На 15-я ден от осмия месец по лунния календар, когато луната е пълна и светлината й е най-ярка през цялата година, по традиция китайците отбелязват празника „Средата на есента“ макар и под знака на COVID-19. Тази година това се пада на 1 октомври през 2020 г. Лунният празник и е второто по значение празнично събитие след китайската Нова година и се отбелязва от китайските общности в цял свят. Част е от древната култура на най-многобройният етнос в Китай хан. Той води началото си от династия Тан и набира популярност през династия Сун. По времето на династии Мин и Цин „Средата на есента“ вече се превръща в традиционен национален празник и става също толкова известен като китайската Нова година. По онова време той започва да се отбелязва и в страните от Източна и Югоизточна Азия, които са повлияни от китайската култура. Почитат го много и китайците зад граница, заради носталгията, която изпитват към родината. С този празник са свързани и редица обичаи, спазвани от древността до ден днешен. Съзерцаване на луната Още древните китайци са установили, че петнайсетия ден от осмия месец на годината, когато настъпва пълнолунието, е най-подходящото време хората да се насладят на небесното светило. Освен яденето на лунни сладкиши, честването на празника е свързано и с наблюдаване на луната. В древната „Книга на ритуалите“ (Ли Дзи) е описана церемонията по почитане на богинята на луната. По времето на династия Джоу в навечерието на празника се провеждат церемонии по посрещане на зимата и преклонение към луната. Пълната луна се смята за символ, който олицетворява сплотеното семейство. Затова празникът се определя и като ден, в който всички членове се събират заедно. Поднасяне на лунните сладки юебини В деня на есенния празник семействата се събират, за да се насладят заедно на богатата трапеза и специално подготвения за случая лунен сладкиш юебин. Първоначално той е бил част от даровете, предлагани към богинята на Луната. Думата „юебин“ се среща за първи път в книгата „Мън Лянлу“ от династия Южен Сун, с която се наричала вид пърленка във формата на диамант. Постепенно юебин се превръща в символ на семейното единство. Обикновени юебините са сладки с различен пълнеж - паста от червен боб, жълтък от сварено яйце, паста от лотос и др. В южните провинции, например Дзянсу, Джъдзян и Шанхай, те са пълни с мариновано месо. Интересното е, че хората от Южен Китай по принцип обичат сладките ястия, но лунните кексчета при тях са солени, а са сладки на север, където се предпочитат солените ястия. Днес обаче все повече младите китайци предпочитат новите видове юебин - тези с шоколад, сладолед или зелен чай. Някои пекарни изписват различни йероглифи върху лунните кексчета, съобразени с изискванията на клиентите и ги правят в желан подарък за приятели и близки. А в златарските магазини и в банките около празника се продават златни и сребърни юебин, които са много скъпи. Има и по-евтин вариант - някои компании предлагат лунни сладкиши с пълнеж от злато за кулинарни нужди. Наслаждаване на водните приливи Още в древността хората забелязали, че водните приливи по пълнолуние са много красиви. Сребърните лунни пътеки по водната повърхност, особено когато настъпвал приливът, будели възхищение, романтични чувства и положителни емоции. Първоначално обичаят хората се наслаждавали на водните приливи на този празник в провинция Джъдзян, но после се разпространил и в други части на страната. Защото хората все по-ясно осъзнавали положителното въздействие на природата в своето съществуване. Разходки под лунна светлина Под ярката лунна светлина в празничната нощ, както някога, така и сега хората продължават традицията да излизат на романтични разходки по улиците или с лодки по реката. Други пък се изкачват на близко възвишение или на висока сграда, за да съзерцават луната. В някои местни общности някога имало и други обичаи. Например в град Нанкин е имало поверие в нощта на празника омъжените жени, които нямат синове, да посещават храма Фудзъ и да преминават през моста над реката. След това те щели да бъдат дарени с жадуваната мъжка рожба. Шествия с цветни фенери Честването на празника „Средата на есента“ е свързано и с други важни традиции, например шествията с фенери по улиците на градовете и селата. Хората се подготвят предварително за това празнично събитие и се включват с радост в него, носейки силно оцветени фенери, които подчертават яркостта и красотата на лунната светлина. Шествието с фенери по време на празника е второто по важност след „Празника на фенерите“, който се провежда на петнадесетия ден от първия лунарен месец. Традицията се изпълнява най-ревностно в южните части на страната. Например в град Фуошан, провинция Гуандун през нощта на празника градът се изпълва с живописни цветни фенери във формата на яйца, птици, животни, цветя, растения и др., които предизвикват истинска радост и въодушевление у хората. В празничния ден всички паркове в Китай са отворени до късно вечерта и са пълни с хора, които седят около езерата, гледат луната и изпращат мислено най-добрите си пожелания към роднините и най-близките си приятели. Различни концерти и фестивали допълват празничната атмосфера и допринасят всички да почувстват по-силно духа на една от най-хубавите китайски традиции. От 20 май 2006 г. празникът „Средата на есента“ е включен в списъка на националното нематериално културно наследство на Китай. А през 2008 г. е обявен за официален празник в страната.