Да пазим културното наследство и да насърчаваме взаимното разбирателство между различните култури

На 10 юни бе отбелязан Денят на културното и природно наследство на Китай с колоритни дейности в цялата страна. В момента страната има 56 обекта на световното културно наследство, На 10 юни бе отбелязан Денят на културното и природното наследство на Китай с колоритни дейности в цялата страна. В момента страната има 56 обекта на световното културно наследство, сред които Великата китайска стена, пещерите Могао в Дунхуан, Летния дворец, пещерите Юнган и сградите Тулоу в провинция Фудзиен. които Великата китайска стена, пещерите Могао в Дунхуан, Летният дворец, пещерите Юнган и сградите Тулоу в провинция Фудзиен. Опазването на културното наследство и предаването му на поколенията е обща отговорност на човечеството. Експертът по културно наследство на ЮНЕСКО Юка Йокилехто посочва в „История на опазването на архитектурата“, че като неразделна част от утвърждаването и обогатяването на културната идентичност и общо наследство на цялото човечество, културното наследство придава на всяко специално място неговите разпознаваеми характеристики и е съкровищница на човешкия опит. От тази гледна точка опазването на културното наследство е защита на многообразието на човешката цивилизация, както са осъзнали китайците преди повече от 2000 години. Именно взаимодействието между различните култури дава сила за прогреса и просперитета на човечеството. Не съществуват превъзходство или непълноценност между културите, а характеристиките на ранните цивилизации са тясно свързани с географската среда, в която са се развивали. Например преди десетки милиони години промените в земната структура в района на Хималаите променят изцяло географията на Азия, като Тибетското плато, планинската верига Хиндукуш и Иранското плато блокират потока на топлия и влажен въздух от Индийския океан. В резултат на това във вътрешността на континента се образуват големи пустинни зони, а топенето на снеговете по издигналите се върхове осигурява вода за оазисите. Площта на оазисите варира според количеството налична вода, като дори най-големите от тях не са в състояние да посрещнат нуждите на местните жители. Затова те разчитат на доставките на стоки от първа необходимост, което обективно насърчава обмена между цивилизациите на Изтока и Запада. Заради колорита на различните култури хората са изминавали хиляди километри, за да общуват един с друг. Например жителите на Запада са ценели коприната от Китай, а на Изтока - стъклото от Запада. Британският учен Джефри Франсис Хъдсън пише в книгата си „Европа и Китай“, че през първите години на I в. от н. е. коприната се е разпространила до Средиземноморието с първите китайски пратеници на Запад. Пещерите Юнган, включени в Списъка на световното културно наследство, са първият мащабен комплекс от пещери на изток от Синдзян. В онези времена те са поддържали социалния консенсус, етническата интеграция и обществения ред. През 439 г. император Тай-у от династия Северна Уей обединил Северен Китай и направил Пътя на коприната по-достъпен. В историческите хроники за династия Северна Уей град Пинчън (днешния град Датун, провинция Шанси) се посочва като начална точка на пътя от Китай към западните държави, а в пещерите Юнган почти навсякъде се вижда отпечатък от културния обмен между Китай и света. Например в една от петте най-ранно открити пещери статуите на северната стена са с лица, типични за европейската раса. Тези екзотични изображения са отражение на обмена между Китай и другите страни по това време. Комуникацията и споделянето между различните култури е улеснило обмена на технологии и оказва влияние върху развитието на човечеството през вековете. Порцеланът например е подарък от Древен Китай за света, а технологията за изработването му продължава да се усъвършенства и в наши дни. Същото се отнася и за ориза. Системата за отглеждане на ориз в Южен Китай е включена в Световния списък на значимото наследство в сферата на земеделието, а популяризирането на технологията за хибриден ориз е от полза за цялото човечество. Изкуството е общ език за цялото човечество. Когато хората пътуват в чужбина, те често посещават музеи или обекти на културното наследство, за да се запознаят с историята и културата на държавата чрез конкретни артефакти. Дори и да не излязат от родината, те също могат да научат за характеристиките и развитието на различните култури чрез изложбите. Културното наследство не само помага на хората да опознаят своето минало, но играе и важна роля в общуването между народите. По време на посещението си в пещерите Юнган през 1973 г. тогавашният президент на Франция Жорж Помпиду казва, че пещерите Юнган без съмнение са един от върховете на световното изкуство. „Те са израз на вашия творчески дух и един от най-големите приноси на вашата култура за световната цивилизация“. На 8 май същата година в Париж е открита изложба с исторически реликви от Китай. След това тя е представена във Великобритания, Канада и Съединените щати. Посетена е от почти един милион души от трите държави. Чрез историческите си реликви, като носител на културата и естетиката, Китай взаимодейства и обменя информация със света. По същия начин през последните години в страната се организират все повече изложби на исторически реликви от различни държави, което отразява отворената визия на модерен Китай. Културното наследство е ценно богатство, оставено ни от нашите предци. По време на династия Юен занаятчия от Непал на име Аниго участва в изграждането на някои известни храмове, включително на Бялата пагода в Пекин. През 2015 г. Непал бе засегнат от силно земетресение с магнитуд 8,1 по скалата на Рихтер, което увреди голяма част от културното наследство на страната. През август 2017 г. китайски експерти работиха заедно с непалските си колеги по реставрацията на девететажния храм на площад Дурбар в Катманду. Западът започва да полага усилия за защитата на своето наследство по-рано и формира по-завършени принципи и концепции в сектора, например Атинската харта от 1931 г. и Венецианската харта от 1964 г. При опазването на традиционното културно наследство в Китай преобладават традиционните техники и опитът на занаятчиите. През последните години страната активно усвоява напреднали концепции и опит в областта на културното наследство и използва научни и технологични средства за анализ на механизмите за опазване на историческите реликви. В момента сътрудничеството в тази област се е превърнало в една от най-обещаващите сфери на обмена между страните. В сътрудничеството трябва да се зачитат културите и обичаите на различните държави и региони, като същевременно се обръща внимание на международните норми. В рамките на инициативата „Един пояс, един път“ Китай е започнал 11 проекта с други 6 държави за реставрацията на историческите им паметници и 33 съвместни археологически разкопки със 17 държави. Всичко това е оценено високо от правителствата и народите на различните страни. В днешния свят опазването на културното наследство и засилването на взаимното разбирателство между културите е консенсус на международната общност. Всяка култура има своите специфични характеристики и забележителни страни. Целия свят трябва да се обедини и да работи заедно за опазването на традиционната култура, да проявява уважение към различията и да се стреми към нововъведения.

Още от броя