Доктор Яна Шишкова е дългогодишен преподавател по китайски език и култура, преводач и автор на блога „Всичко за Китай“, автор на Фейсбук страницата „Любители на Китай“. Преподава в училища и университети, от десет години насам е старши учител по китайски език в 138. СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“. През годините с възпитаниците си е постигала 2-ро и 1-во място в Европа, 3-то и 2-ро място в света на международното състезание „Китайски езиков мост“. Тази година нейните ученици спечелиха 1-во и 2-ро място, както и 1-во място за талант в националните квалификации и ще представляват България в Китай. За педагогическата си дейност през 2004 г. тя получава Награда за особен принос между българо-китайските отношения, връчена от посланика на КНР; през 2021 г. е отличена и като Будител на община Слатина. Най-голямо признание получава за специалната си методика на преподаване, която обхваща китайска история, митология, изкуства, култура, литература и др., за която писа през март 2022 г. официозът „Жънмин жъбао“. - Г-жо Шишкова, неотдавна в авторитетното международно състезание „Китайски езиков мост“, което се състоя във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, трите ваши ученички от 138. СУЗИЕ получиха първа и втора награда, както и първа награда за талант. И в миналото Ваши възпитаници са имали престижни награди в този нелек конкурс. Бихте ли разказали за значението на „Китайски езиков мост“, изискванията за участие в него и ролята му за популяризирането на китайския език и култура в света? - „Китайският езиков мост“ е уникално по рода си състезание. Първо се прави подбор на равнище училище. Най-добрите трима участват в националните квалификации. Победителят в националните квалификации заминава да представлява страната си в Китай, където се състезава с над 100 други участници. След няколко тура следват полуфиналът и финалът, които се излъчват по националната китайска телевизия CCTV. Българската китаистика е изключително силна. С моите възпитаници съм печелила 2-ро и 1-во място в Европа; 3-то и 2-ро място в света. Но и колегите ми успяха да постигнат 3-то място в света със своите възпитаници, както и при студентите Радина Янузова спечели второ място в света миналата година. Това демонстрира нашата китаистична школа, която несъмнено е на челно място, и добрата ни методика, която успява да подготви кадри още от училищните скамейки. Какво все пак дава това състезание на участниците? Първо, непосредствено кариерно развитие, доколкото първо или второ място, още докато си 9. - 10. клас, е сигурен белег за бъдещите работодатели, че имат кандидат с изключителна сила на волята, самодисциплина и работохолизъм. Да не забравяме, че децата се представят пред пълна зала с китаисти, част от които са и работодатели. Второ, най-добрите печелят обучение в Китай. Трето, първият и вторият от националните квалификации заминават за Китай и получават безплатно незабравимо приключение с много обиколки на забележителности, освен самото състезание. За нас учителите остава гордостта от добре свършената работа. - Каква беше основната тема на тазгодишното издание на „Китайски езиков мост“? - Темата на 15-ото състезание бе „Да летим високо на крилете на китайския език“. В речите си децата споделиха своите усещания за бъдещето с китайски език, за трудностите и вълненията, за надеждите и стремежите си. Талантите на всички показаха, че всичките дванадесет летят нависоко и са си заложили амбициозни цели. - Как се подготвяха състезателите на 138. СУЗИЕ „Васил Златаров“, колко участници имаше в състезанието и сериозна ли беше конкуренцията за първите места? - За нас в 138. СУЗИЕ бе от особено значение този успех. Аз дълги години преподавах в 18-о СУ, след което няколко години в Софийския университет и чак тогава, след много разговори, открих в лицето на Магдалена Кръстева, тогавашния директор на 138-о училище, гръб, който да се пребори за създаването на втора паралелка в София. Трябва да разбирате, че източните езици са все още нещо екзотично и недоразбрано от МОН. Борбата само да започнеш такава паралелка е многогодишна, дори два пъти ни бе провален приемът. В началото събирахме деца, които нямаха желание да изучават китайски език и бяха отпаднали от всички други класирания. Беше изключително сложно да ги мотивираме да повярват в себе си и дори да се вдъхновят да учат най-трудния език на света. Нашият сегашен директор г-н Иван Стоянов прие за своя мисия да доразвие рамо до рамо с нас паралелката. Едва от няколко години родителите започнаха да четат повече и да избират според учителите и дейностите. И чак сега, след десет години огромен труд за мен и моя екип в лицето на г-жа Лъчезара Пръвчева, г-ца Дарина Кралева и китайската ни учителка г-ца Ли Мънся, ние успяхме да получим идеалните условия за победа. А те включват наличието на три фактора - мотивирани деца, амбициозни учители и подкрепящи родители. Заедно с гъвкаво и грижовно ръководство. И така, след десет години огромен труд по развитието на паралелката, ние отново сме на върха. Следва да имате предвид, че и от русенското СУ „Васил Левски“, където от години работи един изключителен китаист - г-жа Рени Христова, с нейния екип, и от 18-о СУ, което е първото в страната с преподаване на китайски език, и от ЧСУ “Евлоги и Христо Георгиеви“ с директор г-жа Олга Ялъмова, както и от старозагорското училище СУ „Максим Горки“ - всички отдадени колеги, заедно с талантливите деца биха могли да имат първото място. Има нещо в българския дух. Когато работим - умеем да го правим с размах. Всички участници и техните учители имат най-дълбокото ни уважение и възхищение. В крайна сметка - състезанието е един ден в годината, но ние на първо място сме колеги и другари, които заедно се трудим на пазара на труда, и затова се радваме на успеха на всяко едно дете. Още повече че цялата страна помага в подготовката на първенеца, който представя в Китай всички нас. - До края на годината в Китай ще се състои и финалът на „Китайски езиков мост“, в който българските призьорки ще мерят сили с участници от други страни. Как те с Ваша помощ ще се подготвят за новото голямо изпитание? - Световното състезание е много различно от националното, тъй като продължава няколко седмици и е в няколко тура. Отборът се състои от първия - Кристина Иванова, и втория - Моника Пежгорска, заедно с учител. Първият представлява страната, но вторият също участва в някои събития. Всичко е много динамично и на място се поставят редица задачи, които понякога трябва да се подготвят нощем. Ако всичко е наред и отборът ни замине за Китай, ще го съпровожда г-жа Пръвчева, която лично на най-първото състезание за ученици спечели трето място в света. - Преподаването на китайски език и култура са Ваша професионална съдба. Как и защо избрахте тази трудна, отговорна и важна за българското образование професия? Изпитвате ли удовлетворение от работа си? - Аз съм израснала през 90-те години, когато преживях такава бедност и глад, че реших за себе си, че никога повече няма да се оставя на течението на съдбата и ще си потърся професия, с която да работя до самия край, стига да ми е останала физическа и ментална кондиция. Някога завърших оперно пеене, но видях какво се случи с блестящите ни оперни певци от звездното поколение, които бяха насила пенсионирани на по 50 години. Тогава реших да се откажа от такава кариера и да се отдам на най-странното, най-трудното, най-уникалното, което можех да открия в предлаганите специалности. Това бе китайският език. След като успешно бях приета, не съжалих нито ден за своя избор. Днес мога да кажа, че за нищо не бих заменила целия опит в годините, защото той ме е изградил като човек, който може да бъде полезен за обществото и себе си. А в крайна сметка - нали всички ние би следвало да се стремим към такава полезност? - В едно от Вашите интервюта подчертавате, че китайският език Ви е дал всичко. Какво по-конкретно? - Този въпрос е свързан с предния, доколкото самото владеене на китайски език работи за човека в най-различни направления. Самото му учене предполага развиване на образно мислене, опознаване на напълно различен подход и светоглед, самодисциплина и упоритост, последователност и амбиция. - А какво ви е отношението към огромното и значимо философско и литературно наследство на Китай? - Професионално и предизвикващо огромно любопитство и научни търсения, доколкото работата ми в Софийския университет ми позволи при създаването на китайската паралелка в 138. СУЗИЕ преди десет години да създам нов тип учебна програма. Тази програма днес включва, освен езика, единадесет други китаистични дисциплини - география и административно делене, митология, история, икономика, бизнес китайски, три различни литература, култура, бит и приложни изкуства, курс по визуални изкуства. Философията се разглежда задълбочено и обособено, като се представят десетте основни философски направления на Древен Китай. Именно тези уроци развиват в най-пълна степен критичното мислене и възпитават бъдещите политици, дипломати, икономисти и високи професионалисти на България. - Има ли в България достатъчно информация за съвременния облик и постиженията на Китай, с който нашата страна има традиционни приятелски отношения? Няма спор, че сътрудничеството с голямата азиатска държава е много взаимноизгодно и за двете страни. Какво бихте препоръчали, така че българският и китайският народ да се опознават и да си сътрудничат все по-добре във взаимен интерес? - Днес вече съществуват редица медии, които дават достоверна информация на търсещия. Най-първата такава бе моят блог „Всичко за Китай“. По-късно започнахме да имаме достъп до сайта на Радио Китай за чужбина на български език. Сега вече, благодарение на вашия труд, имаме вестника „Китай днес“. Допълнително информация за най-различни събития, курирани от Китайското посолство, Китайския културен институт, Институт Конфуций в София и във Велико Търново, може да се прочете във фейсбук групата „Любители на Китай“. Отделно в по-широк мащаб се превежда и китайска литература. Съвсем наскоро например излезе един много интересен детски роман - „Младост“ на Цин Уъндзюн, върху който имах честта да работя, заедно с Лъчезара Пръвчева и прекрасната Уан Ин. Опознаването идва на първо място чрез културния обмен. Затова е редно не само ние да четем и гледаме материали за Китай, но и да имаме държавна стратегия за представяне на България в Китай. Надявам се да доживея да видя ангажирани държавници в тази област и активно да участвам в оформянето на облика на нашата родина в Поднебесната. Любомир Михайлов