служители в Китай предпочитат да тренират във фитнес залата, на стадиони или на открито. Чън Сю е служител в рекламна агенция. Тя работи до късно и обикновено вечеря, гледайки телевизионни сериали, което не се отразява добре на фигу...
  • Китайският лидер се запозна с подготовката за Зимните олимпийски игри
    Китайският председател Си Дзинпин посети редица съоръжения и места в Пекин, където ще се проведат Зимните олимпийски и Параолимпийски игри и се запозна с хода на подготовката им да приемат участниците в състезанията. Той бе в Националния стадион за скоростно пързаляне, главния медиен център на Зимни...
  • Китай се отбелязва традиционният празник Лаба
    Една поговорка гласи, че „след Лаба идва Новата година“, тъй като след този ден хората започват с покупките и подготовката за предстоящия Пролетен празник (Китайската нова година). На празника Лаба всяко семейство приготвя каша от зърна и други продукти, като хинап, боб адзуки, семена от лотос, фъст...
  • Животът до водоем подобрява здравето и самочувствието
    Мечта на много хора е да живеят близо до морския бряг. Това е не само романтично, но и полезно за здравето и самочувствието. Едно проучване установило, че британците, които живеят близо до океана, по принцип са по-здрави от жителите на вътрешните райони на островната държава. Според учените причинит...