В град Сичан, провинция Съчуан, се проведе международният театрален фестивал „Даляншан“. Той се организира по инициатива на 24 дейци на изкуството и учени от Китай и чужбина. Тема на фестивала бе „Поглед към миналото и бъдещето“. Освен близо 300-те представления на 35 театрални пиеси, се проведоха няколко форума и бяха представени различни културни продукти. Традиционната опера „Чувам Суома“, с която бе открит фестивалът, бе приета добре от зрителите и критиците, което бе голямо успокоение за Ли Тин, която е един от инициаторите на събитието. Тя заяви, че епидемията е изострила нуждата на хората от живо общуване. Нито литературата, нито киното, нито телевизията могат да заемат мястото на театъра. „След епидемията хората изпитват по-силна нужда от театър и търсят комфорт. Надявам се, че светът по време на пандемия може да почувства топлината и надеждата на китайските драматурзи.“ Тазгодишният театрален фестивал проведе онлайн форум с драматурзи от осем държави, сред които Великобритания, Франция и Русия. Заместник генералният секретар на Международната театрална асоциация Чън Джунуън посочи, че по време на пандемията не е никак лесно за чуждестранните театрални трупи да стъпят на китайска сцена, но Китай може да предлож платформа за международен обмен. За много чуждестранни драматурзи е интересно да разберат как се отразява един театрален фестивал на зрителите на фона на сегашните превантивни мерки. Според Уан Юндзя, председател на журито за азиатско изкуство към Единбургския фестивал, театърът е устойчиво изкуство и ще бъде по-гъвкав след пандемията. „Творчеството на артистите няма да бъде повлияно от пандемията, напротив, тя ще ги направи по-силни“, уверен е Уан Йонгдзя. Според него с подобряването на епидемичната ситуация театърът ще се радва на бурен растеж, който ще е по-бърз дори от този на киното. „Интернетът не е в състояние да замени живото общуване, а театърът е идеален начин за близък обмен на идеи.“