Архитектурни речници с богата илюстрация

Преиздадени са трите тома на проф. Уан Циджун от Централната академия за изящни изкуства в Пекин, които разглеждат подробно китайската и западната архитектура. Те са безценно помагало за специалистите и за всички, които се интересуват от ландшафт и архитектура. Пекин е домакин на редица архитектурни стилове - от извисяващи се небостъргачи до древни сгради. Тук се съчетава успешно модерното с традиционното. Посетителите на Забранения град в центъра на Пекин могат да оценят архитектурните умения на древните майстори сред шумния трафик на съвременния мегаполис. По същия начин посетителите на Летния дворец в западните предградия на столицата се наслаждават на архитектурата му и прекрасните му градини. Забраненият град, включен в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 1987 г., е императорският дворец на династиите Мин и Цин (1368 - 1911). Изграждането му започва през 1406 г. и е завършено през 1420 г. Заедно с Версайския дворец във Франция, Бъкингамския дворец във Великобритания, Белия дом в САЩ и Кремъл в Русия, той е посочен като една от най-големите исторически сгради в света. Построен между 1886 - 1894 г., Летният дворец е най-добре запазената кралска градина в Китай. През 1998 г. ЮНЕСКО го включва в Списъка си за световно културно наследство като „шедьовър на китайския ландшафтен дизайн на градината“. В описанието на качествата му се подчертава, че „естественият пейзаж на хълмовете и откритите водни площи се комбинират с изкуствени елементи като павилиони, зали, дворци, храмове и мостове, за да образуват хармоничен ансамбъл с изключителна естетическа стойност“. Китайският архитектурен стил е уникален и е оказал своето влияние върху страните от Източна и Южна Азия. Традиционната китайска архитектура има много сложни компоненти и зашеметяващи визуални образи. Как хората могат да разберат тънкостите на древната китайска архитектура? Трябва ли да научат за това в архитектурно училище или във висше учебно заведение? Не, разбира се. Полезно четиво с богата илюстрация са съставените от професор Уан Циджун речници - Илюстриран речник на китайската архитектура, Илюстриран речник на китайските градини и Илюстриран речник на западната архитектура, които в момента са преиздадени от China Machine Press. „Трите речника помагат на читателите не само да разберат древната китайска архитектура и градини, но и да разширят своята международна перспектива и да видят глобалната архитектурна култура“, казват критиците. Поразителното при трите речника е, че те имат над 3000 ръчно рисувани цветни илюстрации, които дават изчерпателна картина на съответните сгради. Например формата и детайлите на Забранения град, Летния дворец, градините в Дзянан (име, което описва районите на юг от река Яндзъ, които са известни с красивата природа), Осемте външни храма и базиликата „Сан Марко“ във Венеция могат да бъдат ясно възстановени от ръчно рисуваните цветни илюстрации. Дори техните вътрешни структури, които камерата не може да заснеме, са възпроизведени. На североизток от планинския курорт Ченду в провинция Хъбей се намират Осемте външни храма, лятната резиденция на императора по време на династията Цин (1644 - 1911). Заедно с планинския курорт Ченду, храмовете са включени в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 1994 г. Отваряйки речниците, читателят може да открие, че илюстрациите са като цветя. Децата, които обичат да рисуват, също могат да използват тези илюстрации като идеален начин да се научат да рисуват. С докторска степен по архитектура в университета Цинхуа, Уан започва да рисува илюстрациите в началото на 90-те години. След десетилетия натрупване, ръчно рисуваните илюстрации са представени заедно в трите речника. Тъй като речниците са публикувани от China Machine Press през 2006 г., те са препечатвани повече от 70 пъти и са продадени в над 100 000 копия според Southern People Weekly. Според Джао Рон, издател на трите речника, сега те са публикувани на китайски и корейски. Но предстои да бъдат публикувани и на виетнамски, японски и руски. Роден в Сюджоу, провинция Дзянсу, през 1954 г., Уан е един от 60-те най-влиятелни китайски художници след основаването на Китайската народна република през 1949 г.