Акценти в научното сътрудничество в земеделието между Китай и България

Използването на научните постижения за по-ефективното развитие на различните сектори на икономиката, по-специално в областта на земеделието между България и КНР, дава нов тласък на съществуващите досегашни добри партньорства и съвместна научна дейност, казва в интервю за КМГ доц. д-р Анелия Борисова, научен секретар на Института по земеделие в българския град Кюстендил, който се смята за „столица на овощарството“ в България. Доц. д-р Борисова подчертава, че Китай не спира да развива дигитализацията и иновациите във всички области на икономиката, като през последните години дигиталната икономика отбелязва огромен ръст, включително и в сферата на земеделието и селското стопанство. Доц. д-р Борисова припомня, че началото на сътрудничеството между Китай и България в областта на земеделието е поставено още през 1999 г., когато България и Китай започват да развиват сериозни двустранни и многостранни отношения в научните изследвания в земеделието, и по-специално в овощарството. Като пример тя дава контактите между българския Институт по земеделие в град Кюстендил и няколко китайски институти и фирми, които работят в сферата на овощарството, в различни части на страната. „Началото на двустранните отношения между българския Институт по земеделие и китайските колеги е поставено през 1999 г., с посещението на българска делегация начело с тогавашния директор на Института проф. д-р Д. Домозетов в провинция Шандун и намиращият се там институти (Институт по овощарство, Тайан, и институтите по овощарство в Йентай и Дзинан)“, разказва научният секретар на Института. „В продължение на месец по покана на китайските си колеги българските научни работници обменяха опит с китайски научни работници и експерти в областта на овощарството и земеделието, в които институтите имаха голям напредък. Малко по-късно, отново българска делегация от нашия институт посети същата провинция, за да продължат започналите вече консултации, които приключиха с голям успех и бяха разработени нови сортове ябълки“, продължава тя. Съвместните проекти са важна част от сътрудничеството „По линия на двустранното научно-техническо сътрудничество между България и КНР имаме забележителни успехи при съвместната работа по проекти“, подчертава доц. Борисова, като припомня, че Институтът по земеделие има вече пет успешно приключили научноизследователски проекта между България и Китай. Те са следните: „Създаване и проучване на нови ябълкови и черешови сортове и подложки за тях“ (2008 - 2010), „Проучване на нови сортове лози и отбор на перспективни ябълкови хибриди“ (2011 - 2013), „Проучване на нови черешови сортове и елити и реакцията им към стресови абиотични и биотични фактори“ (2014 - 2018), „Оценка и иновации на ябълковите генетични ресурси, устойчиви на болести в България и Китай“ (2016 - 2018) и петият проект „Селекция и внедряване на нови жълто-зелени, хрупкави сортове ябълки в България и Китай``, стартирал през 2018 г., който е завършен окончателно през миналата 2021-ва. „В резултат на изпълнението на тези проекти започна много активното научноизследователско сътрудничество между българския Институт по земеделие и Института по овощарство към Йентайската селскостопанска академия, провинция Шандун, Китай“, коментира доц. Борисова и обяснява, че почти всеки един от участниците в работните екипи е посетил другата страна на разменни начала, което дава възможности за лични срещи и запознаване с работата на колегите. По време на тези срещи са обменени голямо количество данни и най-нова научна информация, представени са и най-актуалните методи за научна дейност във всяка от страните и са направени крачки напред в доброто сътрудничество в различните области на изследвания. Като важен принос в съвместните контакти в областта на земеделието, българският научен експерт Анелия Борисова дава пример с взаимното проучване на значителна част от генетичните ресурси на институтите в Китай и България и подбирането на най-подходящите хибридни форми, както и представянето на нови сортове и хибриди, с които са се обогатили генбанките на институтите в двете страни. Всички тези данни и резултати са обект на по-нататъшна селекция. Научният секретар на българския институт дава пример и с реализирането на дългосрочни специализации по темата „Генетични ресурси и селекция при малината“, в изпълнение на условията на Програмата за научно и технологично партньорство между Китай и България, в Хъйлундзянската академия за селскостопански науки, Харбин, КНР, от известния български учен гл. ас. д-р Деница Домозетова, през периода 2009 - 2011 г. „Не по-маловажни са и резултатите от сътрудничеството в областта на производствената практика, като през 2012 г. е подписан Договор-споразумение за научно обслужване с фирма Fujian Agricultural Science and Technology Development Co, Ltd. Royal, Китай, според който нашият институт преотстъпи лицензионните права за една година на нашите черешови сортове „Стефания“ и „Данелия“ и малиновия сорт „Люлин“ за производство на посадъчен материал от тях.