Уан Луобин (1913 - 1996), наречен „Крал на попмузиката в Китай“, популяризира народните песни от Западен Китай. Уан Луобин е роден през януари 1913 г. в Пекин. През 1931 г. постъпва в Художествения факултет на Пекинския педагогически институт. Учи при руската преподавателка Ховарт вокал и пиано и така полага началото на музикално си образование. През 1938 година той, заедно с писателите Сяочун, Сей Къ и Джу Нансин, заминава за Синдзян, което му дава възможност да се запознае с народните песни от Северозападен Китай. Там вълнуващите народни песни пленяват сърцето на Уан Луобин. Песента „Малкият град Дабан“ той научава от шофьор от уйгурската националност. По-късно я преработва в „Песен на файтонджията“. Това е първата от народните песни, събрани и преработени от него, и е важно събитие в неговия творчески живот. От тогава Уан Луобин не престава да търси народни песни. Редактираните от него песни на националните малцинства са много, като едни от най-популярните са „Свали своя шал“, „Танц от Кашкъл“, „Танц за младостта“, „Аламухан“, „Полумесец“, „Илала“, „Песен на скитниците“, „Чакам те до утре“, „Сред овците лежи обичащият те човек“, „Маила“, „Кухненски дим привечер“, „Дутар и Мария“, „Вечер“ и други. Тези хубави песни и до ден днешен са обичани в Китай. Песента „На далечно място“ е на базата на казахска песен. В началото тя се разпространява в провинциите Гансу и Цинхай. Сега почти всички китайци я познават и обичат.