Художничката Петя Илиева разказва за участието си в биенале в столицата на автономния регион Вътрешна Монголия Хоххот и успешно работи по иновативния си проект „Изкуство за дипломация“

Петя Илиева е сред творците на българското изобразително изкуство, които от дълго време успешно представят страната ни в чужбина по оригинален начин чрез картини с разнообразни фолклорни мотиви и традиционни елементи в творбите си. Художничката е показвала творчеството си в много страни по света, включително в Китай. Сега тя усилено работи по новия си иновативен проект „Изкуство за дипломация“, в който чрез творческите си сюжети гради мостове за сближаване на България с приятелски страни и народи. Нейни произведения в рамките на този проект в духа на културната дипломация могат да се видят на редица обществени места в градския пейзаж на София, включително на някои спирки на транспорта в столицата. Техните сюжети не само грабват погледа, но и в забързаното ни всекидневие стимулират любознателността ни да узнаем повече за другите държави, за техните отношения и връзки с България. - Г-жо Илиева, къде по света са показвани ваши художествени произведения? - Творбите ми са показвани на шест континента. Като самостоятелни изложби във Виена 2 пъти, Лондон, Париж също 2 изложби, Брюксел, Валенсия, Киев, 4 града в Индия - Делхи, Нойда, Курукшетра и Харияна, Прага, Братислава, имам 8 самостоятелни изложби в САЩ - в Ню Йорк, Вашингтон и Чикаго, в Япония 3 изложби - в Токио и Йокохама, в Бейрут, Доха, в Маскат - столицата на Султаната Оман, и на остров Ливингстън, Антарктида. Участията ми в национални и международни групови изложби са повече от 60. Била съм участник в 22 международни пленера в Европа, Азия и Африка, като особено интересни и важни поради участващите страни са пленерът на ЮНЕСКО „Цветове за планетата“, състоял се в Андора, и последвалият го Първи пленер на националната комисия на ЮНЕСКО ,Малта „Евро-арабски диалог за мир“. - Каква е тематиката на творбите Ви и по какъв начин с тях търсите въздействие върху ценителите на изкуството в чужбина и на обществеността там? - Преди 30 години започнах с показване на мои творби във Виена. Тогава рисувах фигури в ярки цветове, в нетрадиционни, често физически невъзможни движения с цветни контури. Чрез тях показвах ролята на жената в обществото. Природата ми е такава, че винаги търся нещо уникално, нещо, което никой не е правил преди мен. И така стигнах до фолклорните мотиви. По материален начин, със средствата на живописта да представям нематериалното културно наследство и то да привлича интереса на света и основно на младите хора към България. Щастлива съм, че съм постигнала целта си и на места, на които не знаеха нищо за страната ни. - Как в България и по света се оценяват Вашите необикновени творби и творчески проекти? Какъв е техният ефект и на какво се дължи той? - Произведенията ми дават шанс да бъда посланик на културата на България, което е от значение за опознаване на страната ни и от чуждата публика. Няма да забравя отзивите от изложбата ми в ЕЕВ1 (Европейско училище 1 в Брюксел), когато за седмица изложбата беше посетена от 5000 души. В Деня на отворените врати на европейските посолства във Вашингтон за един ден изложбата беше разгледана от 2000 души. От 2019 г. работя с всички чужди дипломатически мисии у нас по представянето безплатно в публичното пространство на културите на народите пред българска публика. Този проект се нарича „Изкуство за дипломация“ (Art4Diplomacy). - Преди време бяхте поканена на международно биенале в Китай. С какви картини се представихте там? - В Китай биеналето беше под мотото „Един пояс, един път“. Представих се с пет фолклорни картини, като всяка от тях имаше конкретно послание, за връзката на България с останалите участващи страни. Връзката с мотото на биеналето беше картина, изобразяваща част от колан за пафти. - Разкажете, моля, какви бяха другите участници в тази международна проява? - Участваха страни, подписали глобалната стратегия за развитие на Китай, приета през 2013 г., наречена „Един пояс, един път“. Тя е опорната точка във външната политика на Китай, така че имаше артисти от цял свят. - Какво бихте казали за организацията на това културно събитие и за контактите Ви с китайски колеги? Как се чувствахте там? - Бях впечатлена от размерите на всичко, въпреки че съм пътувала доста по света и размерите са последното нещо, което може да ме впечатли. В паметта ми е живо уникалното представление, пресъздаващо историята на Китай, което гледахме почти два часа и което рисуваше исторически и природни картини само със светлинни ефекти. Организацията, събитията по откриването и самата главна церемония бяха перфектни. Направи ми впечатление невероятната прецизност към детайла, която китайците проявяват. - Интересно е да знаем и мнението Ви за изкуството на голямата азиатска страна Китай с хилядолетна култура и традиции в художествената област? - Китайското изкуство е вселена. Като започнем от традиционните рисунки с туш и четка. Процедурата по стриване на твърдия туш - красиви черни парчета, като начупени части от скулптура, частично покрита със златно и червено, опакован в дървени кутийки, облечени с копринени платове, които сами по себе си са произведение на изкуството, се стриват в каменна тушница и се разрежда с вода непосредствено преди работа, и стигнем до модерната изобразителна техника - както те наричат маслената живопис, въпреки че маслините бои са измислени в Китай още през 7-и век (пигментите са били забърквани с борова смола и масла) и много по-късно навлизат в Европа, да не говорим за останалата част от света. До днес китайците рисуват широкоформатни картини само с молив (игра на светлосенките със сив графит). Скулптури от всички възможни материали. Богатата, детайлна ажурна композиция изпълнена в техника на скулптурна миниатюра с детайли, които могат да се разглеждат под микроскоп, но композиция с дължина повече от метър, направена от цяла слонова бивна, буквално спря дъха ми. Китайската коприна - историята, пътят и функциите на която са описани в изданието на British museum „5000 хиляди години текстил“. За китайския порцелан мисля, че нямате читател, който не е чувал. На биеналето видях и съвременно китайско изкуство. Лабиринт от помещения, построени от огледала, през които минавайки, човек се вижда във всевъзможни ракурси едновременно, включително и с главата надолу. И целият лабиринт богато декориран с ярки изкуствени цветя. По улиците на различни градове ми направиха впечатление монументите, представляващи няколкометрови вази с цветя. Видях площад, заобиколен от двете страни със съвременни сгради, от третата - порта към комплекс на древен будистки храм, а от четвъртата - пазар. Сергиите бяха буквално като на битпазар, но продавачите им любезно предлагат възможността за заплащане с банкова карта. - Включват ли творческите Ви планове в бъдеще проекти, свързани с Китай и други азиатски държави? - Да, очаквам от китайска страна да се включат в тазгодишните инициативи на „Изкуство за дипломация“ тук, в София. Имам и идея за представяне конкретно на азиатските държави по този проект. В процес съм да покажа неизвестна част от България във влиятелна азиатска страна, но това през следващата година. Любомир МИХАЙЛОВ