Картината „Благовещение“ на португалския художник Гарсиа Фернандеш, създадена около 1535 г., описва сцена, в която архангел Гавраил донася на Дева Мария блага вест. Между двамата може да се види ваза с лилии, която според експертите от Шанхайския музей е типичен представител на китайския синьо-бял порцелан. Дизайн от лотосови листа се забелязва по ръба и дъното на вазата, както и морски мотиви, като риби и водорасли. Тези характеристики са пример за порцелановите съдове, изработвани в Дзиндъджън, днешна провинция Дзянси, от периода Дзядзин (1522 - 1566) на династия Мин (1368 - 1644). Картината „Благовещение“ е една от трите оригинални творби, заедно с дузина реплики на прочути картини, които са на показ в Шанхайския музей. В тези картини китайски порцелан присъства в западното изкуство. Репликите включват „Празникът на боговете“ на италианския ренесансов майстор Джовани Белини. Посетителите на изложбата могат да видят как подобен порцелан е използван, след като е изнесен на Запад, където заема видно място в социалния живот. Озаглавена „Западът среща Изтока: Културен диалог между китайската и европейска керамика“, изложбата е съвместно организирана от Шанхайския музей и Националния музей за азиатски изкуства в Париж. Директорът на Шанхайския музей Ян Джъган изтъква, че експозицията включва артефакти от общо 12 музея и институции от седем държави. Изложбата ще продължи до 16 януари 2022 г. Този проект е най-големият за музея и включва международно сътрудничество от началото на пандемията от COVID-19. Също е и чудесен пример за солидарност сред глобалното музейно общество. Изложбата представя общо 206 важни керамични предмета и маслени картини, които описват истории от ранните търговско-културни обмени между Китай и Европа. Чън Дзие, която изследва изнесен от страната порцелан, подчертава в изложението си, че през 15-и век се откриват нови корабни маршрути между Европа и Азия, които внасят значителни промени в търговията между Изтока и Запада и дават началото на ерата на Великите географски открития. Порцеланът, една от най-важните китайски стоки, е продаван зад граница в огромни количества. Това е не само доказателство за бума на търговията между Китай и Европа по времето на династии Мин и Цин (1644 - 1911), но и за обмена на дизайн, технологии и идеи. В културно отношение порцеланът е посредник в диалога и взаимодействието между Изтока и Запада. Изложбата е замислена още през 2015 г., когато Ян посещава Музея за азиатско изкуство в Париж. Там тя вижда дигитална презентация на куполовидните тавани на двореца Сантос в Португалия, декорирани с около 300 китайски порцеланови плочи. Ян и директорите на френския музей обсъдили организирането на международна изложба, на която да покажат как китайският порцелан е бил използван в европейските дворци преди векове. Подготовката за експозицията започва през 2019 г. и първоначално била планирана за откриване през миналия октомври, но пандемията проваля тези планове. Пън Тао, директор на отдела за керамика към Шанхайския музей, казва: „Оказа се изключително трудно и сложно организирането на изложбата. Срещнахме безпрецедентни предизвикателства. На фона на продължаващата пандемия много от музейните служители работеха от вкъщи, но имаше и проблеми при комуникацията, а много задачи бяха отложени. Много пъти беше удължаван подготвителният период, но спечелихме повече време да разгледаме различните перспективи на кураторската работа и навлязохме дълбоко в академичното и културно съдържание на експонатите, за да разкажем по-добре тяхната история. Убедени сме, че посетителите ще видят една по-различна изложба от предишните на същата тематика“. Лу Минхуа, бивш директор на отдела за керамика към музея, споделя, че това е седмата изложба на институцията, която включва порцелан за износ. Първата подобна е организирана през 1992 г. Настоящата не само включва предмети от музеи от страната и чужбина, но и разкрива какво се е случило с китайския порцелан, след като пристига в Европа. Няколко важни експоната от известни музеи се показват за първи път пред публиката в Китай. Това е и първата всеобхватна изложба в страната за древен порцелан от Япония и Близкия изток. Транспортирането на тези ценни предмети до Китай по време на пандемия е било огромно предизвикателство. Заради противоепидемичните мерки в страната много музеи зад граница решават, че е почти невъзможно да изпратят свои служители, които да придружат експонатите. „Помолихме музеите да изпратят ценните артефакти до Китай без придружители. Институциите ни гласуваха огромно доверие, благодарение на дългите години успешно партньорство и близко сътрудничество. Единадесет от петнайсетте чуждестранни музея се съгласиха на подобна уговорка. Те направиха всичко възможно изложбата да се състои“, изразява благодарността си директорът на Шанхайския музей Ян Джъган. Изложбата в Шанхай е представена в три части. Първата очертава търговията и обмена между Китай и Европа в периода от 16-и до 18-и век. С увеличаването на морските маршрути китайският порцелан достига още повече дестинации в Европа. Втората част показва как китайският порцелан навлиза в ежедневието в Европа. А третата част, озаглавена „Срещи между Китай и Запада“, включва изящни имитации на китайски порцелан и предмети, изработени в Китай, но с чуждестранни надписи. Един от интересните експонати на изложбата е панел от полихромни плочки с китайски мотиви от Държавния музей на Холандия.