“ Изпълнение на задачите по лицензионните договори Във връзка с изпълнение на задачи по лицензионните договори и научното обслужване бяха осъществени оперативни посещения на научни сътрудници от Института в провинция Фудзиен, както и представители на компанията у нас. Българският експерт специално се спира на проведената във Великата зала на народите в Пекин през 2015 г. среща на министър-председателя на Държавния съвет на КНР Ли Къцян с българския проф. Димитър Домозетов. Известният български професор е бил поканен лично, заедно с още 70 учени от цял свят, сред които и 9 носители на Нобелова награда и 3-ма академици. Премиерът на Китай Ли Къцян е изказал своите благодарност към тях за приноса им в икономическото развитие на Китай. През 2016 г. е подписан и Договор за научно сътрудничество между Института ,по земеделие - Кюстендил, и Йентайската селскостопанска академия, провинция Шандун, Китай, за укрепване на двустранното сътрудничество преди всичко в областта на селекцията при ябълката за срок от пет години, отбелязва доц. Борисова. В тази връзка е определен и български представител в Международния център по селекция на ябълката, създаден през 2016 г. в град Йентай, Китай. Според доц. Борисова това е огромна възможност за постоянен контакт и обмен на актуална информация за най-новите селекции и в двете страни. Биха могли да се разработят и още проекти, особено свързани с използването на постиженията на науката в бизнеса и по-специално в земеделието, като Китай е отличен пример за нови промени в дигитализацията и иновациите. Многостранно сътрудничество Имаме добри практики и по линия на многостранното сътрудничество в областта на научните изследвания, коментира доц. Борисова, като дава пример с участието на български научни работници в ежегодно провеждащото се в Йентай, още от 2001 г., изложение „Експо“ и съпътстващите го Международни научни симпозиуми по овощарство и зеленчукопроизводство. В заключение на разговора ни научният секретар на Института по земеделие доц. Анелия Борисова подчертава, че се надява след приключването на пандемията от COVID-19 и облекчаването на противоепидемичните мерки, научните контакти между България и Китай да се засилят отново и да докажат своята ефективност. „Защото за това имаме много добра основа, изградена база, върху която можем смело да градим бъдещите ни отношения в областта на земеделието - област, в която Китай внася все повече иновации и нови технологии.“

Още от броя
  • Кораб с ядрен двигател спечели наградата за патенти
    Кораб с ядрен двигател, разработен от пет китайски компании за научноизследователска и развойна дейност, спечели китайската награда за патенти. Наградата е учредена от Китайската администрация за интелектуална собственост и Световната организация за интелектуална собственост. Тя е единствената прави...
  • Използвайте повече мед и канела за по-силно сърце и имунитет
    Медът и канелата са познати като лечебно средство на много култури от незапомнени времена. За меда се споменава в древни римски, гръцки, египетски и ведически писания, а канелата се използва в традиционните медицини на Китай и Индия повече от 2000 години. Медът 82% от теглото на меда е захар, от кои...
  • Отдаването на самолети на лизинг в Китай се разширява
    В Китай от 4054 регистрирани пътнически самолета до края на 2021 г. 62 процента са били на лизинг, спрямо 35 процента през 2010 г., показват данни на статистиката. До 2021 г. 15 финансирани от Китай лизингодатели на самолети са били сред първите 50 в света спрямо само един през 2009 г. Съзряването н...
  • Политбюро на ЦК на ККП обсъди стопански въпроси
    Преди няколко дни Политбюро на ЦК на ККП проведе заседание, ръководено от генералния секретар на ЦК на ККП Си Дзинпин. Участващите в него ръководители обсъдиха сегашната икономическа ситуация и планираха бъдещите действия. Според участниците през тази година на фона на сериозната международна обстан...
  • Спешна поръчка от СЗО за тестове за маймунска шарка
    Компания ZJ Bio-tech от Шанхай получи спешна поръчка от СЗО за тестове за маймунска шарка, което ще помогне за точната диагностика и овладяването на заразата. Неотдавна СЗО обяви извънредна ситуация за общественото здраве в световен мащаб заради разрастващата се епидемия. Разработените от ZJ Biotech...
  • Туристическият панаир в Кунмин China Int'l Travel Mart 2022
    Интересът на посетителите към тридневния туристически панаир China International Travel Mart (CITM), който се проведе в края на юли в Кунмин, югозападната китайска провинция Юннан, бе изключително голям. China International Travel Mart стартира след прекъсване от една година поради пандемията от COV...
  • Музеят на традиционната китайска медицина в Гуандун
    Със специална церемония неотдавна бе открит обновеният Музей на традиционната китайска медицина в Гуандун. Модернизираният музей има няколко нови зали и предлага повече удобства за посетителите. В залата за билки например са изложени 600 цветни бутилки с целебни разтвори и множество лечебни растения...