Юяоският ръчно тъкан текстил

По време на династия Тан държавният служител Ли Хъ напуска заемания от него пост и се връща в родния си край. На тръгване той написва стихотворение на двама свои приятели, последният стих от което гласи: „Течащите сълзи на раздяла с кърпичка ръчно тъкана ще попия“. Споменатата в стихотворението ръчно тъкана кърпичка, с която поетът ще попие сълзите си, е от „плат от Юе“. Така навремето са наричали юяоския ръчно тъкан текстил. Погледнато от съвременна гледна точка, този вид плат е обикновен и незабележителен. Той не притежава нито мекотата и великолепието на коприната, нито топлината на вълната, изработва се от най-простата суровина - памук. Но в продължение на повече от 2000 години той е бил най-често използваният от китайския народ материал за облекло. Юяоският ръчно тъкан текстил се появява при династия Източна Хан и придобива голяма популярност по време на династии Сун, Юен, Мин и Цин. До неотдавна на север от реката в Юяо „всяко семейство предяло и тъчало и из всички селца се чували звуците на станове“. С възхода на машинното текстилно производство обаче ръчното текстилно производство намалява. Моделите на юяоския ръчно тъкан плат са разнообразни, а традиционната технология за производството му е сложна и включва над десет стъпки като: обработка на памука, предене, подбиране на преждата, боядисване, обработване на преждата с различни вещества и над 50 други процедури. А в целия производствен процес се използват повече от 20 инструмента. През май 2011 година технологията за изработка на юяоския ръчно тъкан текстил е включена в Списъка на нематериалното културно наследство на Китай.