Гъ Джаогуан не е интелектуален лидер, но размишленията му за историята винаги са свързани с настоящето. От Пекинския университет до Педагогическия университет на Янджоу, от Университета „Цинхуа“ до Университета „Фудан“, от изучаването на дзен будизма и даоизма до книгите му за хилядолетната история - той е изградил една изключително важна рамка за съвременните академични проучвания с почти аскетичното си мислене и дълбок усет към същността на проблемите, към която могат да се добавят и усилията му да насърчи концепцията в изследванията на Китай да се погледне от периферията и да се възстановят дискусиите относно свързаната със страната история. През 2013 г. Гъ Джаогуан се отказа от директорския пост в Института за култура и история на университета „Фудан“, но продължи с проучванията си на миналото и настоящето. Той винаги набляга на реалистичното значение на академичните изследвания и е разтревожен от изчезването на хуманистичния дух. „Професионалните изследвания не могат да бъдат отделени от реалността“, убеден е той. В ексклузивно интервю за China Newsweek той си спомня за първата си публична реч в Принстънския университет през 2010 г. „Тя бе свързана със значението на историята на философската мисъл за съвременния Китай и в нея говорих за навика на китайските интелектуалци да решават проблемите от гледна точка на „идеологията и културата“. Относно значението на концепцията на Китай да се гледа от периферията Гъ Джаогуан обяснява, че това не означава конкуренция със световната история, а по-скоро на света да се погледне от гледната точка на Китай. Защо според него Китай трябва да е отправната точка? Първо, защото за никой историк не е възможно да знае всичко и да погледне на световната история от всички гледни точки. „Затова ние, историците, трябва да признаем своите ограничения“, казва Гъ Джаогуан. Според него, фокусирайки се върху световната история от китайска позиция и перспективи, се получава едно допълване с европейската и американска гледна точка. „Историята в нашите очи неизбежно носи китайски характеристики. Например, когато ние говорим за Изтока, имаме предвид Корея, Япония и океана, който се простира до бреговете на Америка. Западът за нас това са Централна и Западна Азия до Европа и САЩ. Но за европейците Изтокът е свързан с Близкия и Далечния изток, а Западът с териториите отвъд Атлантика до Америките. Така че събирайки тези различни глобални визии, ще получим една изчерпателна картина. Освен това, когато казвам да „вземем Китай за отправна точка“, имам предвид също, че когато китайците слушат за историята, по-близки за тях са нещата, с които са запознати по-добре и могат да ги разберат. Ето защо според мен, когато говорим за световната история, е по-добре да започнем с някои разкази за китайската.“ Гъ Джаогуан предложи идеята на Китай да се гледа от периферията през 2007 г., но в момента тази „периферия“ обхваща предимно източноазиатската култура. Дали към нея трябва да се добавят и районите на север, юг и запад от Китай? Какво ще е по-различното тогава? Гъ Джаогуан обяснява, че преди наистина се е ограничавал предимно до източноазиатската култура, но днес е на мнение, че към тази концепция трябва да се добавят и страните около Източнокитайско и Южнокитайско море и да се погледне през техните очи, литература и позиции, за да се оцени историята на взаимовръзките между тях. Всъщност всички етнически групи и съседни на Китай държави имат различно виждане за страната. „Не е нужно да принуждаваме другите да мислят за нас по определен начин. Техните възгледи са като огледало. Без огледало не можем да си представим кои сме всъщност. В едно огледало можем да се видим само отпред, с две - отпред и отзад, а с множество се получава триизмерно, всеобхватно и подробно изображение.“ Относно следствията от пандемията от COVID-19 и сериозното им влияние върху взаимовръзките между народите Гъ Джаогуан казва, че световният ред е изправен пред големи промени. „Това, което се случва сега, предизвиква хаос в идеологиите. За съжаление, не можем да се върнем към епохата, когато всичко бе много по-просто и очевидно. Винаги имам смътното усещане, че сега седим на прага на историята.“ Според Гъ Джаогуан точно ние, които стоим на прага на историята, трябва спокойно да помислим за всичко това. „В същото време опитът и уроците на историята ни тласкат да вървим непоколебимо напред и ни убеждават, че трябва да вярваме в простия и ясен разсъдък.“